Решение № 929 от 08.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100101923 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковата молба на А. А. Г., ЕГН **********, с адрес град Б., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика” № 2Б, ет.1 против Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище град София и адрес на управление район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано заедно от всеки двама изпълнителни директори Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев, Пламен Ангелов Шинов, Теодор Илиев Илиев, Никола Йорданов Памуков за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени в резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел “GLC 250“, с peг. № А 9944 НС, рама № WDC2533091F162559, за който е налице валидно сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 47042017914000246 за застраховка „Каско стандарт“ на МПС, както и сумата от 701.45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.07.2021 година до 04.11.2021 година, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото 1 производство, че на 30.11.2020 година между страните по същото бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 47042017914000246, за застраховка „Каско стандарт“ на МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел “GLC 250“, с peг. № А 9944 НС, рама № WDC2533091F162559. Застрахователната сума по договора била определена на 40 000 лева, като застрахователна премия в размер на 3 075.30 лева била платена еднократно.

На 08.07.2021 година, при управление на застрахования автомобил в посока град Бургас, в района на Петолъчката, ищецът загубил управление върху него, тъй като му прилошало в резултат на ниски стойности на кръвната захар, при което излязъл извън пътното платно. Автомобилът се преобърнал в канавката и получил множество увреди.

Ищецът бил изведен от автомобила от непознати хора и след пристигането на Спешна помощ отведен в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ - град Ямбол с оплаквания за болки в гърба и главата. Там било установено, че имал контузия на гръдния кош и понижаване на кръвната захар вследствие на диабет.

Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие в деня на настъпването му, а на 09.07.2021 година ищецът депозирал пред него нарочно писмено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По същото била образувана претенция № 470420212134752 /референтен 51-03000-02025/21/. Били извършени два огледа от негови експерти и съставен опис на нанесените щети. В деня на произшествието била уведомена и полицията, служители от която пристигнали на място, като на ищеца бил съставен и АУАН за причиненото ПТП.

Ищецът твърди, че щетата по превозното средство представлявала покрит риск по смисъла на глава втора от Общите условия на застраховка „Каско стандарт“, поради което и за ответното дружество-застраховател било възникнало задължението да плати застрахователно обезщетение по договора за застраховка.

В резултат на произшествието автомобилът бил изключително увреден. Избраният начин на премахване на щетите бил отремонтиране в доверен сервиз на застрахователя „Сонерс“. След справка се установило, че реалната стойност за отремонтиране на автомобила била близка до действителната пазарна, респ. застрахователна стойност на същия, но независимо от това ищецът искал да бъде извършен ремонт на същия.

Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят бил длъжен за заплати застрахователно обезщетение, което не можело да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато било предвидено в този нормативен акт. Размерът на застрахователното обезщетение се определял съобразно доказания размер на претърпените вреди от застрахователното събитие, определено по пазарната му стойност до размера на застрахователната сума. При изчисляване на размера на обезщетението не следвало да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, за действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго от същия вид и качество, т. е. пазарна стойност.

2

С писмо с изх. № 29.09.2021 година застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като в резултат на извършената проверка установил несъответствие между механизма на настъпилото събитие, деклариран в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и протокола от ПТП и констатираните увреждания върху процесния автомобил, които според неговите експерти били настъпили при друга фактическа обстановка.

В чл. 408 от КЗ били регламентирани основанията, при които застрахователят можел да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение.

Освобождаването на застрахователя от задължението му да плати застрахователно обезщетение изисквало установяването не само на обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона или предвидено в договора задължение, но и значителност на същото, с оглед интереса на застрахователя, т. е. да се касаело до такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им или без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество можело да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явявало препятстващо доказването им, можело да бъде основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение.

Ответникът не сочел каквото и да било нарушаване на задължение нито на разпоредба на закона, нито на сключения застрахователен договор.

Ищецът твърди, че бил изпълнил всички условия от договора добросъвестно и в срок, поради което предвид настъпването на застрахователно събитие, ответникът дължал заплащане на застрахователно обезщетение. Освен това, първоначално същият приел като основателна щетата и издал възлагателно писмо за доверен сервиз, а по-късно приел, че били налице декларирани обстоятелства, различни от случилите се. След отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, автомобилът бил предаден на автомобилен сервиз за отремонтиране на щетите.

Всички доказателства били предоставени на застрахователя на 09.07.2021 година, следователно, считано от изтичане на петнадесетия ден от тази дата той бил в забава за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което дължал и лихва за забава в размер на законната такава.

Ответната страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания и от съда и закона срок е депозирала писмено отговор. С него е заявено становище за тяхната неоснователност, като те са оспорени по основание и размер.

Не се оспорва от нея наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ с номер № 47042017914000246 по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с № А 9944 НС, както и заявяването пред него на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение

3

Оспорено е твърдението за настъпване на покрит по полицата застрахователен риск, респективно, че за нея се е породило задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на такъв реализирал се риск.

В тази връзка твърди, че настъпването на произшествието не можело да се осъществи по начина описан в обстоятелствената част на исковата молба, тъй като уврежданията по автомобила и разположението му след удара насочвали към друга посока на движение, а именно в направление обратна на движение към град Бургас. Също така, според него, уврежданията, чиято репарация се търси, не можели да се получат по описания начин и при напускане на автомобила вдясно по посока на движение и последващото превъртане около оста му. При подобно напускане на платното за движение следвало да има характерни протривни следи по автомобила вдясно, както и по-сериозни по характер увреждания в дясната /особено предна/ зона, каквито в случая не се наблюдавали. Поради това именно всички или по-голяма част от повредите по автомобила нямало как да се получат при това произшествие.

При преглед на данните на бордовия компютър на автомобила било установено разминаване с 12 километра от момента на отваряне на въздушните възглавници спрямо фиксираното на таблото, което разминаване можело да се получи единствено при движение на автомобила след процесния инцидент, за което нямало данни.

Поддържа се твърдението, че налице били договорно предвидените предпоставки за освобождаване от отговорност, установени в т. 1.4 от раздел X „Общи изключения“ и т. 1.3 от раздел XIII „Прекратяване“ на Общите условия към застрахователния договор по следните доводи и съображения:

Вредите, заявени пред него нямало как да настъпят по описания в обстоятелствената част на исковата молба и пред застрахователя начин, а именно това било декларирано пред него в нарушение на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

Неверността на декларираните пред застрахователя обстоятелства се извеждала от съдържанието на т. 1. 1. до т. 1. 3.

При условията на евентуалност се твърди наличието на основание за освобождаване от отговорност, визирано в т. 1. 4. от раздел X „Общи изключения“ от Общите условия на застрахователния договор, според които застрахователят се освобождавал от отговорност при проявена груба небрежност. Това изключение било в унисон с правилото, установено с чл. 395, ал. 4 от КЗ. Фактическото твърдение, подкрепящо заявеното оспорване се изразява във виждането, че именно поведението на водача на МПС е станало причина за реализиране на твърдяното събитие. Поддържа се, че същият се бил движел с превишена за пътния участък и/или несъобразена с пътните условия скорост и предприел несъобразена маневра, която довела до напускане на платното за движение. Счита, че това договорно неизпълнение следвало да бъде преценявано и като съпричиняващо действие обуславящо намаляване на евентуално дължимото застрахователно обезщетение.

Изтъква се на следващо място, че било налице подзастраховане, което обуславяло, дори при наличие на основателност на иска, да се приложи съответен коефициент равен на 4 съотношението между действителната стойност на вещта и застрахователната сума отнесени към стойността на изчислената загуба. Твърди, че стойността на автомобила била по-висока от 40 000 лева както към момента на настъпване на събитието, така и към момента на настъпване на произшествието.

Според ответника, същият не дължи законна лихва, тъй като уврежданията описани в обстоятелствената част на исковата молба надскачали 70% от действителната стойност на автомобила и в тази хипотеза същият следвало да бъде свален от регистрация, което не било извършено.

Заявено е твърдение, че размера на вредите не кореспондирал с описаните в обстоятелствената част на исковата молба, а и освен това претендираните по делото такива надскачали реално претърпените. Ако се касаело за пълна загуба, следвало да се изплати обезщетение съобразно стойността на запазените части.