Решение № 433 от 04.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100514865 по описа за 2021 година Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

С Решение № 20206788 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 49392/2020г. по описа на СРС, 149 състав, е оставена без уважение молбата на Е.С.Е., действащ лично и като законен представител на А.Е.Е. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ю.К.

Ц.. С посоченото решение съдът е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН като неоснователна, осъдил е на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят Е.С.Е. да заплати на ответника сумата от 1000 лв. сторени съдебни разноски, както и за заплати по сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 25 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от молителя Е.С.Е., действащ лично и като законен представител на А.Е.Е., чрез пълномощника си адв. Я.С.-А. от САК, с която се обжалва изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е доказан твърденият от молителя акт на домашно насилие.

Твърди, че в молбата за защита са посочени два акта на домашно насилие, извършени от ответницата на две дати: на 20.05.2020г. и на 03.10.2020г. Съдът от своя страна е ценил представените доказателства само за 03.10.2020г. Сочи твърдения, че съдът не е изследвал задълбочено усложнените отношения между страните. Позовава се на заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че в резултата н конфликта между страните детето А. е стресирано, отчетена е повишената тревожност и чувство на страх, в резултат на стресогенното събитие каквото е осъществения акт на домашно насилие от страна на ответника. Излагат се доводи, че съдът в мотивите си е кредитирал само заключението на съдебно-техническата експертиза, в която предмет на 1 изследване са отношенията на страните в друг времеви диапазон. Неправилен е изводът, на съда, че от събраните по делото доказателства не е установен акт на домашно насилие по отношение на молителите, защото от видеозаписите се установявало, че детето се държи агресивно. В същото време не при постановяване на решението не е коментирана частта от съдебно-техническата експертиза, в която предмет на изследване е бил звуковият запис на представените запис. От него безспорно се установявало, че ответникът е насочила пушка към молителите и е отправяла закани към тях за саморазправа. Излагат се допълнителни доводи в подкрепа на жалбата. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна ЮЛ. К. Ц., представлявана от процесуалния си представител адв. А.Д.-К. от САК е подала отговор на въззивната жалба. В него се изразяват доводи за неоснователност на същата и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв.

Я.С.-А. е заявил, че поддържа въззивната жалба. Позовавайки се на заключението на съдебно-психологичната експертиза, и на обстоятелството, че семейството продължава да ползва психологическа помощ за преодоляване на последиците от извършените по отношение на тях актове на домашно насилие, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се издаде заповед за защита на молителите. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възваграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата ЮЛ. К. Ц., чрез процесуалния си представител адв. А.Д.-К. от САК, оспорва въззивната жалба. Не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ищеца в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба за защита от домашно насилие от Е.С.Е., лично и като баща и законен представител на малолетния си син А.Е.Е., двамата действащи чрез процесуалния си представител адв. Я.С.-А. от САК.

Молителят твърди, че ответникът Ю.К. Ц. – И. е негова братовчедка, с която имат конфликт по повод ползване на съсобствено дворното място, е осъществила актове на домашно насилие на 20.05.2020г. и 03.10.2020г. по отношение на него и малолетния му син А.Е.Е..

Молителят твърди, че на 20.05.2020г. когато двамата със сина му А. обработвали градинката 2 пред къщата, ответникът отправила закани и обиди към двамата. Той се почувствал заплашен и унизен и се обадил на тел. 12. На място пристигнал патрул на 2 РУ на СДВР, а по – късно молителят подал жалба срещу ответника. Вторият акт на домашно насилие се осъществил на 03.10.2020г. около 10.30 ч. Молителят със сина си почиствали градинка от паднали листа когато ответникът започнала да ги заплашва и обижда. С поведението си тя го предизвикала да се обади отново на тел. 112. На място дошъл патрул за проверка, но не могъл да осъществи контакт с ответника и си тръгнал. На същия ден около 14 часа когато молителят и сина му били в градинката ответникът Ю. Ц. отправяла заплахи към двамата вербално и с жестове, при което извадила пушка и я насочила към тях. Тези действия на ответника изплашили изключително много малолетния му син, който се разплака и започнал да вика, че ще ги убият. В отговор на подадения сигнал на тел. 112 на място пристигнал патрул, който ги отвел за разпит. Молителят твърди, че с действията си на 03.10.2020г. ответникът е прекрачил границата на битов скандал и е осъществил акт на психическо насилие, изразяващо се в страх и тревога, по отношение на него и на малолетния му син А..

От своя страна ответникът ЮЛ. К. Ц. е оспорила твърдението, че е извършила процесното домашно насилие. Твърди че на 03.10.2020г. молителят и неговото семейство са тези, които са нападнали нея и семейството й. От сутринта двамата започнали целенасочени действия за унищожаване на насажденията й в общата им градинка, което приема като психически тормоз от тяхна страна. Двамата се държали много нагло и провокативно. Тя от своя страна им отправила реплики с цел да ги спре, които в никакъв случай на са били такива, че да съставляват актове на домашно насилие. Ответникът твърди, че думите и действията й, изречени в състояние на афект от действията на молителя не са имали за цел накърняване на техния психически интегритет или емоционална устойчивост, за да бъде квалифицирана реакцията й в онзи момент като акт на домашно насилие.

С Решение № 20206788 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 49392/2020г. по описа на СРС, 149 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Е.С.Е., лично и като баща и законен представител на малолетния си син А.Е.Е., за издаване заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу Ю.К. Ц. и е отказал да издаде заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.

Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е неоснователна.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото е представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея са описани два акта на домашно насилие: на 20.05.2020г. когато ответникът е отправил закани и обиди към молителя и малолетния му син и на 03.10.2020г. когато ответникът е отправила закани към молителя и неговия сина както с думи така и с жестове в това число чрез насочване на оръжие към тях.

Към делото са приложени доклади от ДСП Сердика, изготвени в хода на първоинстанцинното производство и в хода на въззивното. Според социалните работници към момента на процесната дата – 03.10.2010г. детето А. живеело в етаж от къща в квартал Орландовци. На първия етаж живеела родственица на баща му, с която били в непрекъснати конфликти на които детето било непосредствен свидетел. По тази причина детето е стресирано и желае да работи с психолог с цел преодоляване на негативните последици от 3 преживяното по време на тези скандали. В настоящия момент семейството се е върнало в жилището си в гр. София, кв. ****. Родителите се стараели да му осигурят спокойна и стабилна среда.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелски показания е дала съпругата на молителя и майка на малолетния А. - Ю.С. Е.а. Свидетелката не е присъствала на конфликта между страните, състоял се на 03.10.2020г. нейният разказ съдържа информация, предадена й от сина й, който бил много разстроен след скандала с ответницата.

Съпругът й също се прибрал на етажа им и споделил, че ответникът ги заплашила с пушка.

След това дошли полицаите, пред които ответникът Ю. извадила детско пистолетче. Детето било притеснено от случката.

Свидетелят Г.И.Л., съпруг на ответника Ю.К., бил непосредствен свидетел на конфликта на процесната дата. Той бил прозореца на жилището, което е на първия етаж.

Към 14 часа на 03.10.2020г. вниманието му било привлечено от викове на съпругата му и псувни на ищеца по нейн адрес. Двамата се карали за обработването на градинка с обща площ около 7. 00 кв.м. като се разбрали да я делят по съдебен ред. По - късно на мястото на конфликта дошъл и синът на молителя, който носел телефон, за да извика помощ. След това дошли полицаите, които им проверили им документите и ги питали дали имат оръжие, на което те отговорили, че не притежават такова. Свидетелят Л. разказва, че на процесната дата страните са си разменили остри реплики по повод на ползването на съсобствения им имот.