Определение № 173 от 15.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Ловеч, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500117 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК

Постъпила е частна жалба № 707/21.02.2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, против разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. на РС – Луковит. Жалбоподателят посочва, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и са индивидуализирани сумите по него, като общият размер на предоставената сума по договора в настоящия случай е 2,782.03 лв. Тази сума включва предоставена на длъжника парична сума в размер на 2,300 лв. и предоставена парична сума в размер на 482.03 лв., преведени за заплащане на застрахователни премии към застраховател по избрана от длъжника застраховка, съгласно изричното волеизявление на длъжника в чл. 13 на представеното Заявление - Декларация за установяване на договорни отношения, с което длъжникът изрично е заявил желанието си и е дал съгласието си да му бъде сключена застраховка. Изтъква, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, както в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит. Сочи, че на основание чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен 1 да сключва застраховка, като само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Позовава се на § 1 от ДР на ЗЗП, съгласно който застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.3 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита, касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Посочва, че в случая застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя, че процесният договор за потребителски кредит е в писмена форма на хартиен носител и цялата информация в него е представена в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта, а именно - „Arial Narrow 12“.

Излага подробни съображения за съответствието на годишния процент на разходите в процесния договор за кредит с разпоредбите на ЗПК.

Моли съда да отмени Разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. на РС – Луквит и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за: 402.24 лв. главница, 320.39 лв. договорна лихва за периода от 15.06.2023 г. до 27.11.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 114.91 лв. за периода от 15.06.2023 г. до 17.01.2024 г. срещу длъжника С. Б. К..

Разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. на РС – Луквит е връчено на жалбоподателя на 14.02.2024 г., а частната жалба е подадена на 20.02.2024 г. Следователно е спазен срока за обжалване по чл. 418, ал.4 от ГПК и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд приема, че жалбата по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 е подал заявление № 380/29.01.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417, т. 2 от ГПК срещу С. Б. К. за сумата 2,702.24 лева главница, сумата 320.39 лева договорна лихва за периода от 15.06.2023 година до 27.11.2023 година, сумата 114.91 лева за периода от 15.06.2023 година до 17.01.22024 година - обезщетение за забава на основание договор за потребителски кредит № 7053445687 от 10.05.2023 година. В точка 14 на заявлението е посочено, че 2 обезщетението за забава за периода е съобразено с член 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а за периода от 13 март 2020 година до 13 май 2020 година не е начислявана законна лихва.

Изложено е, че договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, а в него е инкорпорирано съдържанието на член 11 от ЗПК и всяка от страниците е разписана от длъжника. Поискано е присъждане на държавна такса в размер на 62.75 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение 150.00 лв.

С разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. Районен съд – Луковит е отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: общ размер на застрахователна премия от 482.03 лева; договорна лихва в размер на 320.39 лева за периода 15.06.2023 г. до 27.11.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 114.91 лева за периода от 15.06.2023 г. до 17.01.2024 г.

Ловешки окръжен съд намира, че жалбоподателят има качеството на субект, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги.

В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга.

Законодателят е установил в разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство - бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в 3 приложенията към него- чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума, от сумата на дълга по договора, съответно 2702.24 лева по заявление и 2300 лева по договор, както и размер на сумата по договор по извлечението от счетоводни книги 2498.66 лева. Погасителния план е видно, че в погасителните вноски е включен както размер на кредита, така и на застрахователната премия, която не е елемент от дълга по кредита, а самостоятелно вземане. В този смисъл не може да се определи размера на изискуемата главница, поради включването в главницата по погасителен план в договора на застрахователните вноски.

По заявлението има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи, което е от съществено значение, предвид обхвата на обективните предели на иска по чл. 422 от ГПК.

Поради изложените съображения, въззивната инстанция приема, че разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. на РС – Луковит в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане № 52/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 52/24 г. на РС – Луковит ,в частта в която е отхвърлено искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,

ЕИК *** по заявление №

380/29.01.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу С. Б. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: общ размер на застрахователна премия от 482.03 лева; договорна лихва в размер на 320.39 лева за периода 15.06.2023 г. до 27.11.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 114.91 лева за периода от 15.06.2023 г. до 17.01.2024 г. .

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5