Решение № 85 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900424 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от П. П. И., с ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител П. И.

И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“№52, ет.1, ап.2, чрез адв.С. С., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователя да заплати в полза на ищеца сумата от 26000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, претърпени в следствие от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.04.2024г., около 18:45 часа, в гр.Варна, на пешеходна пътека на ул.“Генерал Колев“ при кръстовището с бул.“Сливница“, причинено по вина на водача на лек автомобил “Ситроен Джъмпи“, с рег.

№******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №*****, валидна до 26.02.2025г., ведно със законната лихва от 06.12.2024г.-датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 12.04.2024г., около 18.45ч., в гр.Варна, на пешеходна пътека на ул.“Генерал Колев“ при кръстовището с бул.“Сливница“, е настъпило пътно произшествие по вина на водача на л.а.“Ситроен Джъмпи“, с рег.№****** и ищеца, като велосипедист. Сочи се, че произшествието е настъпило при движение на лекия автомобил по ул.“Генерал Колев“, в дясна пътна лента, като при предприемане на маневра завой надясно, преминавайки през пешеходната пътека, автомобила ударил преминаващия велосипедист-ищеца. В следствие от съприкосновението, колелото паднало надясно и затиснало десния крак на ищеца. Сочи се, че след пътното произшествие ищецът, заедно с баща си, посетили МБАЛ “Св.Анна Варна“, където е поставена диагноза: “травма на дясна колянна става, съпроводена с болки, оток, ограничени движения в областта на подбедрицата на десен крак“ и е извършена мека имобилизация на крайника за период от около четири седмици. Твърди се, че за случая е образувано досъдебно производство, което е прекратено, 1 тъй като в хода на разследването е установено, че травматичното увреждане не обуславя средна телесна повреда по смисъла на НК. Поддържа се, че в резултат на описания инцидент, малолетният ищец претърпял силни болки за продължителен период от време, което е довело до нарушаване на обичайния му ритъм на живот, включително, не е можел да ходи на училище и да се обслужва самостоятелно. Поддържа се още, че ищеца е претърпял и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, страх от пресичане и каране на колело. Твърди се, че към датата на ПТП за лекият автомобил, управляван от виновният за произшествието водач, е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответника, валиден до 26.02.2025г. Твърди се, че в изпълнение на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№04-943270 от 06.12.2024г., по която няма получен отговор.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, съответно възникването на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа се, че водача на застрахования лек автомобил, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, като процесното ПТП се явява случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.

Поддържа се, че водача не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е спрял на знак “Стоп“ и потеглил след предно-движещ се автомобил, огледал се е и е предприел маневра “завой на дясно“ като в този момент пострадалият велосипедист е навлязъл внезапно на пътното платно, при което водачът не е имал възможност да реагира и да предотврати настъпването на ПТП, доколкото велосипедистът е попадал в опасната му зона за спиране. Твърди се, че дори водача де бе спрял повторно на знак “Стоп“, инцидентът пак е щял да настъпи, доколкото велосипедистът не е съобразил поведението си с останалите участници в движението. Поддържа се, че настъпването на инцидента е в резултат от непредвидима и внезапна поява на велосипедиста върху пешеходната пътека, веднага след освобождаването й от завиващо МПС. По изложените съображения се поддържа, че водачът на застрахования автомобил не е имал реална и своевременна възможност да възприеме велосипедиста преди момента на удара, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния застраховател. Наред с горното се твърди, недоказаност на механизма на процесното произшествие, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между пътния инцидент и настъпилите увреждания. Излага се, че представените по делото доказателства, в това число и Констативния протокол за ПТП, нямат установителен характер и не дават безспорна и обективна представа за инцидента, което препятства установяването на противоправното и виновно поведението на участниците.

На следващо място се излага становище, че вината за настъпване на пътното произшествие, се носи изцяло от ищеца, като в условията на евентуалност се поддържа възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че пострадалият е нарушил правилата за движение, тъй като при движението си по пешеходната пътека, не се е движил като пешеходец, а като велосипедист, с което е нарушена разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от ЗДвП. Сочи се, че според визираното в Преходните и заключителните разпоредби на ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство и като такова то не трябва да се придвижва по пешеходна пътека. Поддържа се, че ищецът е следвало да слезе от велосипеда и така да премине по пешеходната пътека, бутайки го.

Препотвърждава се тезата, че пострадалият е навлязъл внезапно на пътното платно, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и без да се убеди, че няма да 2 създаде опасност за тях и за себе си. Твърди се, че описаното нарушение е довело до възникването на внезапна опасност за водача на автомобила, препятстваща своевременна реакция и безопасно спиране. Твърди се, че ако ищецът бе преминал по пешеходната пътека на собствен ход, бутайки велосипеда си, интензитетът на удара би бил значително по-лек, поради по-ниската скорост на пострадалия, липса на допълнителна кинетична енергия и пониската височина на падане. На следващо място се оспорва наличието на претърпени неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, съответно се поддържа, че размера на претендираното обезщетение е прекомерен и необосновано завишен, като не съответства на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Като последица от неоснователността на главния иск, се оспорва и акцесорната претенция за изплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Евентуално се оспорва началният момент на забавата, като се поддържа, че съобразно чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил или изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.2 от КЗ. Твърди се, че доколкото от ищеца не е представил допълнително изисканите от застрахователя доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, законната лихва за забава се дължи след изтичането на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ-3 месеца от датата на предявяване на извънсъдебната претенция срока или от 06.03.2025г.

В законния срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се излага становище по доводите на ответната страна, като се оспорват възраженията за механизма на пътното произшествие и за съпричиняване на вредоносният резултат. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил е бил длъжен да пропусне преминаващия по пешеходната пътека ищец и именно защото не го е сторил, е настъпил вредоносният резултат. Поддържа се, че водачът на автомобила не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, поради което деянието му не може да се квалифицира като случайно по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се като неоснователно възражението за попадане на ищеца в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил, като се сочи, че трайно е възприето в съдебната практика, че наличието на пешеходна пътека изключва нейното приложение. Твърди се, че механизма на процесното произшествието е установен в хода на досъдебното производство, както и че съпричиняване не е налице, понеже инцидентът е настъпил на пешеходна пътека. Излагат се доводи, че предявената претенция за неимуществени вреди е съобразена с вида, характера и тежестта на травмите. Оспорва се като неоснователно възражението относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените твърденията и възраженията в отговора на исковата молба.

Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане“-Варна не изразява становище.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Счита, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал, същите са били доказани по основание и размер. Намира за неоснователно наведеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, подчертава, че същото е в минималния му праг. Моли за присъждане за сторените разноски в хода на производството.

Ответникът моли за отхвърлянето в цялост на предявения иск, като недоказан и неоснователен. Поддържа становището, че шофьорът на автомобила няма вина за пътното произшествие. Сочи, че лекият автомобил е бил в покой, когато велосипедистът се е блъснал в него. Моли, в случай, че бъде уважена исковата претенция, последната да бъде намалена с квота за съпричиняване от ответника не по-малко от 50 %. Моли за присъждане на сторените 3 разноски.

Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане“-Варна, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-12.04.2024г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Ситроен Джъмпи“, с рег.№******, обективирано в Застрахователна полица №*****. Също така, че на 06.12.2024г. пострадалият е депозирал пред ответника извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана щета и по която не е извършено плащане.

Видно е от съдържанието на представените по делото заверени преписи от Констативен протокол за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.04.2024г. и Амбулаторен лист от преглед от 19.04.2024г., че след настъпване на процесното ПТП ищецът е посетил Консултативно-диагностичен блок на спешно отделение при МБАЛ “Света Анна Варна“ АД с оплаквания за болка, оток и ограничени движения в областта на проксималната подбедрица на десен крак. Извършените преглед и рентгенографско изследване, са породили съмнение за пропукване на десен голям пищял в горния край на десният крак. Поставена е диагноза “Счупване на горния край на тибията“, като поради отказ от поставяне на гипсова имобилизация на коляното, е извършена мека такава с предписана продължителност от 4 седмици. С оглед липсата на необходимост от хоспитализация, пострадалият е изписан за продължаване на диагностиката и лечението в извънболничната помощ. Видно е още, че при извършен на 19.04.2024г. контролен преглед на ищецът, са установени оток и палпаторна болка в областта на дясната колянна става, засилваща се при активни и пасивни движения, поради което е предписана смяна на избраното помощно средство за колянната става.