Присъда № 59 от 03.06.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 59/03.06.2025г., постановена по НЧХД

1738/2024г. по описа на ПлРС.

Тъжителят А. Б. Т. от гр. ***, Плевенска област с ЕГН ********** е внесъл против подсъдимия М. Б. Л. от гр. *** с ЕГН ********** тъжба, с която срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 17.07.2024г. в град ***, община ***, област Плевен, като извършител причинил лека телесна повреда на А. Б. Т. от същия град, изразяваща се в болки и страдания, а именно: оток и кръвонасядане по долния ляв клепач, охлузване по лявата длан, без разстройство на здравето.

Тъжителят е предявил срещу подсъдимия и граждански иск за сумата от 3000,00 (три хиляди) лева., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.07.2024г. до окончателното и изплащане

В съдебно заседание тъжителят лично и чрез повереника си адв. Д. С. от ПлАК поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б. Б. ангажира становище, че повдигнатото против подзащитния му обвинение е абсолютно недоказано. Развива подробни доводи в подкрепа на предприетата защитна теза. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.

Алтернативно твърди, че анализът на доказателствения материал по делото обуславя извод за наличие на основанията за приложение на института на реторсията, регламентиран в чл.

130, ал.2 от НК поради което подсъдимият не следва да бъде наказан. При втората алтернатива излага доводи, според които предявеният граждански иск не следва да бъде уважен в претендирания размер, а доказан и справедлив се явява до размера на 200,00 – 300,000 лева. Претендира направените по делото разноски. Подсъдимият Л. в правото си на лична защита заявява, че поддържа изразеното от защитника му становище, а при осигуреното му от съда право на последна дума предоставя на съда да прецени дали е виновен, като категорично заявява: „Аз не съм заминал да се бия с него. Заминах с детето си да го попитам и той тръгна срещу мен с камък, удари ме, бутнах го, сложих му ръката, предпазих се“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа на закона, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подсъдимият М. Б. Л. е роден на ***г. в гр.***, живее в гр.***, обл.Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Във вечерните часове на 17.07.2024 година в гр. ***, петгодишната *** - *** на подсъдимия Л., заедно с друго шестгодишно дете се отправили към вендинг машина за студени закуски и напитки, като за целта пресекли пътното платно, по което в този момент се движел управляван от тъжителя А. Б. Т. лек автомобил. С цел да предотврати евентуално пътно-траспортно произшествие водачът рязко натиснал спирачките, слязъл от превозното средство и гневно започнал да псува и обижда децата, които изпитали силен страх и повишена тревожност от неговото поведение и незабавно изтичали при своите майки – свидетелките К. Ф. В. и М. А. Я. (майка на ***). Поради въздействието на описаните негативни емоции, ***та на подсъдимия плачела силно и цялата треперела. В този момент дядо и (подсъдимият Л.) се прибрал от работа и след като узнал причината за тревожното състояние на ***та си я хванал за ръка и заедно с нея се запътил към дома на тъжителя А. Б.

Т. с намерение да поговори с тъжителя и да го предупреди в бъдеще да се въздържа от подобно поведение и по този начин да помогне на детето да се успокои. По това време (около 19:30ч. на 17.07.2024г.) тъжителят седял на столче пред дома си и пиел ракия в компанията на съпругата си – Г. А. Т. и съседите си – свидетелите Р. Н. Я. и М. О. А..

Приближавайки към така сформиралата се компания, подсъдимият запитал тъжителя защо е постъпил така с децата, а в отговор А. Т. рязко се надигнал от стола, което поведение било възприето като заплашително от страна на М. Л., който държал с едната си ръка малолетната си *** и за да избегне евентуална агресивна проява го отблъснал със свободната си ръка която насочил към областта на лицето му. В резултат на удара, тъжителят паднал и му били причинени следните увреждания: оток и кръвонасядане в основата на долния клепач (в резултат на удрянето с ръка) и охлузване по лявата длан (по задната повърхност на втора дланно-пръстна става-най-вероятно в резултат от контакт със земната повърхност при повалянето), които довели до болка и страдание за няколко дни. Впоследствие спорът между двамата продължил, като тъжителят хвърлил камък към подсъдимия. За случилото се още същата вечер бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112 от страна на М. Л., а тъжителят А. Т. на 24.07.2024 година депозирал сигнал до Началника на 01 РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, след анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.

По делото са ангажирани две основни групи гласни доказателства. Първата от тях 2 включва показанията на свидетелите А. К. К., К. Ф. В. и М. А. Я. и втората, обхващаща показанията на свидетелите Р. Н. Я., Г. А. Т. и М. О. А..

Съдът приема с доверие показанията на свидетелите от първата група като обективни, последователни и убедителни, като отчете, че същите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. От показанията на свидетелката А. К. К., която независимо от обстоятелството, че е непълнолетна, правилно разбира зададените и въпроси и отговаря според възприятията си се изяснява, че преди инкриминираното деяние, тъжителят А. Т. е проявил агресивно поведение към ***та на подсъдимия и друго дете. Тази свидетелка възпроизвежда свои непосредствени впечатления, според които двете деца отивали до вендинг машина за да си купят почерпка и когато били на пътното платно по последното с висока скорост преминавал автомобил - управляван от тъжителя, като водачът рязко задействал спирачките и започнал да псува децата на „майка циганска“. Посочва, че децата много се изплашили, разплакали се и изтичали при своите майки. Твърди, че ***та на подсъдимия след това отишла при дядо си и цялата треперела от уплаха и поради това М. Б. тръгнал към дома на тъжителя с намерение да поговорят за случилото се. В този смисъл са и показанията на свидетелите К. Ф. В. и М. А. Я., от които се изяснява и механизма на извършеното от подсъдимия деяние. Двете са наблюдавали случващото се пред дома на тъжителя от разстояние около 15 метра и поради факта, че деянието е осъществено през светлата част на денонощието са имали ясна видимост към обстоятелствата за които свидетелстват. Те твърдят, че подсъдимият е тръгнал към дома на тъжителя, водейки за ръка ***та си *** (5г.) за да го попита защо е направил така, като отпред заедно с А. Б. са били и свидетелите - Р. Н. Я., Г. А. Т. и М. О. А.. Пресъздават свои преки впечатления, според които тъжителят е станал, което било възприето от тях като опит да нападне, но подсъдимият го възпрял с протегната с дланта напред ръка, след което тъжителят паднал. Твърдят, че непосредствено след това А. Т. станал и хвърлил камък към М. Б., а ***та му се изплашила и побегнала към дома си.

Съдът обсъди показанията и на свидетелите от втората група – Р. Н. Я., Г. А. Т. и М.

О. А. и след като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че същите не опровергават показанията на свидетелите от първата група и следва да бъдат приети с доверие като логични и убедителни досежно фактите от значение за делото. От същите се изяснява, че към 19:30 часа на 17.07.2024г. тримата свидетели са пиели кафе пред дома на тъжителя и неговата съпруга – свидетелката Г. Т., когато А. Б. се прибрал от работа, сипал си „една ракийка“ и се присъединил към компанията им. Посочват, че не след дълго подсъдимият заедно с внучето си дошъл при тях и запитал тъжителя: „Бива ли така, с това малко дете?“ и в този момент А. Б. станал, но бил съборен на земята от подсъдимия. Свидетелката Я. споделя, че докато ставал от столчето на 3 което седял, тъжителят по-силно казал: „За какво дойде?! Какво искаш?!“ и че може подсъдимият да си е помислил, че ще бъде ударен. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в частта досежно твърденията за нанасяни от страна на подсъдимия върху тъжителя ритници и шамари, като намира същите за изолирани и неубедителни, тъй като не намират опора в доказателствения материал по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. А. и в частта досежно твърдението му, че А. Т. е хвърлил камък против подсъдимия, тъй като кореспондират със съдържанието на подадения сигнал от М. Б. Л. на ЕЕНСП 112, приобщен към доказателствената съвкупност по делото чрез неговото изслушване в присъствието на страните.

Съдът обсъди обясненията на подсъдимия М. Б. Л. като отчете, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че същите са логични и съответстват на приобщените доказателства, поради което следва да бъдат приети с доверие.

Необходимо е да се посочи, че при преценка показанията на посочените свидетели и с цел преодоляване на съществуващите противоречия, съдът съобрази и резултата от проведените процесуално-следствени действия – очни ставки.

Безспорно се установява по делото по арг. на приобщеното към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмено доказателство - Съдебно-медицинско удостоверение №367/2024 година, в което е отразено, че при прегледа на А. Б. Т. са установени: оток и кръвонасядане по долния, ляв клепачи охлузване по лявата длан. В съответствие с посоченото медицинско удостоверение е и изслушаното пред настоящия съдебен състав заключение на вещото лице д-р

С. Д. К. по назначената в хода на проведеното наказателно производство съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема с доверие като обективно изготвено и неоспорено от страните и прецизира уврежданията, настъпили конкретно в резултат на осъщественото от подсъдимия деяние, а именно: паднал и му били причинени следните увреждания: оток и кръвонасядане в основата на долния клепач (в резултат на удрянето с ръка) и охлузване по лявата длан (по задната повърхност на втора дланно-пръстна става-най-вероятно в резултат от контакт със земната повърхност при повалянето), които довели до болка и страдание за няколко дни.

В подкрепа на така установената фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствата по делото Преписка №177200-10109/2024г. на 01 РУПлевен, Справка за съдимост, Докладна записка, както и приобщеното веществено доказателство диск, съдържащ запис от Дирекция „Национална система 112“, ЛЦ-Монтана относно постъпило обаждане в 20:17:18ч. на 17.07.2024година от мобилен номер 4

***.

Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани показанията на свидетелите К. Г. Д. и Г. Е. Г., тъй като същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Анализирайки данните по делото, свързани с времето, мястото и механизма на извършване на деянието, а също така и степента на засягане на обществените отношенияобект на наказателно-правна защита, настоящият съдебен състав намери, че осъщественото от подсъдимия деяние формално осъществява състава на престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Следва да бъде посочено, че действията на подсъдимия са били обусловени от необходимостта да защити малолетното си внуче, емоционално разстроено и плачещо, като състоянието му било обусловено от проявено спрямо него агресивно поведение от страна на тъжителя. От значение за така направения извод е и механизма на извършване на деянието – отблъскване на тъжителя чрез единствен удар с ръка в областта на лицето, в резултат на който последният паднал и му били причинени следните увреждания: оток и кръвонасядане в основата на долния клепач (в резултат на удрянето с ръка) и охлузване по лявата длан (по задната повърхност на втора дланно-пръстна става-най-вероятно в резултат от контакг със земната повърхност при повалянето), които довели до болка и страдание за няколко дни.