Решение № 4169 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Б. М. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110168399 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет [номер] от 03.06.2018 г. от летище [населено място], В., до летище [населено място2], ведно със законна лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29967/2021 г. на СРС, 138 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет от [населено място] до [населено място2], който следвало да бъде изпълнен на 03.06.2018 г., с планиран час на кацане в 21:00 часа местно време. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище [населено място2] със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно 1611 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, във връзка с което ответникът е направил извънсъдебно признание на вземането, но не го е заплатил. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Релевира възражение за 1 погасяване по давност на сумата за главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 29967/2021 г. на СРС, 138 с-в, че по заявление на ищеца В. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.08.2021 г. против [фирма], ЕИК [ЕИК], за сумата в размер на 400,00 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет [номер] от 03.06.2018 г. от летище [населено място], В., до летище [населено място2], ведно със законна лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, и лихва за забава за периода от 05.06.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 230,59 лева, както и разноските по делото. С разпореждане от 05.10.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си против длъжника. В срока за изпълнение на дадените указания са представени доказателства за предявен иск за установяване на вземане срещу длъжника за сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 за закъснение на полет [номер] от 03.06.2018 г., ведно със законна лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, поради което с определение от 23.02.2022 г. издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.08.2021 г. е обезсилена в частта, с която е разпоредено [фирма] да заплати лихва за забава за периода от 05.06.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 230,59 лева, съответно производството по делото е прекратено в тази част. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като е в срок и е с предмет установяване съществуване на вземания, идентични с вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Възраженията на ответника, касаещи редовността на исковата молба, вкл. липсата на учредена от ищеца в полза на адв. К.В. представителна власт в настоящото производство, са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат К.В. е упълномощен да представлява ищеца. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.

Следователно, налага се изводът, че на ненадлежно представителство в производството може да се позовава единствено представляваната страна, не и ответникът, за когото липсва интерес от това. Същевременно, настоящият иск не е осъдителен, поради което и разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК е неприложима, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в производството по ч.гр.д. № 29967/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, е посочена банкова сметка, по която може да бъде платена сумата, предмет на предявения иск.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за 2 който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, че се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба възражение за давност е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане за главница. При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК е обявено, че като безспорни не подлежат на доказване обстоятелствата, че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че полет [номер] от 03.06.2018 г. от летище [населено място], В., до летище [населено място2] е осъществен с повече от 3 часа закъснение, както и че разстоянието между летище [населено място], В., и летище [населено място2] е над 1500 км. Тези обстоятелства се и установяват от представените по делото писмени доказателства, в това число електронен билет и бордна карта, издадена на ищеца, както и уведомително писмо от оператор на летище [населено място2]. Ето защо, съдът приема осъществяването им за доказано по делото.

Установява се от представените бордна карта и превод на документа, че ищцата е била пътник за процесния полет, както и че се е явила за регистрация за полета поне 45 минути преди началния му час.

Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

В разглеждания случай, както се посочи по-горе, се установи, че разстоянието на полета на ищеца е над 1500 км, както и че ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планирания час на пристигане по разписанието на полета, поради което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в размер съгласно чл. 7, § 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, 3 измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).

Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета между двете летища е 400 евро съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента.

Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснял полет, като ответникът не твърди плащане на обезщетението, а и не ангажира доказателства за това.

При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10).

Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр.16/23.02.2021г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл.137 от същия закон, според който сроковете по чл.135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл.135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. № 7764/2020г., решение № 263463 4 от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г.