Решение № 5974 от 03.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5974 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20251100509873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу постановление от 19.06.2025 г. по изп. д. № 20258500400425 по описа на ЧСИ с рег. № 850, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна сложност, като от страна на взискателя са извършени единствено действия по образуване на производството, поради което следва да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител до минималния размер от 200 лв. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата адвокат Н.Х. не изразява становище по нея.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочват, че процесуалният представител на взискателя е възложил на съдебния изпълнител да извършва различни действия, като също така е поискал извършването на изпълнителни действия и е участвал в производството, поради което определеното възнаграждение е оправдано.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на жалбоподателя и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изп. д. № 20258500400425 се установява, че изпълнителното производство е образувано на 10.06.2025 г. въз основа на изпълнителен лист 1 от 29.05.2025 г. за събиране на сумата от 10 575,54 лв. Сумата, предмет на изпълнението, представлява присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страна в исковото производство, като видно от представения по изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие взискателят адвокат Н.Д. не е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител в изпълнителното производство и ответник по жалбата адвокат Н.Х., поради което с молбата за образуване на изпълнителното производство се претендира заплащане на разноски за такова възнаграждение от длъжника. На 11.06.2025 г. на длъжника ЗД „Бул Инс“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата е посочен и размерът на приетите по делото за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по чл. 38, ал. 2 ЗА, което е определено на 1 970 лв. На 12.06.2025 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските, като с обжалваното постановление от 19.06.2025 г. (съдържащо се в съобщението до длъжника) съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложените обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва да се приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. При това молбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.

426, ал. 2 ГПК, поради това че в нея не е посочен изпълнителен способ, нито взискателят е възложил на съдебния изпълнител сам да предприеме необходимите изпълнителни действия по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Действително към момента изпълнителното производство не е приключило, тъй като въпреки изтичането на срока за доброволно изпълнение липсват данни за постъпило плащане по делото, но няма данни и за извършване на изпълнителни действия. В случая следва да се има предвид и че с оглед естеството на изпълнението не може да се очаква, че ще е налице необходимост от извършването на изпълнителни действия (а такива не са и поискани), тъй като длъжникът е застрахователно дружество, което разполага с достатъчно средства предвид дейността си и финансовите изисквания към нея, за да заплати задължението по изпълнителния лист. В този смисъл може да се посочи, че липсата на доброволно плащане от страна на длъжника към момента се дължи и на оправданото очакване от негова страна да бъде наложен запор върху вземанията му по банкови сметки, при което дължимата сума ще бъде изплатена въз основа на този запор. Това очакване следва както от обичайния начин, по който се развиват множество подобни на настоящото производства, а също така и от законовото изискване на чл. 507, ал. 1 ГПК съобщението за запора да бъде изпратено до банката едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, което в случая не е направено.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на процесуалния представител на взискателя за защитата на взискателя по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното 2 производство. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство и следва да се определят на 200 лв. (което съответства и на чл. 10, т. 1 от Наредбата за възнаграждения адвокатска работа). Следва да се заплати именно този минимален размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая.

По разноските:

В настоящото производство, което е такова по определения на размера на разноските, не следва да се присъждат допълнителни разноски в полза на страните, поради което на жалбоподателя не се следват разноски независимо от изхода на делото.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 19.06.2025 г. по изп. д. № 20258500400425 по описа на ЧСИ с рег. № 850, с което е оставено без уважение искането за намаляване на определените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното делото, като:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение процесуалния представител на взискателя Н. Н. Д. на 200 лв. на

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3