Решение № 146 от 27.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500328 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище против решение № 50/23.05.2022г. на ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 81/2022г. в частта, в която на осн. чл.2, ал.1, т.3 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Б. Б. Б. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.284, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 15.02.2018г. до 19.04.2018г. в гр.Омуртаг, в качеството си на длъжностно лице - младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част" към РУ гр.Омуртаг, във вреда на МВР, при условията на продължавано престъпление, съобщил информация на другиго, която му е поверена и достъпна по служба, за което знаел, че представлява служебна тайна, повдигнато на 18.11.2019г. и по което с решение № 51/21.10.2020г. по в.н.а.х.д. № 161/2020г. на ОС - Търговище е признат за невинен, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 18.11.2019г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно претърпени вреди, които да са в причинна 1 връзка с воденото наказателно производство. Сочи се, че тези изводи са направени в противоречие с установеното от доказателствата по делото – прекратяването на служебното правоотношение е по инициатива на ищеца, молбата за напускане е подадена преди повдигане на обвиненията, поради което и неправилно е прието от съда, че мотивът за това е воденото наказателно производство; според гласните доказателствата стреса и притесненията са били свързани с образуваното дисциплинарно производство, а не както е приел съда. Изложени са оплаквания за необоснованост и на извода относно причинната връзка между хипертоничното заболяване на ищеца и наказателното производство, тъй като съдът не притежавал необходимите специални знания, а приетата медицинска бележка не установява този факт. Твърди се, че неправилно са приети за доказани претендираните от ищеца неимуществени вреди вр. финансови затруднения и същите да са в причинна връзка с обвинението. Наведени са оплаквания, че приетият размер на обезщетението не съответства на доказаните по делото вреди и на изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло, а в условията на евентуалност присъждане на обезщетение в по-малък размер.

В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемия Б. Б. Б., чрез адв. Ж., с който същият оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Наред с отговора е подадена и насрещна въззивна жалба, с която въззиваемият Б. е обжалвал първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за горницата над присъдените 20 000 лева до сумата от 35 000 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на решението в тази му част, считайки, че определеният от съда размер не отговаря на изискването за справедливост.

Сочи се, че съдът не е отчел в съвкупност всички относими за определянето му критерии, както и постановената в подобни хипотези съдебна практика.

Иска се отмяна на решението в така обжалваната част и присъждане на обезщетение в претендирания пред настоящата инстанция размер.

Писмен отговор по насрещната жалба не е подаден от Прокуратурата на РБ.

В частта, в която искът за горницата над 35 000 лева до предявения размер от 50 000 лева е отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В с.з. всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба, съответно оспорва жалбата на насрещната страна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от Б. Б. Б. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че от 2001г. въззиваемият Б. е работил в системата на МВР на различни длъжности като от 2014г. е назначен за младши оперативен дежурен в РУ – Омуртаг. До 27.05.2019г., когато е бил принуден да напусне, не е бил наказван. На 2

18.11.2019г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.284, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 15.02.2018г. – 19.04.2018г., в качеството му на длъжностно лице е съобщил на другиго информация, която му е поверена и достъпна по служба, за която знаел, че съставлява служебна тайна. Взета била и мярка за неотклонение. С постановление от 11.05.2020г. по чл.375 НК прокурор при РП – Търговище, ТО – Омуртаг е внесено предложение за признаване виновността му и налагане на наказание по чл.78а НПК. По повод на това в РС – Омуртаг е образувано АНД № 37/2020г. и постановено решение, с което е признат за виновен в извършването на престъплението по повдигнатото му обвинение и наложено административно наказание – глоба от 4 000 лева. По предприето от него обжалване, с решение по ВНАХД № 161/2020г. на ОС – Търговище първоинстанционното решение е било отменено и въззиваемият е признат за невинен. Твърди се, че процесът срещу него е продължил от 18.11.2019г. до 21.10.2020г., но още преди това разследването е станало достояние на колегите му – повечето от тях, както и самият той, са били разпитвани, преките му началници са търсили и най-малкото провинение от негова страна, за да бъде изгонен от работа, колегите му спрели да общуват с него неформално, променени били задълженията му и работното време, което налагало почти ежедневно пътуване до гр.Омуртаг, напрежението в работата се отразило и на отношенията в семейството му. Преназначаването му като автопатрул и вменените му задължения да извършва проверки на карантинирани поради Ковид лица създавало у него допълнителен страх за здравето на близките му. Твърди се още, че наред с наказателното производство срещу него било образувано и дисциплинарно, при условие, че давностните срокове за налагане на дисциплинарни наказания, като целта била да бъде психологически притиснат и принуден да напусне работа, което и сторил. Впоследствие за продължителен период от време не можел да си намери работа, което довело и до финансови затруднения, с получените при напускането обезщетения погасил част от изтегления преди това ипотечен кредит. Наведени са твърдения, че в резултат на неоснователно повдигнатите му обвинения и по време на цялото времетраене на наказателното производство е изпитвал страх и тревожност, още повече, след първоначалното решение на РС – Омуртаг, бил подтиснат и разконцентриран, не можел да спи, сънувал кошмари, страхувал се от реакцията на близките си, чувствал се дискредитиран пред колегите си и обществото, изпитвал чувства на обида, срам и неудобство пред съгражданите си, които в едно малко населено място като А.ово и Омуртаг се познават и всички знаели, че е осъден от районния съд. Независимо от последвалото оправдаване все още е подтиснат и тревожен, все още му се налага да опровергава мълвата в града, че е бил уволнен /изгонен/ от системата на МВР. Твърди се още, че освен тези преживявания, в резултат на случилото са се появили и здравословни проблеми – в края на 2021г. било установено, че страда хипертония, за лечението на която се наложило постоянен прием на лекарства, които взема и към настоящия момент. Счита, че всички гореописани неимуществени вреди са в причинна връзка именно с неоснователно повдигнатите му обвинения от Прокуратурата поради което е предявил и иска си за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, поддържан пред настоящата инстанция до сумата от 35 000 лева /съобразно предметните предели на насрещната 3 въззивна жалба/.

С писмения отговор по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е оспорила предявения срещу нея иск като неоснователен. Наведени са възражения, че твърдените неимуществени вреди не са в причинна връзка с воденото наказателно производство, а са в резултат на образуваното дисциплинарно производство. Оспорва се, че причината за взетото решение от страна на въззиваемия да напусне работата си в МВР е именно повдигнатото обвинение, тъй като привличането му като обвиняем е седем месеца след това, а и от страна на Прокуратурата не са предявявани искания за отстраняване от длъжност, нито е осъществявана каквато и да било процесуална принуда, даваща основания за възникване на съмнения у него, че ще бъде уволнен. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответен на нормално присъщите негативни изживявания, които въззиваемият е претърпял във връзка с наказателното производство, при отчитане характера на престъплението, предвиденото за него наказание и предложението за приложение на чл.78а НП, наложената мярка за неотклонение, продължителността на делото и осъществените процесуални действия.

В първото по делото с.з. пред първоинстанционния съд въззиваемият е направил уточнение, че е напуснал системата на МВР считано от 27.05.2020г., а не от погрешно посочената в исковата молба дата – 27.05.2019г.

Съобразно предметните предели на въззивното обжалване, наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното НАХД № 37/2020г. по описа на РС – Омуртаг и приложеното към него ДП 24/2018г., че досъдебното производство е образувано на 25.09.2018г. с Постановление на РП - Омуртаг, въз основа на постъпили секретни материали от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, за това, че в периода м.февруари – м.април 2018г. в гр.Омуртаг, в качеството си на орган на властта – полицейски служител от РУ – Омуртаг чрез предоставяне на информация за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на община А.ово осуетил наказателно преследване срещу лице за извършено от него престъпление по чл.234, ал.1 НК с цел да го избави от наказание, което му се следва – престъпление по чл.288 НК и за това, че в периода м.февруари - м.април 2018г. в гр.Омуртаг, в качеството си на длъжностно лице – полицейски служител, във вреда на МВР съобщил по телефона на лице информация, която му е поверена по служба и която знаел, че съставлява служебна тайна – престъпление по чл.284, ал.1 НК. От извършените процесуални действия по разследването /разпити на свидетели и изисквани справки/ е видно, че обект на същото е била именно дейността на въззиваемия Б. Б. в качеството му на полицейски служител. С Постановление от 18.11.2019г. същият е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 15.02.2018г. – 19.04.2018г. в гр.Омуртаг, в качеството на длъжностно лице – младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ – Омуртаг, във вреда на МВР, при условията на продължавано престъпление, съобщил 4 информация на другиго, която му е поверена и достъпна по служба, за която знаел, че представлява служебна тайна - престъпление по чл.284, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Едновременно с повдигането на обвинението спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и разпитан в това му качество.

Следващите процесуални действия, извършени с участието на въззиваемия в хода на досъдебното производство са от 19.11.2019г. и 04.12.2019г. по предявяване на материалите от разследването.

Въз основа на внесено предложение по чл.375 НПК, на 13.02.2020г. е било образувано НАХД № 37/2020г. по описа на РС – Омуртаг. След проведени три открити съдебни заседания, на които въззиваемият е присъствал, е постановено решение № 260011/08.07.2020г., с което е признат за виновен и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лева. По подадена от него жалба, с решение № 51/21.10.2020г., постановено по ВНАХД № 161/2020г. решението на районния съд е изцяло отменено и Б. Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В хода на това производство е било проведено едно о.с.з. с личното участие на въззиваемия и в което Прокуратурата е поддържала обвинението.