Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 28.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 559/2021
Вид
Решение № 257
Подписан
28.07.2021
В сила
28.07.2021
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Александър Димитров Муртев, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.233, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Бургас , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Вяра Ив. Камбурова

Членове:Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на О.А.А., EГН: **********, депозирана чрез пълномощника адв. Марин Маринов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Цар Иван Шишман” № 20, ет.2, ап.6, против Решение № 260171/01.02.2021г. по гр.д. № 3704/2020г. на БРС.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение като се сочи, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата изрично се сочи, че не се оспорват причината и вината за настъпилото на 06.03.2019г. ПТП на автомагистрала “Тракия”.

В жалбата се посочва, че приложената по делото фактура № ********** от 19.12.2016г. със страни “Алд Аутомотив” ЕООД и “Модул” ЕООД за продажба на стока DC Dacia Logan MCV 1,5 за цена 6800 лева с ДДС е била оспорена като неавтентичен документ още с отговора на исковата молба тъй като същата не съдържа подпис на издателя й. Като такъв бил оспорен и приложения по делото документ, наименован “отчет” от “Декра Аутомотив”, ЕООД, в който била посочена обща стойност за ремонт на процесния автомобил – 16001,11 лева. Сочи, че вещото лице при разпита си в с.з. на 19.01.2021г. изразило съгласие с така направената калкулация, и заявило, че е налице тотална щета по смисъла на чл.22 от Наредба № 49/2014г., тъй като сумата за възстановяване на автомобила надвишавала 80 % от действителната му стойност. Вещото лице заявило също така, че при изготвяне на експертизата се ръководило от този документ, а относно стойността на закупения автомобил за сумата от 6800 лева заявило, че е на база предоставена фактура към исковата молба. Въззивника сочи още, че вещото лице в заключението подробно посочило, че процесния автомобил се намирал на паркинг в междублоково пространство до бл.222 на ул. “Владислав Варничек”, в квартал “Кайсиева градина” в гр. Варна, ограден с решетъчни платна монтирани на метални колони, а достъп до него имали служебни лица на ищеца. Във връзка с поставените му задачи, в заключението по изготвената САТЕ вещото лице направило опис в табличен вид на липсващи части от автомобила и тяхната стойност, които 1 установило от огледа на място и от протокола съставен от разследващия полицай по досъдебното производство от 06.11.2019г. Като такива били посочили части на обща стойност 1333, 07 лева.

Според въззивника въпросите, на които следва да бъде даден отговор от настоящата инстанция е дали първоинстанционния съд е следвало да приспадне от действителната стойност на щетите на процесния автомобил при ПТП на 06.03.2019г., оценени на 3281, 85 лева, сумата 1333,07 лева, посочена като липсващи от вещото лице части към датата на извършване на съдебната експертиза, както и следвало ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си, посочените по-горе фактура за стойността на закупения автомобил на стойност 6800 лева и отчет на “Декра Аутомотив” ЕООД гр. София за ремонт на автомобила от 16001,11 лв., представляващи неавтентични документи, но послужили и като основание за изготвяне на съдебната автотехническа експертиза и за определяне на щетата като тотална.

Застъпва се становище, че съдът в противоречие със съдебната практика на ВКС не е обсъдил всички събрани доказателства, установяващи правнорелевантни факти по делото. В тази връзка жалбоподателят релевира оплакване, че районния съд е допуснал и приложил като доказателство ДП № 166/2019г. на РУ – Ихтиман, но без да съобрази намиращите се в преписката писмени доказателства, относими към въпроса за оценката на автомобила към датата на ПТП – 06.03.2019г. и за използваните от МПС годни части и детайли от ищеца за други собствени автомобили след ПТП, установени към момента на проверката 11.01.2021г.

Сочи се, че в протокол за разпит от 06.11.2019г. в гр. Варна, проведен от разсл. полицай при 03 РУ Варна и РУ Аксаково, разпитания в качеството на свидетел В.К. е заявил, че не са продавани части от катастрофиралия автомобил, но не отрича, че някои от частите на автомобила са били ползвани за други лични автомобили, собственост на дружеството.

Заявено било също така, че ако изобщо нещо от въпросния автомобил е можело да се ползва, то е било използвано за другите автомобили. Тези извънсъдебни самопризнания касаещи неизгодни за ищцовото дружество, според жалбоподателят е следвало да бъдат взети предвид от първата инстанция.

Въззивникът сочи, че в протокола за оглед на ВД от 06.11.2019г., съставен от разсл. полицай, послужил и за база на вещото лице при установяване на липсващите от автомобила части, изрично били посочени както липсващи части, така и размонтирани такива. В тази връзка пък на л.3 от съдебната експертиза, вещото лице посочило, че запазени части, незасегнати от ударите неупоменати в протоколите са тези, находящи се в затворени пространства (двигателно отделени и купе). Видно от изготвената в хода на ДП, автотехническа експертиза пък, към датата на ПТП имуществените вреди на МПС към датата на ПТП били оценени от вещото лице на 3281, 85 лв.

С оглед изложеното, въззивника обосновава извода, че при извършените две отделни и независими автотехнически експертизи на МПС от различни вещи лица, размерът на определените щети на автомобила към датата на ПТП е много близък, с разлика от 149,18 лв. в повече за последната, откъдето следва, че сумата от 3281, 85 лв. е действителната стойност на причинените вреди към 06.03.2019г.

По изложените доводи се застъпва становище, че първоинстанционния съд е следвало да приспадне сумата от 1333, 07 лв. посочена от вещото лице като липсващи (размонтирани) части към датата на експертното изследване, а жалбоподателят е следвало да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество действително дължимата сума в размер на 1948, 78 лв. В тази връзка се оспорва твърдението на ищцовото дружество пред първата инстанция, че в сумата от 3281, 85 лв. вещото лице е включило и стойността на запазените части.

По отношение на оспорените с писмения отговор пред първата инстанция документи - фактура и отчет на “Декра Аутомотив” ЕООД, жалбоподателят сочи, че същите не са подписани, поради което на осн. чл.180 от ГПК не се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила. С оглед на това се застъпва становище, че същите не могат да послужат като основание за изготвяне на САТЕ и определяне на щетата като тотална от 16001,11 лв., както и относно закупения автомобил на стойност 6800 лв. с ДДС, каквито данни за това били налични. Тази констатация се подкрепяла и от мотивите изложени в 2

Постановление изх. № 352/2019г. от 04.05.2020г. на РП – Ихтиман за прекратяване на наказателното производство. приложено към ДП № 166/2019г. на РУ – Ихтиман.

Навеждат се доводи, че не било безспорно доказано, че се касае за тотална щета на автомобила, тъй като обема и годността на запазените части е значително по-голям и оценката на вещото лице за липсващи (ремонтирани) части в размер на 1333, 07 лв., а възможността за тяхното използване за други собствени на ищеца автомобили била напълно реална, което се потвърждавало и от разпитания в ДП служител на ищцовото дружество. С оглед на горното не била доказана и цената на закупения от дружеството автомобил за 6800 лв.

По изложените съображения се пледира, обжалваното решение с което жалбоподателя е осъден да заплати на ищцовото дружество “Модул” ЕООД сумата от 3281, 85 лв. за претърпени вреди за ползвания от него по договор за наем на собствен на ищеца автомобил да бъде отменено, и да бъде постановено друго по същество, с което предявения от ищеца иск за сумата от 1948, 78 лв. да бъде уважен, като същият бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1948, 78 лв. до пълния размер от 7064 лв.Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от “Модул” ЕООД, чрез адв. Г.К., с която същата е оспорена като неоснователна.

Изразява се несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, касаещи методиката и размера на стойността на процесния автомобил. В тази връзка се излагат аргументи, че районния съд е определил стойността, както на процесното МПС като остатъчна стойност, така и на полагащата се сума на ищеца. Оплакванията на жалбоподателя по въпроса за цената на щетите в ДП били неоснователни, тъй като събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства кореспондирали изцяло с крайния съдебен акт, а приетите от разследващите органи данни за стойността на щетите не обвързвали съда и не подлежали на коментар.

По отношение на липсващите части от колата се застъпва становище, че при внимателен прочит на вида им следвал извод, че се касае за такива, които е напълно възможно, а и от снимките по делото се доказвало, че са разпиляни при настъпването на ПТП – броня, фарове, врата и кори и др.

Оспорват се като неоснователни и оплакванията на ответника досежно действителната придобивна стойност на автомобила. В тази връзка се сочи, че след направена справка в който и да е сайт за продажба на автомобила се установява, че дори към момента цените на същия вид и модел МПС, при идентична година на производство и налични екстри в купето, цените надвишават посочената по фактура сума.

Оплакванията на ответника, че представения по делото отчет на “Декра” за стойността на щетите и тяхното отремонтиране са силно завишени и не е налице тотална щета по колата, също се оспорват като неоснователни. По делото било безспорно доказано, че стойността на автомобила след щетата била такава, че вида и характера на повредите и цената за отстраняването им водила на извод за тотална щета по нормите на КЗ.

В заключение се сочи, че районния съд правилно е приел в решението си, че е налице щета в размер на 3281, 85 лв., съобразно приетата по делото САТЕ, като е приспаднал сумата на липсващите части.

С оглед на изложеното се пледира депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се направените пред двете инстанции разноски.

Пред настоящата инстанция страните не са направили нови доказателствени искания.

В с.з. пред настоящата инстанция въззивникът редовно уведомен, не се явява, представлява се от пълномощника си – адв. Маринов, която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли същата да бъде удовлетворена за претендирания размер от 1948, 78 лв. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.

В с.з. пред въззивната инстанция, въззиваемото дружество, редовно уведомено се 3 представлява от пълномощника си – адв. Кутиев, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

За да се произнесе по спора, Бургаският окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано искова молба на „МОДУЛ“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат К. против О.А. от гр. ***. Ищецът предявява срещу ответника осъдителен иск за сумата от общо 7 064 лева - претърпени вреди от ползването от ответника на собствен на ищеца лек автомобил, предоставен му по силата на договор за наем от 06.03.2019г., в това число 108 лв. - заплатена пътна помощ, 156 лв. – заплатено на трето лице възнаграждение за оглед и оценка на щетите по автомобила; 6 800 лв. – покупната стойност на автомобила; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 10.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че развива търговска дейност като отдава автомобили под наем под търговската марка „Топ рент а кар“. На 06.03.2019г. сключил с ответника договор за наем на лек автомобил при приложими общи условия с предмет лек автомобил марка „Дачия“, модел ,Логан“ с peг. № B 3629 ВМ, за срок от 4 дни. Незабавно след сключването на договора автомобилът бил предаден на ответника. На същата дата - 06.03.2019г. около 18,00 часа ответникът уведомил по телефона ищеца, че е претърпял ПТП на АМ „Тракия“ – 20,600 км в посока към гр.София, в района на община Ихтиман. Съгласно съставения протокол за ПТП № 1637108, ПТП-то било причинено виновно от наемателя, който управлявал с несъобразена скорост - значително над допустимата /над 160 км/ч при разрешение 140 км/ч/.