Определение № 22015 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22015 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506691 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 244 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. С. срещу решение № 6834 от 14.04.2026 г., постановено по гр.дело № 54329/2025 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, в частта имаща характер на определение, с която е допуснато на основание чл. 242, ал.1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

В частната жалба се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на присъдената издръжка би причинило на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди. С обжалваното решение той бил осъден да заплаща общо 1 000 лв. месечно за две деца, като наред с това дължи издръжка от 233,25 лв. месечно и за трето дете.

Жалбоподателят сочи, че получава нетен доход от около 3 380–3 480 лв. месечно, но изплаща ипотечен кредит от 444,79 евро и потребителски кредит от 173,35 евро. Срещу него вече било образувано изпълнително производство за издръжка на същите две деца и е наложен запор върху една трета от трудовото му възнаграждение, възлизащ приблизително на 681,72 евро месечно. Според изложените изчисления общата тежест от запора, новоприсъдената издръжка, издръжката за третото дете и двата кредита достига 1 930,42 евро месечно и надхвърля нетния му доход от около 1 730 евро. Поради това се поддържа, че предварителното изпълнение би го поставило в практическа невъзможност да покрива собствените си основни жизнени нужди, би създало риск от натрупване на нови задължения и би застрашило редовното плащане на издръжката за третото му дете. Твърди се още, че интересите на двете деца вече са обезпечени чрез наложения запор и възбраните върху имуществото на жалбоподателя, поради което предварителното изпълнение в пълния нов размер е ненужно и несъразмерно. Според жалбата поставянето на третото дете в понеблагоприятно положение противоречи и на принципа за равнопоставеност на децата при разпределянето на финансовите възможности на родителя. Като допълнителен аргумент се изтъква, че ако въззивният съд впоследствие отмени решението или намали размера на издръжката, връщането на вече събраните суми би било практически затруднено поради естеството на алиментните вземания, поради което вредата се определя като трудно поправима. На това основание се отмяна на определението, с което е допуснато предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка.

1

Ответниците по частната жалба Д. В. С. и В.ия В. С.а, действащи лично и със съгласието на своята майка Р.Д.Ж., оспорват твърдението, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, като се сочи, че кредитите са доброволно поети, а запорът е последица от системното неплащане на издръжка от 2022 г. Поддържа се, че бащата има стабилен и сравнително висок доход, живее в собствено жилище и присъдената издръжка за двете деца е под една трета от дохода му, докато спирането би оставило децата без необходимите средства и би прехвърлило изцяло тежестта върху майката. Позовавайки се на безусловния характер на задължението по чл.

143 СК, ответниците искат жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна..

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 6834/14.04.2026 г., постановено по гр.д. № 54329/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, на основание чл. 150, вр. С чл. 143, ал. 2 от СК е изменен размера на дължимата месечна издръжка от В. Б. С., ЕГН **********, опеделена с решение № 488969/17.09.2018 г., поставовено по гр.д. № 43839/2018 г. по о иса на СРС, 117 състав, влязло в сила на 17.09.2018 г., в полза на децата му Д. В. С., ЕГН ********** и В. В. С., ЕГН **********, първото действащо чрез, а второто лично със съгласието на тяхната майка и законен представител Р.Д.Ж., ЕГН **********, като ответника е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на сумата от 255,65 евро /500 лева/ за всяко едно от тях, считано от 08.12.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. С решението на съда е допуснато на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение или обезщетение за работа. Нормата е императивна и задължава съда служебно да допусне предварително изпълнение, когато присъденото вземане е от посочените в нея. Това правило се прилага както при първоначално присъждане на издръжка, така и при изменение на вече определен размер.

Следователно, след като с обжалваното решение е увеличена издръжката на двете деца, първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал предварителното му изпълнение в тази част.

Законът отдава приоритет на своевременното задоволяване на текущите жизнени потребности на правоимащите лица, поради което финансовите затруднения на длъжника, доброволно поетите кредитни задължения и наличието на друго изпълнително производство не представляват основание за спиране.

Разграничението между хипотезите на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК е съществено. При ал.

2 предварителното изпълнение се допуска по искане на страната и след съдебна преценка за наличието на предвидените предпоставки, докато при присъждане на издръжка по ал. 1 съдът действа служебно и не разполага с дискреция дали да постанови изпълнението.

Поради това при инстанционния контрол въззивният съд проверява единствено дали присъденото вземане попада в категорията на вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК. След като в случая е присъдена издръжка, законовата предпоставка е осъществена, без да е необходимо да се установява опасност за интереса на децата или да се извършва отделна преценка за съразмерност.

2

Този законодателен подход е обусловен от периодичния и потребителен характер на издръжката. Тя служи за посрещане на ежедневни и непосредствени потребности, които не могат да бъдат отложени до приключване на инстанционния контрол върху решението. Ето защо интересът на длъжника да не изпълнява невлязлото в сила решение отстъпва пред необходимостта на децата да разполагат своевременно със средства за храна, жилище, облекло, образование и здравни грижи. Евентуалното затруднение за жалбоподателя не променя характера на вземането и не дерогира императивното правило на чл. 242, ал. 1 ГПК.

Наложеният запор не обезпечава различно от присъденото вземане, а представлява способ за принудителното му събиране. Обстоятелството, че жалбоподателят дължи издръжка и на трето дете, е относимо към преценката на материалноправния размер на издръжката, която следва да бъде извършена във въззивното производство по жалбата срещу решението, но не обуславя незаконосъобразност на задължително допуснатото предварително изпълнение. Извън предмета на настоящото производство са и доводите относно правилността на определения размер на издръжката.

Неоснователен е и доводът, че едновременното действие на запора и предварителното изпълнение води до двойно удовлетворяване. Запорът е изпълнителен способ, чрез който се събират дължимите по изпълнителното основание суми, включително просрочени вземания и законна лихва, и сам по себе си не погасява задължението. Дали при конкретното изпълнение се събират суми извън действително дължимите, е въпрос на изпълнителното производство и не засяга законосъобразността на акта, с който е допуснато предварително изпълнение.

Твърдението за затруднено възстановяване на събраните суми при евентуално изменение или отмяна на решението също не обосновава спиране. Последиците при отмяна на предварително изпълняемо решение са уредени от закона, а общата възможност да възникне вземане за връщане не може да обезсили изрично установеното задължение за предварително изпълнение на присъдената издръжка. Противното би превърнало предвиденото от законодателя правило в изключение при всяко обжалвано решение за издръжка.

Посочените ипотечен и потребителски кредит са част от общото имуществено състояние на жалбоподателя и могат да бъдат обсъждани при определянето на неговите материални възможности в производството по съществото на спора. Те обаче са възникнали по силата на договорни отношения и не се ползват с предимство пред законовото задължение за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Същото се отнася и до възражението за равнопоставеност между трите деца: то е относимо към разпределението и размера на общата алиментна тежест, но не създава процесуална възможност за спиране на предварителното изпълнение.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Б. С. срещу Решение № 6834 от 14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 54329/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, в частта му, имаща характер на определение, с която на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

3

Делото да се докладва на ръководителя на Брачно отделение на СГС за образуване на въззивно производство по постъпилата въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4