Решение № 325 от 28.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100500129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпили въззивни жалби , подадени от Кооперация ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГРАДИНА" – в ликвидация, ЕИК 813156103, със седалище с.Градинарово, общ.Провадия, действаща чрез адв.П.Н., против решение №138/02.06.2023г., постановено по гр.д.№442/2022г. на ПРС , с което е отхвърлен предявения от Кооперация ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГРАДИНА" – в ликвидация, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ДИВЕС АГРО ЕООД, ЕИК 148127745, със седалище с.Блъсково, да заплати на ищеца сумата в размер на 20881,20лв с ДДС, представляваща остатък от продажната цена по сключен между страните договор за продажба на бъдеща земеделска продукция реколта 2019-2020г. за културите ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.22г. до изплащане на вземането, и против решение №255/06.10.23г. , постановено по гр.д.

№442/2022г. на ПРС , с което е допълнено решение №138/02.06.2023г. като са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове за осъждане на ДИВЕС АГРО ЕООД да заплати на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГРАДИНА" сумата от 20881,20лв с ДДС като получена без основание, евентуално на отпаднало основание.

Във въззивната жалба, подадена срещу решение №138/02.06.2023г., въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага, че безспорно е установено по 1 делото и ПРС е приел, че всички площи по приложение №1 на двата договора съвпадат до степен на пълна идентичност на масиви и полета, но неправилно съдът е игнорирал заключението на приетата по делото ССчЕ, което е установило, че исковата претенция била дължима дори в по-голям размер от заявения. Счита мотивите на ПРС за неясни и противоречиви, доколкото в една част се поддържало наличието на взаимна обвързаност между договорите, а в друга – че са независими един от друг. Счита, че неправилно ПРС е тълкувал сключения между страните анекс, както и неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели досежно установяване на действителните земеделски площи, върху които са извършвани обработки. Позовава се на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на предявените искове, което е довело до ограничаване правото на защита на страната, както и не допускане на САТЕ. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважена исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ДИВЕС АГРО ЕООД, ЕИК 148127745, със седалище с.Блъсково, е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Във въззивната жалба, подадена срещу решение №255/06.10.23г., въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага, че решението не съдържа никакви мотиви по заявения в евентуалност иск, а изложеното от съда не отговаряло нито на доктрината, нито на съдебната практика. Поддържа възраженията си, изложени по въззивната жалба срещу решението по главния иск. Тъй като ПРС не се бил произнесъл по нито един от предявените искове счита решенията за недопустими. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважена исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ДИВЕС АГРО ЕООД, ЕИК 148127745, със седалище с.Блъсково, е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

В предявената от Кооперация ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ГРАДИНА" – в ликвидация, искова молба се излага, че между страните са подписани на 15.04.20 г. договор за продажба на бъдеща земеделска продукция – реколта 2019/20г., обезпечен с договор за особен залог, и договор за доставка на семена, торове, препарати и извършване на услуги. Излага се, че по първият договор ищецът е прехвърлил на ответника цялата бъдеща продукция реколта 2019/20г за културите ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, която следва да бъде отгледана и прибрана от заявените за обработка от продавача площи, съгласно приложение №1 към договора. Изложени са твърдения за договорения начин на плащане на продажната цена, като част от нея, възлизаща на 210197лв следвало да бъде прихваната от цената по договора за доставка, посочен по-горе. Твърди се още, че по силата на втория договор ищецът е възложил на ответника доставка на семена, торове, препарати и 2 изпълнение на услуги, свързани със следващите се агротехнически мероприятия за цялото незавършено производство реколта 2019/20г за културите ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, която следва да бъде отгледана и прибрана от заявените за обработка площи, съгласно приложение №1 към договора. Сочи, че всички площи по приложение №1 на двата договора, съвпадат, като последните са сключени при условията на бартер и взаимна обвързаност. Излага, че по договора за продажба е издадена фактура за сумата от 494996,79лв, а по договора за доставка са издадени фактури на стойност 210197лв, като на 16.04.20г. бил подписан между страните протокол за прихващане. Твърди, че съгласно подписани между страните приемо-предавателни протоколи извършените услуги и доставени семена, торове и препарати, били на обща стойност 137745лв, а фактурираното и прихванатото било на стойност 155146лв, или за разликата от 17401лв без ДДС или 20881,20лв с ДДС нямало доставка и извършени услуги. Излага, че с анекс от 02.12.20г. към договора за продажба страните са приели, че към датата на подписване на договора дължимите суми са изчислявани върху площ от 5043,49дка, а с анекса са приели, че дължимата сума следва да се изчислява върху 3853,81дка. Счита, че с оглед на договорките между страните на редуциране подлежи и задължението на ищеца по договора за доставка, което било определено върху същият размер на площите. С оглед на тази редукция надплатена се явявала сумата от 49570,20лв без ДДС. Формулираният петитум на исковата молба е да се осъди ответника да заплати сумата в размер на 17401лв без ДДС, предявен като частичен иск от иск с общ размер на 49570,20лв без ДДС, като получена на отпаднало основание предвид постигнато съгласие за редуциране на заложените по договорите площи от 5043,49дка на 3853,81 дка, а в евентуалност да бъде осъден ответника да заплати сумата от 17401лв без ДДС, като дадена без основание предвид разликата между фактурираните и действително доставени семена, торове, препарати и извършени услуги.

С оглед констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба по чл.127 ГПК и в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР №1/1707.01г. на ВКС, на ищеца са дадени указания по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК. С уточняващата молба ищецът е конкретизирал обстоят.част на исковата си молба в съответствие със защитата, която се търси. Тези твърдения не са нововъведени като изменение на иска, а представляват действие по отстраняване на нередовност, поради което подлежат на зачитане като част от първоначално сезиране (чл. 129 ал. 5 ГПК).

Следователно, както обстоятелствената част на исковата молба, така и нейният петитум категорично сочат, че са предявени обективно съединени иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , тъй като всички изложени от ищеца факти, доводи и искания попадат в хипотезата на тези правни норми.

Спорното право се определя от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и се индивидуализира чрез посочване на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Ищецът няма задължение да дава правна квалификация на претендираното право, а последното е служебно задължение на съда и представлява 3 функция на твърденията и петитума, изложени в исковата молба, включително след нейното уточняване. Тя не следва да се влияе от доказателствата по делото или субективната представа на съда какво би следвало да бъде искането на страната при така посочените от нея факти. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. В конкр.случай съдът намира, че е налице такова произнасяне, при което съдът се е произнесъл извън пределите на търсената от ищеца защита. При така посоченото изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и заявения петитум, първоинстанционният съд, в доклада по делото и в основното решение е посочил правна квалификация на предявен иск чл.79, ал.1 ЗЗД. Според обстоятелствата обаче, на които е основана исковата претенция, посочени по-горе, очертаното като нарушено материално право, търси дължима защита при хипотезата на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Обективираната воля на ВРС както в мотивите, така и в диспозитива на решението, сочи на произнасяне по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, каквато претенция на посоченото основание не е предявявана. По този начин съдът се е произнесъл по непредявен иск. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. В случая съдът е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал като основание за претенцията си. Постановеният акт на ВРС не съответства на обхвата и предмета на дължимата защита и съдействие досежно въведеното от ищеца основание, при което е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражд.процес, регламентирано в чл.6, ал.2 от ГПК. Неизпълнението на задължението на съда да даде указания на страната за конкретизиране на исковата претенция е довело до постановяването на едно недопустимо решение, което е основание за неговото обезсилване / в този смисъл е ТР № 1/09.12.13г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС/.

Недопустимо е и постановеното по реда на чл.250 ГПК допълнително решение, с което са отхвърлени предявените искове за заплащане на сумата от 20881,20лв като получена без основание, евентуално на отпаднало основание. На първо място с оглед неотстранената нередовност на исковата молба е налице неправилна квалификация на предявените искове, които се свеждат до два обективно съединени иска с изрично позоваване на евентуалност на втория / по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/ спрямо първия / чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД /. В случая с основното решение ПРС не е произнесъл нито по главния, нито по евентуалния иск, а с допълнителното решение не се е съобразил с връзката между исковете, посочена от самия ищец в исковата молба. Съгласно процесуалноправната доктрина и съдебната практика допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск без разглеждането и произнасянето по главния такъв.

Като се е произнесъл по евентуалния иск, без преди това да бъде разгледан главния иск, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

4

Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, обжалваните решения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Доколкото липсва произнасяне по съществото на правния спор, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно сторените до този момент съдебно-деловодни разноски в производството.