Решение № 264018 от 17.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

17.06.2021 г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Първо ГО, 30 състав

На двадесет и трети април

Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

Секретар: Диана Борисова като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 10166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът И.Т.С. поддържа, че на 03.04.2017г. бил привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство пр.пр.№9516/2017г. по описа на СГП. Обвинението било за престъпление по чл.269, ал.1 от НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. През февруари 2018г. с обвинителен акт делото било внесено в СГС и образувано под №1080/2018г. С присъда на СГС по така посоченото наказателно дело ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на СГП постановената оправдателна присъда била изцяло потвърдена от САС с решение по внохд №1510/2018г. По касационен протест на ответника, с решение от 15.01.2020г. по н.д. №769/2019г. ВКС е оставил в сила решението на САС, с което ищецът бил окончателно оправдан.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Сочи, че воденото срещу него производство било широко отразено в медиите, а към датата на повдигане на обвинението изпълнявал длъжността служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на здравеопазването. Това довело до злепоставяне на ищеца в обществото, опозоряване на доброто му име на гражданин и професионалист – лекар, политик и общественик. Рязко пострадала политическата му кариера, поради недостъпността на публичните длъжности за лица, срещу които тече наказателно производство. През цялото време бил разстроен и чувствал психически тормоз, притеснявал се и как се отразява случващото се на семейството му. Особено тежко му се отразявали публичните изяви на говорителката на главния прокурор, която излизала по телевизията и в други медии след всяко негово публично обяснение по казуса, за да го опровергава и категорично да твърди неговата виновност. Влошило се здравословното му състояние, станал депресивен, затворен, получил тежък дифузен болеви синдром в областта на коремната кухина, наложил диагностични и лечебни интервенции и продължителен прием на медикаменти. Дълбоко били накърнени честта и достойнството му. Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, които се оценяват на сума в размер на 100 000 лв. , както и за обезщетяване на понесените имуществени вреди, представляващи заплатените в рамките на наказателното производство адвокатски възнаграждения, възлизащи на обща сума в размер на 8 700лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че са недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Подчертава, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, а производството е приключило в разумния срок от 2г., 8 м. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за имуществени вреди изтъква, че минималното възнаграждение в случая, изчислено по редна на НМРАВ възлиза на сумата от 800лв. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и за сумата от 8 700 лв. – имуществени вреди.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 03.04.2017г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за това, че на 24.03.2017г. в гр. София, в сградата на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ / към МЗ, с цел да принуди орган на власт – А.Х.С.– Изпълнителен директор на ИАЛ, да извърши нещо, свързано с функцията й, а именно против волята й да назначи Б.К.Д.за заместник - изпълнителен директор на

ИАЛ, е употребил заплашване – в телефонен разговор казал с висок и заплашителен тон на С., че ако не назначи Д.на поста, С. ще го назначи на нейното място, както и че може да я уволни, а „може да й направи и други неща“ - престъпление по чл.269, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.

От същото постановление е видно, че спрямо обвинения е била взета мярка за неотклонение – подписка.

С присъда от

18.06.2018г. на СГС, НО по нохд №1080 по описа за 2018г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.269, ал.1 от НК. Срещу присъдата е постъпил протест от СГП.

С въззивно решение на САС от 02.04.2019г., постановено по внохд №1510 по описа за 2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена.

Срещу решението е постъпил касационен протест от Апелативна прокуратура – София, по който било образувано к.н.д. №769/2019г. на ВКС, Трето НО, приключило с окончателно решение от 15.01.2020г., с което решението на САС е оставено в сила.

От ангажираните по делото протоколи от съдебни заседания, изготвени по процесното наказателно производство, се установява, че в рамките на съдебното производство пред СГС са били проведени три заседания, пред САС две заседания и пред ВКС – едно съдебно заседание, във всяко от които ищецът се е явявал лично и с упълномощен адвокат.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца обвинение, както и изразените мнения на представители на прокуратурата по въпроси, свързани с повдигнатото обвинение срещу ищеца. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес.

Приети са като писмени доказателства три броя договори за процесуално представителство и защита, сключени между ищеца и Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, с предмет съответно процесуално представителство във всеки от етапите на процесното наказателно производство. Уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 800 лв. за защита на клиента по досъдебно производство – пр.пр. №9516/2017г. по описа на СГП, 3 600 лв. за производството пред СГС по нохд №1080/2018г., 1 800 лв. за въззивното производство и 1 800лв. за производството пред ВКС. Всички възнаграждения са с включен ДДС. Договорите са придружени от издадени фактури и приходни касови ордери за заплащането на съответните суми. Между страните не е спорно, че в наказателния процес ищецът е бил представляван процесуално от адв.

И.Л., която, видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на адвокатското дружество, е адвокат-съдружник в същото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. П. С. – съпруга на ищеца и А.И.К..

Свидетелката С. заявява при разпита в съдебно заседание, че през 2017г., докато съпругът й бил вицепремиер и министър на здравеопазването в служебното правителство на президента Р., срещу него било повдигнато обвинение. За ищеца това бил истински шок. В лекарствената политика по това време имало пропуски, водещи до недостиг на лекарства за онкоболни и диабетици. Ищецът се опитвал да наложи управленско решение чрез назначаването на заместник – директор на ИАЛ, който да бъде коректив на действията и решенията на еднолично управляващата по онова време ИАЛ А.С..

Последната подала срещу него сигнал в прокуратурата. Три дни след като предприел тази професионална стъпка, говорител на прокуратурата направил изявление по телевизията, в което обвинил ищеца и дори цитирал годините затвор, които ще му бъдат наложени. Това било огромен шок за ищеца и членовете на семейството му. По принцип той бил силна личност и до този момент свидетелката не била виждала нещо така да го пречупи и да му нанесе такава емоционална и психическа травма. Рухнал, загубил съня си, не се хранел. По-далечният кръг от познати на семейството – съседи, колеги, пациенти – започнали да странят от тях, което също му се отразявало тежко. Психическата травма се изявила физически чрез развитието на т.нар. „дифузен болков синдром“ в областта на корема. Получавал силни и остри кризи. Първоначално потърсил помощ в „Пирогов“, след което правили изследвания и в „Св. Иван Рилски“. Започнал медикаментозно лечение, което продължило с месеци. В продължение на две години и половина получавал силни болки периодично.

Повдигнатото обвинение му се отразило в професионален аспект. Ищецът бил човек с авторитет и високи професионални качества, създател на Лекарския съюз и възстановител на здравноосигурителния модел в България. От разговор със съпруга си свидетелката заявява, че знае за намерение на президента Р. да го покани за поста съветник към Президентството. Когато човек е подсъдим обаче, не може да заема политически постове. Ето защо това обвинение сложило кръст на възможностите му за политическо развитие и кариера в тази сфера. Имало и предложения за поста управител на различни медицински и лечебни заведения, като не може да посочи конкретно кои. Всички обаче изчаквали да мине делото и да има съдебно решение.

Когато това станало факт и през 2020г. ищецът бил окончателно оправдан, вече били загубени години и шансове за развитие. Наложило се да започне работа в семейния дентален център, което за него било свиване на професионалните възможности и потенциал. От скоро работи и като консултант към Асоциацията на лечебните заведения в частния сектор.

Емоционално случилото се му се отразило много тежко. Баща му по това време бил на 91 години. Живеел в сравнително малък град – Гоце Делчев – и тъй като са известна фамилия на учители и просвещенци, хората, които ги познавали, цялата местна общност, коментирали, че синът на учителя С. е подсъдим. Това било много пагубно за психиката на бащата на ищеца, а оттам и за него самия. Отделно, той се притеснявал за съпругата си и децата им. Всички те работели с пациенти – свидетелката и синът им са стоматолози, а дъщеря им по това време била шеф на отделение за спешна неврология. И тримата се налагало да се обясняват на пациенти, че ищецът не е виновен и че срещу него се извършва политическо гонение. И до момента, след като съдът е оправдал ищеца, имало хора недоразбрали, които продължавали да говорят, че е бил наказателно преследван, което му тежало.

Процесът се отразявал в медиите като у нас, така и в чужбина, тъй като за всички било много интересно действащ вицепремиер да е обект на наказателно преследване. Свидетелката отбелязва, че за разлика от самото повдигане на обвинението, оправдаването на съпруга й три години по-късно, не било така публично оповестено, поради което нямало публична реабилитация на доброто име на ищеца.

Уточнява, че не може да каже със сигурност дали обвинението е било повдигнато по време на мандата на служебното правителство или след това. Последният бил доста кратък и ищецът е заемал поста си до неговия край.

Свидетелят К. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищеца отдавна, тъй като са от един град и са учили в едно училище. В студентските си години отново били заедно. Като лекари били разпределени в съседни села. След това, когато се преместили в София, ищецът се изявил като лидер в областта на здравеопазването.

През 2000г. свидетелят бил поканен да бъде заместник-министър на здравеопазването в правителството, в което ищецът бил министър. След това продължили да поддържат близки отношения, вкл. и семействата им. Във втория му мандат като министър на здравеопазването, през 2017г., свидетелят отново бил негов заместник, с ресор „Лекарствена политика“. Още в началото на мандата, който бил кратък – три месеца, екипът си определил няколко важни неща, които да свърши в този срок. Едното от тях било да се справи с недостига на лекарства. В страната липсвали лекарства, които се плащат от Здравната каса – инсулин, онко-медикаменти, непрекъснато получавали в министерството писма и сигнали от пациентски организации в тази връзка. С д-р С. възложили на директора на ИАЛ г-жа С. да започне проверки, за да се установи причината, но тя не се справила.

Разпечатката съдържа 38 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37e77687-16bc-4855-82a4-8cd5fa0d2b17