Решение № 517 от 18.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Русе, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520105007 по описа за 2022 година

Ищецът Б. Г. С. твърди, че съгласно изпълнителен лист от 15.01.2009г., издаден по гр.дело № 96/2009г. по описа на РРС, бил осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД в условията на солидарност с В. А. М. и Х. А. М. /лице, неучастващо в настоящото производство/, сумата от 15 675.16 лева – главница, 2 124.34 лева – просрочена лихва, законна лихва върху главницата считано от 09.01.2009г. до окончателното й изплащане и 851.98 лева – разноски в съдебното производство. Въз основа на този изпълнителен лист, взискателят „Банка ДСК” ЕАД е образувал изпълнително дело № 20098320400297 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег.№ 832 и район на действие РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ е била подадена от Банката – взискател на 10.03.2009г., на която дата е образувано и изпълнителното дело. След образуването на последното, са били предприети следните изпълнителни действия: на 26.03.2009г. е наложен запор върху заплатата на длъжник по делото – Х. М.; на 13.10.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото – Х. М., при нов работодател и на 09.01.2014г. е бил насрочен опис на движими вещи на Б. С.. Счита, че най-късно на 09.01.2014г. е било предприето последното годно изпълнително действие спрямо ищеца, което е прекъснало теченето на погасителната давност за вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист. На 12.03.2014г. при ЧСИ Хаджииванов е била депозирана молба от „ОТП Факторинг” ЕАД за конституирането му като нов взискател на мястото на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като вземането е било цедирано на „ОТП Факторинг” ЕАД с договор за цесия от 04.06.2012г. и страна – кредитор по материалното правоотношение от 04.06.2012г. е станал „ОТП Факторинг” ЕАД. Молбата на „ОТП Факторинг” ЕАД е била уважена и с постановление на ЧСИ от 17.04.2014г., изпълнителното дело по отношение на Банката е било прекратено, като 1 на нейно място е конституиран „ОТП Факторинг” ЕАД. На 30.10.2017г. между „ОТП Факторинг” ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е сключен договор за цесия, с който вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД и той е станал кредитор на вземането спрямо ищеца. Съгласно сметка за размера на дълга, изх.№ 11979/10.05.2019г., по изпълнителното дело към 22.10.2018г. са извършвания плащания /последното от тях е от дата 29.03.2013г./ събрани от трудови възнаграждения на другите двама длъжници по делото, които не са страна в настоящото производство, като размерът на непогасената главница по процесния изпълнителен лист е 15 675.16 лева. Към момента на предявяване на настоящата искова молба, делото е висящо при ЧСИ Иван Хаджииванов, въпреки, че по силата на закона е прекратено ex lege найкъсно на 09.01.2016г., а правото на принудително изпълнение на вземането, претендирано от ответното дружество в качеството му на цесионер на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист от 15.01.2009г. е погасено поради изтекла 5-годишна погасителна давност на 09.01.2019г. Независимо, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД, след като вземането по него е цедирано на „ОТП Факторинг” ЕАД и впоследствие – от „ОТП Факторинг” ЕАД на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с договори за цесия, то ответник по настоящото производство следва да е именно „ЕОС Матрекс” ЕООД.

Това е така, тъй като считано от 30.10.2017г., „ЕОС Матрикс” ЕООД е придобил вземането, за което е издаден изпълнителния лист и е кредитор на ищеца. Обстоятелството, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е страна в материалното правоотношение, възникнало първоначално между Банката и ищеца, обуславя и пасивната му процесуална легитимация в настоящото производство. Към момента срещу Б. С. извънсъдебно се претендират сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист от „ЕОС Матрикс” ЕООД, видно от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР към БНБ, което означава, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е станал повод за завеждане на настоящото дело – на първо място поради наличието на необезсилен изпълнителен титул – изпълнителният лист, а на второ място поради обстоятелството, че и към момента сумите се претендират срещу него. Ищецът твърди, че процесната сума не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен срок, който в случая е общия 5-годишен.

Конституирането на първия цесионер „ОТП Факторинг” ЕАД по молба от 12.03.2014г. не представлява действие, годно да прекъсне давността. В молбата е поискано само и единствено предишният взискател – „Банка ДСК” ЕАД да бъде заменен от цесионера по договора за цесия – „ОТП Факторинг” ЕАД, но в молбата не са поискани никакви нови изпълнителни действия, нито е посочено какви изпълнителни способи да бъдат предприети.

Поради това последното годно изпълнително действие, прекъснало давността, най-късно е настъпило на 09.01.2014г. с насрочването на опис на движими вещи на длъжниците, а в това число – и на движими вещи на ищеца. Впоследствие новият взискател – „ОТП Факторинг” ЕАД, с молба от 23.02.2017г. е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително събиране на вземането, като наложи запори на банкови сметки на длъжниците, както и да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника Х. М., но това не е действие, с което се прекъсва давността, тъй като е поискано след като изпълнителното дело е било прекратено ex lege на 2

09.01.2016г. или най-късно на 12.06.2016г., ако изобщо се приеме, че конституирането на „ОТП Факторинг” ЕАД прекъсва давността, но това не е така по изложените вече аргументи. В период от две години, считано от насрочването на описа, т.е. от 09.01.2014г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви годни изпълнителни действия, поради което най-късно на 09.01.2016г., с изтичане на 2-годишния срок и съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, за което не е необходим изричен акт на ЧСИ. Вместо да прекрати производството, ЧСИ Иван Хаджииванов и към момента продължава принудителното изпълнение по отношение на ищеца и изпълнителното дело е висящо при него. На 09.01.2019г., тъй като новият цесионер на вземането „ЕОС Матрикс” ЕООД, не е изтеглил изпълнителния лист от ЧСИ по прекратеното дело и не е образувал ново, за да прекъсне теченето на давността, правото му на принудително изпълнение по отношение на процесната сума в размер на 1 250.00 лева – част от общата сума за главницата от 15 675.16 лева, е погасено с изтичане на 5-годишната погасителна давност. Това обуславя правен интерес у ищеца да заведе настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума, тъй като взематено на ответното дружество и по-конкретно правото му на принудително изпълнение, е погасено на 09.01.2019г. по давност – факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно – изпълнителният лист от 15.01.2009г., издаден по гр.дело № 96/2009г. по описа на РРС. По отношение на ищеца вземането е било погасено дори в по-ранен момент – 10.03.2014г. с оглед факта, че считано от образуването на изпълнителното дело – 10.03.2009г., в рамките на две години не са предприемани никакви изпълнителни действия спрямо него, годни да прекъснат теченето на давността. За давността обаче съдебният изпълнител не следи служебно и ако длъжникът счита, че вземането на взискателя е погасено по давност, следва да установи това по съответния исков ред, каквото се прави с предявяването на настоящата искова молба.

Безспорно е също, че 2-годишният срок, регламентиран в процесуалния закон е преклузивен и с изтичането му производството се прекратява по право независимо от наличието или липсата на искане за прекратяване и на предприети последващи изпълнителни действия.

Прекратяването на основание изтекъл 2-годишен срок, в който взискателят не е предприел изпълнителни действия, е по силата на закона и дори неиздаването на постановление от съдебния изпълнител за прекратяване /какъвто е настоящия случай/, е напълно без правно значение. Съдебната практика е категорична, че става дума за процесуален преклузивен 2годишен срок, с изтичането на който изпълнителното производство се счита за прекратено, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, годни да удоволетворят вземането му. В настоящия случай, правото на принудително изпълнение на вземането на ответника се е погасило на 10.03.2014г. или най-късно на 09.01.2019г., с което е отпаднала и възможността за осъществяването му по принудителен ред и то се е превърнало в естествено право поради факти, настъпили след съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: погасяването на задължението по давност. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от: 1 250.00 лева – 3 част от общата сума в размер на 15 675.16 лева – главница, за която е издаден изпълнителен лист от 15.01.2009г. по гр.дело № 96/2009г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД и което вземане по изпълнителния лист е цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, които пък от своя страна са го прехвърлили на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017г. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

Ответникът „ЕОС Матрикс” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, представлявано заедно и поотделно от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, счита, че предявеният иск е вероятно основателен. Твърди обаче, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като след прекратяване на изпълнителното дело не са предприемани от негова страна никакви съдебни или извънсъдебни действия за събиране на вземането, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Изпълнителното дело при ЧСИ е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последващи действия от страна на „ЕОС Матрикс” ЕООД за събиране на вземането не са предприемани. По отношение наличието на информация в ЦКР по отношение на задължението – то дружеството, спазвайки законовите изисквания и тези на подзаконовата нормативна уредба, е подавал надлежно и своевременно адекватна информация към ЦКР. На основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, възниква задължение да бъде предоставена информация до 15-то число на всеки месец за всички кредити на клиенти на дружеството до окончателното им погасяване. Не съществува задължение по отношение на дружеството да отписва служебно, погасените по давност задължения. Наличието в справката на ЦКР на информация за задълженията на ищеца в никакъв случай не би могло да се приеме за наличие на претенция от страна на ответника спрямо Б. С., напротив. Следва да се има предвид, че против ищеца не са предприемани извънсъдебни действия по събиране на процесното вземане. Не са предприемани действия и в рамките на изпълнителното производство. По делото не са представени никакви доказателства, че и към момента сумите се претендират от „ЕОС Матрикс” ЕООД.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно изпълнителен лист от 15.01.2009г., издаден по гр.дело № 96/2009г. по описа на РРС, ищецът бил осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД в условията на солидарност с В. А. М. и Х. А. М. /лице, неучастващо в настоящото производство/, сумата от 15 675.16 лева – главница, 2 124.34 лева – просрочена лихва, законна лихва върху главницата считано от 09.01.2009г. до окончателното й изплащане и 851.98 лева – разноски в съдебното производство. Въз основа на този изпълнителен лист, взискателят „Банка ДСК” ЕАД е образувал изпълнително дело № 20098320400297 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с 4 рег.№ 832 и район на действие РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ е била подадена от Банката – взискател на 10.03.2009г., на която дата е образувано и изпълнителното дело. След образуването на последното, са били предприети следните изпълнителни действия: на 26.03.2009г. е наложен запор върху заплатата на длъжник по делото – Х. М.; на 13.10.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото – Х. М., при нов работодател и на 09.01.2014г. е бил насрочен опис на движими вещи на Б. С.. На 12.03.2014г. при ЧСИ Хаджииванов е била депозирана молба от „ОТП Факторинг” ЕАД за конституирането му като нов взискател на мястото на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като вземането е било цедирано на „ОТП Факторинг” ЕАД с договор за цесия от 04.06.2012г. и страна – кредитор по материалното правоотношение от 04.06.2012г. е станал „ОТП Факторинг” ЕАД. Молбата на „ОТП Факторинг” ЕАД е била уважена и с постановление на ЧСИ от 17.04.2014г., изпълнителното дело по отношение на Банката е било прекратено, като на нейно място е конституиран „ОТП Факторинг” ЕАД. На 30.10.2017г. между „ОТП Факторинг” ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е бил сключен договор за цесия, с който вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД и той е станал кредитор на вземането спрямо ищеца. Съгласно сметка за размера на дълга, изх.№ 11979/10.05.2019г., по изпълнителното дело към 22.10.2018г. са извършвания плащания /последното от тях е от дата 29.03.2013г./ събрани от трудови възнаграждения на другите двама длъжници по делото, които не са страна в настоящото производство, като размерът на непогасената главница по процесния изпълнителен лист е 15 675.16 лева. По делото не се спори, че към момента на предявяване на настоящата искова молба, делото е висящо при ЧСИ Иван Хаджииванов, което е видно и от представения препис на същото.