Решение № 380 от 24.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000502347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г. от Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Л. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6 750 /шест хиляди седемстотин петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- деловодни разноски на Л. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 135 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. И. В. от АК Монтана, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 667.50 лева;

- по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 270 лева и разноски за възнаграждение на вещи лица, общо в размер на сумата от 600 лева.

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Л. К.

П., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 249.60 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата Л. К. П., ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /6 750 лева/ до размер на сумата от 20 000 лева и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Оспорва приетото процентно съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 13 250 лева, ведно със законната лихва.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Насрещната страна е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищцата – Л. К. П., ЕГН ********** е предявила против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 19.02.2019 г., около 06:30 часа в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана, като пешеходец е вървяла по пътното платно на ул. „Георги Димитров“, плътно в дясно, поради отсъствието на тротоар и е била ударена от насрещно движещ се лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН **********.

Ищцата твърди още, че:

- вследствие на удара е паднала на земята, получила телесни увреждания и транспортирана до СПМП при МБАЛ АД – Монтана, където е извършена рентгенография и установена полифрагментна фрактура на носните кости;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили Констативен протокол за ПТП;

- лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 07.06.2021 г. е предявила писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;

Ищцата поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г.

Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 30/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищцата е претърпяла увреждане, което е отшумяло за срок по-малък от един 3 месец и като пешеходец не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, с което е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.

113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.02.2019 г., около 06:30 часа в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана, на ул.

„Георги Димитров“ е настъпило ПТП.

Лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН ********** се движел по улицата със скорост по - ниска от максимално разрешената от 50 км/ч, при което настигнал попътно движещата по платно, на метър и половина от дясната граница пешеходка Л. К. П., ЕГН ********** и я засегнал с дясното странично огледало на лекия автомобил.

Вследствие на това съприкосновение пешеходката паднала на земята, а след това е била транспортирана до СПМП при МБАЛ АД – Монтана, където е извършена рентгенография и установена полифрагментна фрактура на носните кости, както и разкъсно - контузна рана в областта на главата.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява приложения констативен протокол за ПТП /л. 6 от първоинст- п-во/ и заключенията на извършените в първата инстанция две единични автотехнически експертизи – л. 91 и л. 112.

Въззивният съд кредитира изцяло първото заключение, приложено на л.

91 и намира, второ заключение за необективно, тъй като констатациите на това вещо лице за невъзможността на ищцата да ползва прилежащия пешеходен тротоар в деня на ПТП не е установена с писмени доказателства.

4

В приложения Констативен протокол за ПТП няма описание за невъзможност да се ползва тротоара, а по делото няма данни да е било образувано досъдебно производство, да е извършен оглед и съставен протокол за оглед на местопроизшествието.

Заключенията и на двете вещи лица опровергават твърдението на ищцата, че е била ударена от насрещно движещ се лек автомобил.

Заключенията опровергават, твърдението, че се е движела непосредствено до дясната граница на пътното платно и установяват найважното, че на място на ПТП е имало пешеходни тротоари с широчина 2.50 метра и зелени площи с ширина от 3.50 метра.

Ищцата в първата инстанция е признала обстоятелството, че тези пешеходни тротоари не се ползват от жителите на населеното място и дори след ПТП продължава да се движи по пътното платно.

От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 64/ се установява, че непосредствено след инцидента е извършена рентгенография и описано многофрагментно счупване на носните.

Няма описание коя от ноздрите е била засегната.

Оперативно лечение не е проведено, а е назначено само медикаментозно.

На 04.05.2021 г., повече от две години след ПТП е извършен преглед с изследване на носните проходи и е описано затруднение с преминаването на въздух през дясната ноздра.

Обстоятелството, че рентгенография не е описала коя от ноздрите е била засегната и прегледът, който е извършен повече от две години след ПТП в подготовката на писмената претенция по чл. 380 от КЗ е основание да не кредитира фактическия извод на вещото лице, че ПТП и поведението на застрахования водач е в пряка причинна връзка със затрудненото физиологично носно дишане.

Разпечатката съдържа 60 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37e8ed17-c7b7-4928-bf81-3be961225e29