Решение № 753 от 14.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

753/14.10.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ

КОЛЕВА

2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Антоанета

Метанова и участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Шотева КАД № 590 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 284 и чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на И.С.М., ЕГН ********** чрез адв. С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София срещу Решение № 210/22.03.2022 г. постановено по адм. дело № 1167/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, относно неблагоприятната за всеки от тях част.

В касационната жалба на Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“ - София се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в частите, в които ГДИН е осъдена. В условията на алтернативност се иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на И.С.М. се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяването на ново решение, с което да бъде уважен искът в цялост.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита решението на Административен съд – Пазарджик за правилно, обосновано и законосъобразно.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав, приема касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на

И.С.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба, които е претърпял при престоя си в Затвора - гр. Пазарджик за периода от 01.12.2016 г. до 03.04.2020 г. Твърди, че през цялото време е бил в пренаселени килии, с под 3 кв. метра нетна площ на човек, в килиите е било мръсно, имало е дървеници, хлебарки и гризачи, нямало е обособен санитарен възел в килията с постоянно течаща топла и студена вода. Твърди, че по време на престоя е бил иззет телевизор, който не е върнат въпреки подадена жалба и така ищецът е бил лишен от възможност 2 години да гледа телевизия. Сочи се, че неимуществените вреди се изразяват в причиняване на обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване чувство за малоценност и незначителност.

С решението си Административен съд - Пазарджик – XIII състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на И.С.М., сумата в размер на 6648 лева, от които сумата 6080 лв. за периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019 г., 80,00 лева за периода от 17.01.2020 до 27.01.2020 г. и 488,00 лева за периода от 03.02.2020 г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен искът за периодите от 01.12.2016 г. до 12.12.2016 г., от 07.11.2019 г. до 13.11.2019 г., от 27.01.2020 до 03.02.2020 г. и от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. и недоказан по размер предявения иск на И.С.М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София над присъдената сума до сумата от 50 000 лв. за периодите, за които е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди. Прието е за установено, че в значителен период от време лишеният от свобода е пребивавал в помещения, в които разполагаемата му лична нетна площ е била под установения от ЗИНЗС минимум от 4 кв.м., поради липсата на конкретни данни в кои помещения е пребивавал ищецът в периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019 г. Прието е, че за периода от 01.12.2016 до 12.12.2016 г. искът е неоснователен, тъй като не е доказано задържането на И.М. в този период. По отношение на периода от време от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. се установява, че предоставената нетна площ на ищеца в килиите, където е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода, е над установената от закона минимална такава. Прието е за установено, че почистването и хигиенизирането на спалните помещения е било възложено в отговорност на самите лишени от свобода. За недоказано е прието и наведеното оплакване за иззет телевизор без основание.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.

1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.

5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват частнично основателни, а именно по отношение на твърденията за пренаселеност в килиите за част от процесните периоди. Паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е определена от първоинстанционния съд в разумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи.

При определяне размера на обезщетението са взети предвид и периода на исковата претенция, и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, с оглед на което възраженията и в двете касационни жалби досежно размера на присъденото обезщетение не могат да бъдат споделени.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни – без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, X – състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 210/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1167/2021 г. по описа на

Административен съд –

Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.