Определение № 3889 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3889 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110153880 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 12.12.2025 г., подадена от М. Р. В. против Столична община – район „Връбница“, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със Заповед № РВР25-РД155018/07.11.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № РВР23РД15-366/27.09.2023 г., както и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „Младши експерт“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“. Ищцата претендира осъждането на ответника за заплащането на обезщетения за времето, в което е останала без работа поради незаконното уволнение, за неспазен срок на предизвестието, както и за неизползван платен годишен отпуск. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства по реда на чл.

190 ГПК, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, както и за разпит на свидетел.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като необходимите за правилното решаване на правния спор документи са приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същото има за цел 1 установяването на факти, за изясняването на които не са необходими специални знания.

С исковата молба ищецът е предявил искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Тези искове не са предвидени в разпоредбата на чл.

310, ал. 1, т. 1 ГПК като такива, за които се прилага глава ХХV ГПК – „Бързо производство“. Доколкото съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство, съдът намира, че настоящото производство следва да протече съгласно разпоредбите на общия исков процес, а не по реда на бързото производство. Исковата молба е допустима и редовна.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 09 март 2026 г. от 10:15 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищцата, при режим на довеждане, който да даде показания относно фактите, посочени в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на правния спор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.12.2025 г., подадена от М. Р. В. против Столична община – район „Връбница“, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със Заповед № РВР25-РД15-5018/07.11.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № РВР23РД15-366/27.09.2023 г., както и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „Младши експерт“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“.

Ищцата моли съда постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимите обезщетения, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 03.12.2025 г. до окончателното им плащане, както следва: сумата от 18994,50 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в периода от 08.11.2025 г. до 08.05.2026 г., вследствие от незаконното уволнение, сумата от 3165,75 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и сумата от 676,65 лв., представляваща непогасения остатък от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата твърди, че по силата на сключен със Столична община – район „Връбница“ трудов договор № РВР23РД152 366/27.09.2023 г. била назначена на длъжност „Главен специалист“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“. Въз основа на Допълнително споразумение № РВР24РД15-6024/29.04.2024 г. към трудовия договор, била преназначена на длъжност „Младши експерт“ в същия отдел.

Сочи, че на 28.10.2025 г. кметът на район „Връбница“ й връчил предварително подготвена от нейно име молба за прекратяване на трудовото правоотношение, която отказала да подпише. На 29.10.2025 г. й било връчено предложение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу заплащане на обезщетение в размер на четири брутни заплати, което също отказала. Излага доводи, че на 07.11.2025 г. й било връчено уведомление за промяна на изискванията към заемната от нея длъжност, като било въведено изискване за висше образование в степен „бакалавър“, с професионално направление „Икономика“. В тази връзка, на същата дата й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно Заповед № РВР25-РД15-5018/07.11.2025 г. за прекратяване на трудов договор № РВР23РД15-366/27.09.2023 г. Твърди, че уволнението й било незаконосъобразно и представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя. Счита, че въведената промяна в изискванията за заемната от нея длъжност имала за цел уволнението й, както и заобикаляне на предварителната закрила по чл. 333 КТ, доколкото била избрана за представител на служителите. Твърди, че работодателят не е изплатил дължимото обезщетение за неспазено предизвестие, както и че последният изчислил неправилно размера на платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Отбелязва, че последно полученото от нея пълно брутно трудово възнаграждение е през месец октомври 2025 г., в размер на 3165,75 лв. При изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че уволнението на ищцата било законно, като оспорва да са налице описаните нарушения в исковата молба. Излага доводи, че на 04.11.2025 г. изискванията за длъжността „младши експерт“ били обновени, като ищцата не притежавала необходимото образование, поради което трудовият договор бил прекратен.

Оспорва по основание и размер претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение поради оставането й без работа. Твърди, че на ищцата било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Прави възражение за прихващане на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225 КТ със стойността на полученото от нея обезщетение за неспазено предизвестие, в размер на 1920 лв. Претендира разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че страните са сключили трудов договор № РВР23РД15-366/27.09.2023 г., ведно с Допълнително споразумение № РВР24РД15-6024/29.04.2024 г., по силата на който ищцата била служител на ответника, на длъжност „Младши експерт“, като трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, съгласно Заповед № РВР25-РД15-5018/07.11.2025 г.

3

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение на ищцата, по силата на издадена Заповед № РВР25-РД15-5018/07.11.2025 г. При установяване дължимостта на претендираните от ищцата обезщетения в тежест на ответника е да докаже плащане. Не са представени доказателства за установяване на тези факти. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

2 КТ страните не са длъжни да доказват факти.

В тежест на ищцата е да докаже факта, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника е останала без работа. Не са представени са доказателства за установяване на този факт. По иска по чл.

220, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че трудовият договор е прекратен на основание, изискващо отправяне на предизвестие от работодателя, както и размера на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие. По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже размера на дължимото се обезщетение за неизползван отпуск, респ. размера на последното получено брутно трудово възнаграждение.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото, да се връчи на страните. На ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4