Решение № 66 от 11.03.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Тетевен, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100313 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., от М. Х. Г. ,с който се иска съда да приеме , договор за парична гаранция № 3996130 сключен между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е нищожен Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника платеното по нищожния договор за гаранция №

3996130/04.12.2020г в размер на 150 лева да бъде възстановено на ищцата .

Въпреки дадените от съда указания ответника „Файнешъл България“ ЕООД и третото лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“АД не са представили договор за заем

№ 3996130/04.12.2020г. и договор за поръчителство № 3996130/04.12.2020г.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза на базата на представеното извлечение от ЦКР на БНБ с писмо № БНБ 71734/28.06.2023г. ,л. 47 от делото . Като в справката за кредитната задлъжнялост на ищцата към 31.05.2023г. в който е посочен кредит № 3996130/04.12.2020г-300лв , вид на кредита -гаранционна сделка , дата на издължаване 29.03.2021г.

Съобразно чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Предвид на което съдът приема ,че така твърдяното възнаграждение по договора за поръчителство има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

1

Тоест клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №3996130/04.12.2020г. сключен между М. Х. Г. и „Изи Асет Мениджмънт" АД е нищожна , а от там нищожен е и договорът, както и договорът за поръчителство

№3996130/04.12.2020г . сключен между М. Х. Г. и „Файнешъл България “ЕООД, като се взема предвид ,че договора за паричен заем не е предмет на настоящия иск , а само договорът за поръчителство.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на150лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №3996130/04.12.2020г. сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 26.04.2023г. в съда до окончателното изплащане на вземането.

С молба с вх.№3984/14.08.2023г /л.62/ ищцовата страна е направила искане съдът да се произнесе по реда на чл.238 ГПК с неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение . На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 805/ 27.04.2023г., връчено, ведно със съобщението и исковата молба на 10.05.2023г. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявените искове с основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП ипо чл.55 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК са основателни.

По разноските :

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски производството в размер на 50 лв. за ДТ и 5лв за удостоверение .

На л. 37 от делото е представен договор за правна защита и съдействие с адв. Б.З. за сумата от 1000лв , на л. 64 от делото е представен договор за правна защита и съдействие с адв. Б.З. за сумата от 4500лв , на л.112 от делото е представен списък с разноските от адв. Б.З. . На л.151 от делото ,втора страница е представен списък на разноските от адв. Д. М. , като отново се претендира сумата от 5500лв за адвокатско възнаграждение по договорите сключени между адв. Б. З. и ищцата .

Предвид горното следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от

ГПК ответника да заплати на ищцата за представителството и от адв.Б. З. от САК сумата от по 200лв за всеки един от исковете или общо 400лв ,т.е под мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , съгласно Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС .Тоест минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени, тъй като по делото е 2 подадена една искова молба , същото е без фактическа и правна сложност ,подадени са писмени молби ,адвоката не се е явявал по делото , а за нищожността на процесния договор съдът следи служебно , като се взема предвид и цената на иска ,която е 150 лева , както и че в случая е постановено и неприсъствено решение .

Предвид факта ,че експертизата по делото е заплатена от бюджета на съда следва да се осъди ответника да заплати на Р.С.Тетевен сумата от 150 лева .

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК съдът,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на поръчителство №3996130/04.12.2020г. сключен между М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. ТТ. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* седалище гр. С., представлявано от П. Б. Д. на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. ТТ. сумата от 150 лева недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3996130/04.12.2020г ., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 26.04.2023г. в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* седалище гр. С., представлявано от П. Б. Д. да заплати на Районен съд Тетевен сумата от 150лева разноски по делото за експертиза .

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.

ТТ. сумата от 455 лв. разноски по делото.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с

ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д., срещу когото решението е постановено , че може да поиска от ОСЛовеч неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________ 4