Определение № 853 от 18.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Сливен, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500536 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 140 от 27.09.2024г., постановено по гр. дело № 20232220101659 по описа на Районен съд Н.З., с което е оставено без уважение искането на „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от И.М.Ш. - управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Сара Сталева за изменение на Решение № 116/ 15.07.2024г. по гр.дело № 1659/2023г. в частта за разноските, с което е осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 190.40 лева, разноски по делото и сумата от 537.99 лв. в полза на адв.П. С. П., адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ. Оставено е без уважение искането на „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от И.М.Ш. - управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Сара Сталева за намаляване размерът на присъденото в полза на адв.П. С. П. адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева. Оставено е без уважение искането на основание на чл.248 от ГПК на адв.П. С. П., пълномощник на М.

П. Тодорава за изменение на Решение № 116/ 15.07.2024г. в частта за разноските, като бъде осъден „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 537.99 лева по всеки един от предявените искове или общо сума в размер на 1075.98 лева.

Първата въззивна жалба е подадена от процесуалния представител на ищцата 1 и в нея се поддържа, че решението е неправилно и необосновано в частта, с която е оставено без уважение направеното искане на основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като бъде осъден „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 537.99 лева по всеки един от предявените искове или общо сума в размер на 1075.98 лева. В случая е спрямо ответника е налице обективно кумулативно съединяване на установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2379.92 лв. и осъдителен иск за връщане на недължимо платено по така посочения договор в размер на 2379.92 лв. Търсенето на защита само с установителен иск би довело до необходимостта от водене на второ дело и предявяване на осъдителен иск. Същевременно търсенето на защита само с осъдителен иск би довело до липсата на сила на присъдено нещо спрямо действителността на договора, както и съответно до възможността за кредитора да се позовава на договора в последствие и да събира суми по него, както и за заличаването на същия от Централния кредитен регистър (ЦКР), поддържан от БНБ. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава заплащането на адвокатско възнаграждение за всеки от тях не би било поставяно на дневен ред, но с оглед процесуална икономия това е направено в едно производство. Излага подробни аргументи за необходимостта от присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен обем и в обобщение иска да бъде осъден „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 537.99 лева по всеки един от предявените искове или общо сума в размер на 1075.98 лева.

В законовия срок е постъпил отговор на тази жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е приел, че разноски за адвокатски хонорар са дължими само и единствено за иска по чл. 55 ЗЗД и са изчислени върху материалния интерес (сумата, чието връщане се претендира).

Това е така, тъй като предявяването на два кумулативно съединени иска (иск за установяване на нищожност и иск за връщане на платено на база оспорения като нищожен договор) представлява злоупотреба с процесуални права. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Втората частна жалба е подадена от ответника и в нея се поддържа, че решението в частта с която е оставено без уважение искането да бъде изменено решението, като разноските за производството бъдат възложени в 2 тежест на насрещната страна и ответникът да не бъде осъждан да заплаща разноски за делото, както и формулираното в условията на евентуалност искане присъдения на насрещната страна адвокатски хонорар да бъде редуциран до сумата от 200,00 лева, съответстваща на действителната правна и фактическа сложност на производството. Излагат се аргументи, че съдът неправилно приел, че ответникът е могъл да плати още след уведомяването на 09.10.2023г., това е било невъзможно, тъй като към този момент ищецът е претендирал процесиите суми от друго лице и същите са били предмет на неприключил с влязло в сила решение съдебен спор. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно - ответникът е признал иска в срока за отговор и с извън процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът е решил да претендира вземането си от друго лице и към 20.02.2024г. (датата на връчване на препис от исковата молба ) процесното вземане е било предмет на друго дело (на 22.02.2024г. е постановено определение за изменение размера на иска по г.д. 948/2023г. на PC Н.З.). На следващо място, дори и съдът да не приел горните доводи, счита, че присъдения на адв. П. хонорар е прекомерен, тъй като делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност - ответникът е признал иска и по делото не са се събирали доказателства относно спорния предмет, събирани са единствено доказателства относно извън процесуалното поведение на ответника, целящи да докажат твърденията, че не е дал повод за делото. По спорния предмет била налице многобройна и константна практика, поради което делото се ползва с ниска правна сложност. Процесуалният представител на ищецът не се е явил лично в открито съдебно заседание, а е депозирал бланкетни молби. В обобщение се иска да се отхвърли претенцията за разноски или да се присъдят такива в размер от двеста лева.

В законовия срок е подаден писмен отговор на частната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. Подробно се излагат контрааргументи за това, както и за неприложимостта на Решение по дело С- 438/22 на СЕС от 25.01.2024.

За да постанови обжалвания акт, с характер на определение, съдът приел, че при определянето на отговорността за разноските правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от иска. Констатирал, че не е налице първата предпоставка 3

„ответникът с поведението си да не дал повод за завеждане на делото“, защото и от самия писмен отговор по исковата молба става ясно, че още на 09.10.2023г. е бил уведомен за предявения иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № 2480592/2021г. и осъдителен иск за възстановяване на сумата от 2446.56 лв., платена за възнаградителна лихва и по договора за поръчителство. „Ай Тръст“ ЕООД е било уведомено за претенциите на ищцата преди подаването на исковата молба и не е предприело никакви действия, с които да възпрепятства образуваното настоящо производство.

Дружеството е било наясно, че ответникът по посоченото гр.дело № 948/2023г. „Кредисимо“ ЕАД ще възрази, че дължи цялата сума в предявения размер, след като възнаграждението за поръчителство по договор за поръчителство се приема от него, но се дължи на поръчителя. Съдът е приел, че двете дружества са свързани лица, имат един и същ адрес на седалище и кореспондират помежду си. Това се потвърждава и от писмения отговор на ответника, който сам потвърждава, че е бил уведомен за претенциите на ищцата на 09.10.2023г. от „Кредисимо“ ЕАД. В конкретния случай ответникът по делото е направил признание на иска, но с поведението си не подкрепя това свое становище нито извънпроцесуално, нито по-късно в образуваното производство. Удовлетворяването на исковата претенция на ищцата се реализира на основание постановеното от съда съдебно решение и лисват каквито и да е действия от страна на ответника в тази насока. По отношение на искането на „Ай Тръст“ ЕООД в условията на евентуалност , ако не бъде уважено искането им за възлагане на разноските върху ищеца по чл.78, ал.2 от ГПК да се приложи Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд и да се присъди адвокатски хонорар, съответстващ на ниската правна и фактическа сложност по делото, съдът го намира за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При определянето на адвокатското възнаграждение следва да бъде взето под внимание не само изготвянето на исковата молба и представянето на писмените становища по насрочените открити заседания, а също подготовката по делото, комуникацията с клиента, процесуалните действия след постановяването на решението и осъществяването на защитата до приключването на всички инстанции. Освен това съдът приел и разгледал предявения от ищцата осъдителен иск, който е уважен и поради това следвало да бъда присъдени единствено направените 4 разноски по него, поради което съдът е определил дължимите разноски, без да включва претендираното адвокатско възнаграждение за установителния иск в размер на 537.99 лева.

Примерните критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат са фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая районният съд правилно е преценил всички обстоятелства. Правилно е констатирал, че ответникът, с поведението си, е дал повод за започване на производството. Удовлетворяването на исковата претенция на ищцата се реализира на основание постановеното от съда съдебно решение и лисват каквито и да е действия от страна на ответника в тази насока. Обосновано е прието, че при определянето на адвокатското възнаграждение следва да бъде взето под внимание не само изготвянето на исковата молба и представянето на писмените становища по насрочените открити заседания, а също подготовката по делото, комуникацията с клиента, процесуалните действия след постановяването на решението и осъществяването на защитата до приключването на всички инстанции. Освен това съдът приел и разгледал предявения от ищцата осъдителен иск, който е уважен и поради това следва да бъда присъдени единствено направените разноски по него, поради което съдът е определил дължимите разноски, без да включва претендираното адвокатско възнаграждение за установителния иск.

В обобщение жалбите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакувания съдебен акт следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от М. П. Т., с ЕГН:

********** чрез представител по пълномощие срещу Решение № 140 от 27.09.2024г., постановено по гр. дело № 20232220101659 по описа на Районен съд Н.З., в частта, с която е оставено без уважение направеното искане на основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като бъде осъден „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 537.99 лева по всеки един от предявените искове или общо сума в размер на 1075.98 лева като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от И.М.Ш. срещу Решение № 140 от 27.09.2024г., постановено по гр. дело № 20232220101659 по описа на Районен съд Н.З., в частта, с която е оставено без уважение искането да бъде изменено решението, като разноските за производството бъдат възложени в тежест на насрещната страна и ответникът да не бъде осъждан да заплаща разноски за делото, както и формулираното в условията на евентуалност искане присъдения на насрещната страна адвокатски хонорар да бъде редуциран до сумата от 200,00 лева, съответстваща на действителната правна и фактическа сложност на производството като неоснователна.