Определение № 1533 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20258003900597 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Р. С. А. обжалва Определение № 69/13.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 40/2025 г. на АС–София, с което е оставена без разглеждане поради просрочие частната й жалба срещу Разпореждане № 550/18.01.2010 г. по гр.д. № 20/2010 г. на СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение.

Частният жалбоподател А. заявява, че въззивният съд неправилно е приел за редовно извършеното през декември 2023 г. връчване на поканата за доброволно изпълнение чрез работодател, като допълва, че е узнала за образуваното изпълнително производство на 04.07.2024 г. от получено писмо от НОИ във връзка с наложен запор. Сочи също, че арбитражното производство е водено без нейно знание, а арбитражното решение не й е връчвано, както и че то е нищожно и нищожността му може да бъде релевирана безсрочно. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на върнатата частна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

От данните по делото се установява, че на 18.01.2010 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Р. А. на основание чл. 51, ал. 1 ЗМТА въз основа на арбитражно решение от 14.05.2009 г. по арб.д. № 495/2009 г. на арбитър Бисерка Газдова за парични вземания за главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава, дължими по договор за потребителски заем.

От служебно изисканата в настоящото производство справка е видно, че през 2010 г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 20108560400096 на ЧСИ рег. № 856-СГС и до длъжника А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена й лично на 10.05.2010 г., който факт е 1 удостоверен в представения от съдебния изпълнител препис от известие за доставяне.

Впоследствие, през 2019 г., е образувано ново изпълнително дело - № 20198940401840 - на ЧСИ рег. № 894-ОС-Варна, по което като взискател е конституиран цесионерът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. В хода на делото до длъжника отново е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по месторабота чрез работодателя Община Суворово.

Според изисканата от администриращия съд справка книжата са приети от работодателя на 18.12.2023 г. чрез лице, обозначено като Н. А. без посочена длъжност.

С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е счел подадената на 09.07.2024 г. жалба за просрочена, позовавайки се на извършеното на 18.12.2023 г. връчване на поканата за доброволно изпълнение.

При тези данни жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК срокът за обжалване на разпореждането по чл. 51, ал. 1 ЗМТА е двуседмичен и за длъжника започва да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Възражението на жалбоподателя, че правото на жалба не е ограничено със срок, щом се релевира нищожност на арбитражното решение, е неоснователно. Производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подчинено на формални правила, сред които е и спазването на преклузивен срок. Тяхното приложение не е поставено от законодателя в зависимост от вида на въведения с жалбата порок на обжалваното разпореждане (нищожно, недопустимо, неправилно), нито от порока на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, дори този порок да води до нищожност на изпълнителното основание.

Тъй като на длъжника лично (а значи – редовно) е връчена покана за доброволно изпълнение на 10.05.2010 г. (по първото изпълнително дело), той е следвало да упражни правото си на жалба в срок до 25.05.2010 г.

Поради това крайният извод на въззивния съд за пропускане на установения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилен, макар последващото връчване на поканата чрез работодател да не е било редовно с оглед липсата на данни дали получилото книжата лице е законен представител на работодателя, съответно лице, натоварено с функция да приема от негово име книжа, както и с оглед липсата на удостоверяване относно поетото от третото лице задължение за предаване, каквото се изисква от чл. 46, ал. 2, изр.

2 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69/13.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 40/2025 г. на АС–София.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3