Решение № 87 от 03.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 1862/2021
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 03.08.2021
- В сила
- 03.08.2021
- Състав
- Андрей Ангелов, Емил Дечев, Кристина Гюрова
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 326, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.326, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. София , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Андрей Ангелов
Емил Дечев
Кристина Гюрова при участието на секретаря ДАНИЕЛА Д. ГЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Дочо Пламенов Дочев (СГП-София) като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно наказателно дело № 20211100601862 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 22.03.2021 г. по НАХД № 14 938 по описа за 2020г., Софийски районен съд /СРС/, НО, 23 състав е признал обвиняемата А.Х. С. за невиновна в това, ч е на 07.04.2020г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е предала - чрез изявление в ефира на телевизионно предаване „Още от деня“, излъчвано по телевизия БНТ1 и чрез изявление в интервю, излъчено по програма „Хоризонт“ на БНР и публикувано на сайта на БНР - заблуждаващи знаци за тревога, както следва:
1. на 07.04.2020 г., в гр.София, в периода от 07.45 часа до 07.57 часа да е предала, чрез изявление в интервю, излъчено по програма „Хоризонт“ на БНР, предаване „Преди всички“ и публикувано на сайта на БНР, заблуждаващи знаци за тревога, като заявила следното: „има логистични проблеми дори за лекарства, които са на територията на страната...има логистични проблеми по границите“, както и че „има логистични проблеми, активните субстанции за производство на лекарства голяма част 1 се закупуват от Индия и Китай, сега това не е възможно и се очаква недостиг на някои лекарства“;
2. на 07.04.2020г., в гр.София, в периода от 18.38 часа до 18.49 часа да е предала, чрез изявление в ефира на телевизионно предаване „Още от деня“, излъчвано по телевизия БНТ 1, заблуждаващи знаци за тревога, като заявила следното: „очаква се недостиг на лекарствени продукти, тъй като част от активните субстанции, които се влагат в производството на много масови лекарства, се закупуват от Китай и от Индия, което към настоящия момент е невъзможно“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От така постановеното решение е останал недоволен прокурор при СРП, който в подаден въззивен протест ( и допълнение към него) изразява недоволство от съдебния акт, твърдейки допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на държавното обвинение и изразено в неуважаване на доказателствени искания на прокурора при проведеното съдебно следствие. Прави се искане за отмяна на решението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В допълнението към протеста се развиват доводите за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, довело до непълнота на събраните по делото доказателства и липса на обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните факти, а оттам и до неразкриване на обективната истина по делото. В условията на алтернативност, прокурорът посочва и доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като намира, че изводът на СРС за недостиг на лекарства в аптечната мрежа е произволен и не почива на събраните на д.п. гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание прокурорът от СГП не поддържа протеста, като счита, че обвиняемата не е осъществила от обективна страна състава на инкриминираното престъпление, а е изразила мнение, отразено от БНТ и БНР, което по естеството си не е с характер на невярно или заблуждаващо съобщение за тревога. Предлага на съда да потвърди решението на СРС.
Първият от упълномощените защитници на обв. С. – адв. Х. Б. моли съда да остави без уважение попадения протест и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно, в която насока се позовава и на практиката на съдебния състав.
Вторият от упълномощените защитници на обв. С. – адв. В. П. също пледира за потвърждаване на решението на СРС, като в тази насока изразява становище за тълкуването на състава на престъпление по чл. 326, ал.1 от НК с развитието на 2 обществените отношения, което не позволява ограничаване на правото на изразяване.
Обв. С. не изразява становище по съществото на делото.
Въззивният съд служебно ( с оглед доводите в допълнението към протеста) счете за необходимо да допусне провеждането на съдебно следствие, в хода на което бяха приобщени писмени доказателства – писмо от НЗОК от 30.06.2021г. с приложени справка за подадените до НЗОК от притежателите на разрешение за употреба /техни упълномощени представители уведомления за преустановяване на продажбата , уведомления за трудности за доставка или за временно или по – дълготраен недостиг на лекарствени продукти по приложение №1 на Позитивния лекарствен списък, включени в списъка на НЗОК по Наредба №10 от 2009г. за периода от 22.04.2019г. до 22.04.2020г. и справка за постъпили по електронен път или на хартиен носител сигнали от пациенти за откази на търговци на дребно на лекарствени продукти за отпускане на лекарствени продукти, поради липса в аптечната мрежа за периода от 22.04.2019г. до 22.04.2020г.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:
На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на прокурора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, свързано с недопускане на поискани от прокурора доказателства и служене с негодни такива (незаверени преписи от документи), доколкото основателността на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото. Настоящият съдебен състав намери, че същите не са основателни по следните съображения. В д.п. прокурорът /dominus litis в посочената фаза/ е единственият орган, който определя развитието на производството, включително и обема доказателства, необходими за изграждане на неговото убеждение, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, като събраните от него доказателства са годни съгласно реда на чл. 378, ал.2 от НПК при формиране и на съдийското убеждение по фактите, релевантни за правилния изход на делото. От изложеното следва, че позицията на прокурора за събиране на доказателства в съдебното производство е най – малкото непоследователна и противоречива, тъй като едва в централната фаза на производството е счел, че събраните до този момент доказателства в подкрепа на тезата му са неубедителни. От друга страна, за да бъде удовлетворено едно доказателствено 3 искане на страна в производството, е нужно доказателственото средство да е относимо и необходимо към предмета на доказване по делото. В тази смисъл и настоящия съдебен състав намери, че направените в о.с.з., проведено на 22.03.2021г. пред СРС искания по доказателствата не се явяват необходими за правилния изход на делото ( срв. определение на въззивния съд от 09.06.2021г.). На трето място следва да бъде посочено, че неудовлетворяването на доказателствените искания на страна по делото не е основание за отмяна на първоинстанционния акт, тъй като е възможно исканите доказателства да бъдат събрани от въззивната инстанция, който е такава по фактите и също разполага с възможност да попълва делото с доказателства ( каквото и настоящия съдебен състав стори именно с оглед представените от защитата незаверени справки от НЗОК, като изисканите такива са с идентично информационно съдържание). Ето защо и поради неоснователността на доводите на прокурора за допуснато от СРС съществено отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, следва да се обсъди правилността и обосноваността на първоинстанция съдебен акт.
От фактическа страна, въззивният състав прие за установено следното:
Обв. А.Х. С. е родена на ******* г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, с висше образование, трудово ангажирана, омъжена, с постоянен адрес: гр. София, ул. ******* с ЕГН **********.
Към м. 04.2020г. Р. България се намирала в извънредно положение, свързано с епидемиологичната криза, причинена от коронавируса SARS-CoV-2 , водещо до заболяването COVID-19 и на територията на страната се наблюдавало негово бързо разпространение. Поради това не само в България но и в рамките на ЕС били въведени редица ограничения за износ на редица предпазни средства, дезинфектанти и лекарствени продукти.
Към 07.04.2020г. обвиняемата била председател на Български фармацевтичен съюз и разполагала с достоверна информация, че множество фармацевтични компании срещат затруднения с производството и доставката на лекарствени продукти, а така също и че лекарствени продукти, способстващи за по – лекото протичане на заболяването COVID-19 както и други такива не са налични / са изчерпани в аптечната мрежа.
На 07.04.2020 г., за времето от 07.45 часа до 07.57 часа, в гр. София обвиняемата А.Х. С. (към този момент С.) в това си качество взела участие в предаването „Преди всички“, като дала интервю, излъчено на живо по програма „Хоризонт“ на БНР и публикувано на сайта на БНР. В интервюто били обсъждани теми относно издаваните от личните лекари рецепти, генеричната замяна на лекарства и нормативната уредба относно същата в Р. България, както и дейността на БФС и аптечната мрежа в условията на обявеното в страната извънредно положение. В хода на интервюто обвиняемата заявила следното: „има логистични проблеми дори за лекарства, които са на територията на страната...логистичните проблеми по границите“, както и че „има проблеми .... активните субстанции за производство на лекарства, голяма част от тях се закупуват от Индия и Китай, сега това не е възможно се очаква недостиг на някои 4 лекарства“.
Също на 07.04.2020 г., в гр. София в периода от 18.38 часа до 18.49 часа обв. С. участвала в качеството й на председател на Български фармацевтичен съюз в телевизионното предаване „Още от деня“, излъчено по телевизия БНТ1 на същата дата.
В хода на предаването също били обсъждани теми, касаещи генеричната замяна на лекарства и нормативната уредба относно същата в Р. България, както и дейността на БФС и аптечната мрежа в условията на обявеното в страната извънредно положение, като обвиняемата С. заявила следното: „имаше временен недостиг на някои лекарствени продукти. Очаква се обаче недостиг на други, тъй като част от активните субстанции, които се влагат в производството на много масови лекарства, се закупуват от Китай и от Индия, което към настоящия момент е невъзможно“.
Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото ( преимуществено в хода на първоинстанционното съдебно следствие) доказателства: обясненията на обвиняемата, дадани в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите П.С.З., Е.И. М., В.К.М., И.Я.М. М.С.Д.-Г., О.В.Н., Р.А.К.-Ж., дадени в хода на д.п. и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК, заключението на съдебно – техническата експертиза, приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и многобройните писмени доказателства ( описани подробно в мотивите към първоинстанционната присъда), включително и събраните в хода на въззивното съдебно следствие такива ( цитираните по – горе писмо и справки от НЗОК).
Във връзка с наведените в протеста доводи, както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният съд направи собствен анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече гласни доказателствени средства относно наличието на престъпление, участието на обвиняемата при извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, като при него не констатира неправилно или необосновано / превратно процедиране на контролираната инстанция при установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на източниците на интересуващата делото информация. Видно от приетата фактическа обстановка, сходна с установената от състава на СРС, въззивният съд изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от направен от предходната инстанция. Съществува практика на ВКС ( р. № 372/01.10.2012г. по н.д.№ 1158/2012г., НК, ІІІ НО, ВКС), че при подобна хипотеза въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.