Решение № 860 от 06.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 860 / 6.7.2020г. гр. Перник, 06.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря КС, като разгледа докладваното от съдия К. К гр.д. № 5439 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В.Г., срещу Л.К.М., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 220.02 лева, представляваща стойността на предоставени и потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* въз основа на договор за мобилни услуги от 03.11.2014 г. за периода от 05.07.2017 г. до 04.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 324.08 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които сумата от 103.87 лева – по договор за лизинг от 21.12.2018 г. с абонатен номер ********* за мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold за периода от м. 12/2017 г. до м.11/2018 г. и 220.21 лева – по договор за лизинг от 29.06.2017 г. с абонатен номер ********* за мобилно устройство Lenovo модел C2 Black за периода от м. 12/2017 г. до м.05/2019 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за мобилни услуги от 03.11.2014 г. Посочва, че по желание на ответницата по подадени от нея заявления договорът е бил изменян, като е бил променян мобилният номер на ответницата, за който са били предоставени съответните мобилни услуги.

На следващо място се твърди, че в съответствие с договора на ответницата са предоставяни мобилни услуги за периода от 05.07.2017 г. до 04.12.2017 г. Посочва се, че за така предоставените услуги ищецът е издал три броя фактури – фактура № **********/05.08.2017 г. /при период на потребление 05.07.2017 г. до 04.08.2017 г./ - за сумата от общо 71.53 лева с ДДС; фактура № **********/05.09.2017 г.

/при период на потребление 05.08.2017 г. до 04.09.2017 г./ - за сумата от общо 91.93 лева с ДДС и фактура № **********/05.10.2017 г. /при период на потребление 05.09.2017 г. до 04.10.2017 г./ - за сумата от общо 46.56 лева или три фактури на обща стойност 210.02 лева. Поддържа се, че ответницата не е заплатила дължимите по цитираните фактури суми, поради което процесният абонамент е бил деактивиран на 25.10.2017 г. Уточнява се, че към всяка от така изготвените фактури е приложено извлечение – детайлизирана справка за потреблението на ползвания от ответницата номер. Уточнява се и че с кредитно известие № **********/05.11.2017 г. е извършена корекция на дълга – за сумата от 9.58 лева с ДДС като се допълва, че същата не е част от вземанията трите фактури. С тези аргументи се иска предявеният установителен иск да бъде уважен.

На следващо място в исковата молба се твърди, че между страните са налице и два договора за лизинг – от 21.12.2018 г. и от 29.06.2017 г. като въз основа на същите на ответницата са предоставени две устройства Huawei модел Y3 II Gold и Lenovo модел C2 Black. Доколкото ответницата е прекратила плащанията по посочените договори за лизинг за процесните устройства, то ищецът посочва, че от страна на последната са останали незаплатени сумата от 103.87 лева за първото устройство и сумата от 220.21 лева – за второто устройство. Уточнява се, че за тези вземания е издадена фактура № **********/05.12.2017 г. С тези аргументи се иска и предявеният осъдителен иск да бъде уважен.

С исковата молба са представени договор за мобилни услуги от 03.11.2014 г. и приложения към него, три броя заявления за промяна на номер, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, два броя договор за лизинг, договор за мобилни услуги от 29.06.2017 г. и приложения към него, пет броя фактури, общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. Р.П. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на ответника като се поддържа, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за наличие на облигационни отношения между страните с посочения в исковата молба предмет. На следващо място се оспорват представените по делото фактури като се твърди, че същите са документи, отразяващи изгодни за ищеца факти, а освен това от тях не ставало ясно как са начислени претендираните суми и за какви услуги. С тези аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на

15.06.2020 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че по делото не ставало ясно количеството потребени мобилни услуги. Не се оспорва, че приетето от ищеца количество е остойностено правилно.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за част от вземанията, които са предмет на настоящото производство /за установителния иск/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2177/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3178/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги от 03.11.2014 г. и приложения към него, три броя заявления за промяна на номер, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, два броя договор за лизинг, договор за мобилни услуги от 29.06.2017 г. и приложения към него/ се установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилни устройства в периода от 03.11.2014 г. до 04.12.2017 г.

По делото са представени три броя фактури и едно кредитно известие:

1.

Фактура № **********/05.08.2017 г. /при период на потребление 05.07.2017 г. до 04.08.2017 г./ - за сумата от общо 71.53 лева с ДДС. От тази сума – 11.59 лева и 7.99 лева /общо представляват вноски по лизинг на мобилни устройства – два броя/. Сумите от 9.16 лева /без ДДС/ и 13.32 лева /без ДДС/ представляват цена на абонаментен план. Сумите от 17.47 лева /без ДДС/ и 1.84 лева /без ДДС/ представлят таксувани услуги и направления, потребени извън платения пакет /за разговори и текстови съобщения/. В тази връзка сумата от общо 41.79 лева /без ДДС/ е начислена за мобилни услуги – или 50.15 лева с ДДС. В тази връзка по процесната фактура съдът приема, че е начислена сумата от общо 69.73 лева. До пълната стойност на фактурата от 71.53 лева е налице разлика от 1.80 лева, които не се установява, на какво основание са начислени.

2.

Фактура № **********/05.09.2017 г. /при период на потребление 05.08.2017 г. до 04.09.2017 г./ - за сумата от общо 91.93 лева с ДДС. От тази сума – 11.59 лева и 7.99 лева /общо представляват вноски по лизинг на мобилни устройства – два броя/. Сумите от 9.16 лева /без ДДС/ и 13.32 лева /без ДДС/ представляват цена на абонаментен план. Сумите от 1.24 лева /без ДДС/, 12.08 лева /без ДДС/, 1.24 лева /без ДДС/ и 21.75 лева /без ДДС/ представлят таксувани услуги и направления, потребени извън платения пакет /за разговори и текстови съобщения/. В тази връзка сумата от общо 58.79 лева /без ДДС/ е начислена за мобилни услуги – или 70.55 лева с ДДС. В тази връзка по процесната фактура съдът приема, че е начислена сумата от общо 90.13 лева. До пълната стойност на фактурата от 91.93 лева е налице разлика от 1.80 лева, които не се установява, на какво основание са начислени.

3.

Фактура № **********/05.10.2017 г. /при период на потребление 05.09.2017 г. до 04.10.2017 г./ - за сумата от общо 46.56 лева с ДДС. От тази сума – 11.59 лева и 7.99 лева /общо представляват вноски по лизинг на мобилни устройства – два броя/. Сумите от 9.16 лева /без ДДС/ и 13.32 лева /без ДДС/ представляват цена на абонаментен план. В тази връзка сумата от общо 22.48 лева /без ДДС/ е начислена за мобилни услуги – или 26.98 лева с ДДС. В тази връзка по процесната фактура съдът приема, че е начислена сумата от общо 46.56 лева, която съвпада с общата сума по фактурата.

4. Кредитно известие № **********/05.11.2017 г. е извършена корекция на дълга – за сумата 9.58 лева с ДДС.

В тази връзка по процесните фактури са начислени вземания на обща стойност от 216 лева – за потребени мобилни услуги и вноски за лизинг. Основанието за начисляване на вземанията, част от посочената сума, както и видът и количеството услуги, за които същите са начислени, се установяват от представените извлечения към фактури. Не се установява от представените излечения на какво основание е начислена сумата от общо 4.02 лева. В този смисъл и възражението на ответната страна, че не ставало ясно на какво основание и за какви услуги са начислени сумите по фактурите е частично основателно – за сумата от общо 4.02 лева.

От представените два договора за лизинг – от 21.12.2018 г. и от 29.06.2017 г. се установява, че на ответницата са предоставени две устройства Huawei модел Y3 II Gold и Lenovo модел C2 Black. Доколкото ответницата е прекратила плащанията по посочените договори за лизинг за процесните устройства са останали незаплатени сумата от 103.87 лева за първото устройство /103.87 лева/7.99 лева = 13 вноски/ и сумата от 220.21 лева /220.21 лева/11.59 лева = 19 вноски/ – за второто устройство. По делото е представена и обща фактура № **********/05.12.2017 г., от която е видно, че неплатените вноски за лизинг възлизат на общо 324.08 лева /220.21 лева +103.87 лева/ за двете мобилни устройства. Липсват твърдения същите да са заплатени.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед № 2177/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3178/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Осъдителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 205 от ЗЗД вр. с чл. 124 от ГПК.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

По делото категорично се установява, че между страните е била налице облигационна връзка в периода от 03.11.2014 г. до 04.12.2017 г.

Установителната искова претенция обаче съдът намира за основателна до сумата от 216 лева. За сумата от 4.02 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер от 220.02 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, доколкото от доказателствата по делото не се установява на какво основание е начислена посочената суми. Посочената сума обаче представлява не само стойност на потребените мобилни услуги, но и стойност на съответни месечни лизингови вноски за предоставените на ответницата два броя устройства.