Решение № 719 от 05.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500854 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕВРО СТУДИО“ ООД,чрез адв.

Бъчварова Адвокатска колегия – Варна, срещу решение № 478 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 4110/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество иск против „ЕМ-ВАССРОЙ „ООД,със седалище гр.Бургас за осъждането на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лв.-представляваща платен аванс по устен договор от 08.07.2021 г.

,платена на отпаднало основание след разваляне на договора –на осн.чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД,като ищецът-въззивник е осъден да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 1100 лв.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .

Изтъква, че неправилен е извода на съда ,че не била установена категорично твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните ,като е приел ,че офиртата от 17.05.2021 г. не била приета от ищеца в 1 посочения в същата 30-дневен срок и плащането на сумата от 10 000 лв. по банковата сметка на ответника е извършено след изтичане срока за валидност на офиртата на 08.07.2021 г..Сочи се ,че дори и да се приеме ,че от първата оферта до извършеното плащане е изминал период ,по-дълъг от 30 дни ,то фактът на приемането на сумата от ответника означава ,че страните са приели ,че между тях съществува облигационна връзка .Действително между двете оферти /по делото е представена и втора оерта от 21.06.2021 г./има разлика в цената /която се дължи на поскъпването на материалите /,но съгл.чл.13 ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока ,който е определен в него или обикновено е нужно според обстоятелствата ,за да пристигне приемането .При наличието на две оферти ,втората от които е на 21.06.21 г.,съдът неправилно е приел ,че срокът на същата е изтекъл и извършеното на 08.07.2021 г. плащане е за други СМР.

Фактът ,че плащането на 10 000лв. и получаването от ответника на сумата по банковата му сметка е като авансово плащане по фактура 352/08.07.2021 г и ако ответникът е считал ,че сумата е платена не за изграждане на канализационна шахта ,а за други СМР ,за които твърди ,че били извършени ,той е следвало да докаже тези си твърения ,а такива доказателства не са събрани ..Всъщност се твърди ,че представеният от ответника акт обр. 19 от 15.04.2022 г. за извършени СМР на процесния обект не е подписан нито от възложителя ,нито от изпълнителя.Упоменатите в този акт доставка и монтаж на тръби за водосточни клонове ,барбакани и т.н. не са свързани с изграждането на канализационна шахта ,а с поставянето на водосточни тръби ,барабани и укрепители по вертикала на сградата –дейности ,започнати от работници на ответника ,на незавършени от тях/обстоятелство ,установено както от обясненията на управителя на ответника ,така и от показанията на св.Йорданов и св.Сребров/,включително и от свидетелите на ответната страна/.Съдът не е анализирал свидетелските показания ,не ги е обсъдил заедно с останалите доказателства ,като в резултат е постановил необосновано решение с опорочени крайни изводи .Едва след завеждане на делото ,с отговора на исковата молба , ответникът е възразил ,че тази именно сума била за извършени от него СМР ,като такива възражения не е направил нито след получаване на изявлението за разваляне на договора от 08.08.221 г. и за връщане на авансово платената сума ,нито в дадения му тридневен срок от получаване на уведомлението за разваляне на договора .

2

Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства ,по делото не е представен приемо-предавателен протокол за извършени от ответното дружество СМР,които да са приети от представител на ищцовото дружество ,представеният акт обр. 19 посочва не дейностите ,които ответникът твърди ,че е извършил ,а само доставка и монтаж на материали .Представените 11 бр. фактури за закупени материали само установяват ,че тези материали са закупени от ответника ,но не и че са вложени при извършени евентуално СМР в обекта в гр. Варна .

Моли се се първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – ответник .В него се подчертава ,че въпреки съществуването на приложената към исковата молба оферта

/отправена от ищеца до ответника/ ,до сключването на договор не се е стигало .Ответното дружество не е извършвало описаните в исковата молба СМР-поради наличие на пречки ,непозволяващи изграждането на исканата от ищеца външна канализационна шахта съобразно техническите изисквания .Тези пречки са постановени няколко дни след изготвяне на офертата и след запознаване с обекта и затова ответникът е отказал да я изпълни /което се подкрепя от становището на експерта от изготвената експертиза/.Дори и да се приеме ,че не е съществувала обективна пречка за изграждането на тази шахта ,сам по себе фактът ,че нейното изграждане според вещото лице е било по-трудно и с повече средства ,е достатъчен ,за да се приеме ,че все пак са съществували трудно преодолими причини за изграждането на процесната шахта .В случая с платените от ищеца 10 000 лв. ищецът е погасил свое задължение към ответника по извършените от последния ,подробно описани в акт обр. 19 СМР и следователно ответникът не дължи тяхното връщане .По устно възлагане от ищеа ответникът се е съгласил да извърши тези описани СМР на обща стойност 9689,78 лв. за същия обект ,за извършването на които са събрани гласни доказателства .И точно за изпълнението на тези дейности ответникът е съставил фактури на стойност 10 000 лв..Тези строителни дейности не са и няма как да бъдат от посочените в исковата молба СМР/офертата за въпросната шахта и сочените в нея СМР категорично не съвпадат с описаните СМР в приложения акт обр.19/,вещото лице също не е констатирало такова 3 съвпадение.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща платен аванс по устен договор от 08.07.2021 г., платена на отпаднало основание след разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на съдебно - деловодните разноски.

Ищецът е твърдял , че между представляваното от него дружество и ответното дружество на 08.07.2021 г. е сключен договор за извършване на строително монтажни работи, посочени в оферта от 17.05.2021 г. в обект, находящ се в град Варна , кв.“Бриз“,ул.“Доц.Индржишка Кръстева“. В офертата били посочени видове СМР, количества, единична цена и стойността на същите в общ размер на 14 707, 15 лева с ДДС. Съгласно уговореното между страните и посоченото в офертата ответното дружество се е задължило да изгради външна канализационна шахта с изтласкватели с помпена станция с две помпи, както и да достави необходимите материали. Ищецът сочи, че на 21.06.2021г. получил от ответното дружество оферта № 4530, издадена от „Аква системи “ ЕООД, която била за доставяне на оборудвана шахта за монтаж на две помпи за отпадни води, помпа за отпадни 1 води, табло за управление на две помпи и хидростатичен трансмитер за налягане. На 08.07.2021 година била издадена фактура № 0000000352 на стойност 10 000 лева с включено ДДС, представляващи аванс по СМР с получател ищцовото дружество. Сумата била наредена по сметка на ответното дружество на същата дата. Твърди се още, че между страните са провеждани няколкократни разговори, в които управителят на ответното дружество е уверявал, че ще бъде изпълнена офертата, но изпълнение не задълженията не е последвало. С имейл от 05.05.2022 година, подписан с електронен подпис от представляващия ищеца е направено изявление за разваляне на договора от 08.07.2021 година и ответникът е поканен да върне платената авансово сума по банков път в тридневен срок. Ищецът твърди , че към датата на подаване на исковата молба 4 сумата не е върната и подлежи на възстановяване като платена на отпаднало основание.

Ответникът не оспорва, че е получил сумата от 10 000 лв. , но сочи,че изложеното от ищеца не отговаря на действително осъществените факти и породените от тях правни последици, свързани с уговорките между страните по отношение на извършените до момента СМР на обект, находящ се в гр.

Варна, включително и незавършените СМР по обективни за това причини, касаещи същия обект. Ответникът излага, че до сключването на договор, какъвто ищецът твърди, изобщо не се е стигало. Причината за това била, че считано от 17.05.2021г. валидността на самата оферта е била 30 дена, така както е посочено в нея, в който срок обаче не е последвало потвърждение от ищцовото дружество. Поради това и съобразно приложението на чл. 13, ал. 1 от ЗЗД намира, че след изтичането на този 30 дневен срок, предложителят не е бил вече обвързан от предложеното. Твърди, че няколко дена след изготвяне на офертата, но вече след запознаване на място е особеностите на обекта, ищецът е бил надлежно уведомен за наличието на съществуващи обективни пречки, непозволяващи изграждането на предвидената външна канализационна шахта. Извън горното сочи, че въз основа на устно възлагане от ищеца, ответникът се е съгласил да извърши подробно описаните в приложения акт обр. 19 СМР на обща стойност от 9 689.78 лева. Твърди, че посочени в акт обр. 19 дейности са касаели същия обект, а именно: гр. Варна ,кв.“Бриз“,ул.“Доц. д-р И.Кръстева „ и са били извършени от ответника на два етапа: половината от работата е била завършена в края на месец юни 2021г., а останала част в края на месец март 2022г., като точно за изпълнението на тези дейности е съставената от ответника фактура на стойност от 10 000 лева, и точно за тези извършени от ответника дейности са платени и процесиите 10 000 лева. При така изложеното ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

При тези твърдения на двете страни правилно първостепенният съд е посочил ,че за основателността на кондикционния иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по процесния договор, че е изправна страна по него, неизпълнение на задълженията на ответника по него, отпадане на основанието чрез разваляне на договора, размер на заплатените по договора суми. В тежест 5 на ответника по делото е да докаже релевираните от него правоизключващи възражение или, че е изправна страна.

Между страните не е било спорно, че на 08.07.2021г. „ЕВРО Студио“ ООД е заплатило по банкова сметка на „ЕМ-ВАССТРОЙ“ ООД сумата от 10 000 лв. с основание за плащането „Ф. 352/08.07.2021г.“ Спорен е въпросът, дали между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало от устен договор от 08.07.2021 година, за извършване на строително монтажни работи, посочени в оферта от 17.05.2021 година в обект, находящ се в град Варна ,на посочения по-горе адрес .

Въз основан на събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел , че между страните не се установява с категоричност наличие на твърдяната от ищеца облигационна връзка и настоящият съдебен състав изцяло споделя този извод .

Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя.