Решение № 721 от 18.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110207132 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 542681 - F5ХХХ19.10.2020г., издадено от заместник - директор на ТД на НАП - София, на основание чл.

182 ал. 1 ЗДДС на Д.Г. ЕООД, ЕИК ХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на 1317, 80 лева /хиляда триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез законния си представител - Б.К.Б. със срочно подадена жалба, в която се излагат съображения за несъставомерност на нарушението, тъй като въззивникът се е ползвал от разпоредбата на чл. 126 ЗДДС и неотразеният данъчен документ е бил включен в отчетния регистър за данъчния период, през който е установена грешката, още преди издаване на наказателното постановление, като е заплатен и дължимият ДДС. Излагат се аргументи за маловажност на нарушението. Сочи се, че не са настъпили никакви вредни последици.

Излагат се доводи, че пропускът да се отрази данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период се дължи на влошено здравословно състояние на управителя и на усложнената обстановка във връзка с разпространението на COVID - 19. Сочат се съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Сочи се, че наложената имуществена санкция е несъразмерна на обществената опасност на 1 нарушението. Навежда се, че неправилно е приложена санкционната разпоредба, като е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 179 ал. 1 ЗДДС или на чл. 182 ал. 2 ЗДДС. По аргументите в жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, алтернативно - за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител. В писмени бележки упълномощеният представител на въззивника - адв. В. С., поддържа исканията в жалбата по доводи за нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна - ТД на НАП - София се представлява от юрк. Т.

Р., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Д.Г. ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България със седалище гр. София и адрес на управление ж.к.

Люлин, бл. 154, ет. 11, ап. 49, с ЕИК ХХХХ и управител Борислав Кирилов Борисов. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.

На 19.06.2020г. свидетелката Д.М. - инспектор по приходите в ТД на НАП - София извършила насрещна проверка на Д.Г. ЕООД във връзка с проверка, извършвана на "ХХХХ007" ЕООД, при която се установило, че дружеството - въззивник е извършило облагаема доставка на хранителни стоки на 25.02.2020г., за която от страна на Д.Г. ЕООД била издадена фактура № 200ХХХ/25.02.2020г., в която била посочена данъчна основа 6589, 00 лева и на отделен ред бил посочен размерът на данъка - 1317, 80 лева.

При проверката свидетелката М. установила, че Д.Г. ЕООД е подало в срока по чл. 125 ЗДДС справка - декларация № 22ХХХХ/16.03.2020г. за данъчен период - месец февруари 2020г., с деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 1 424, 83 лева. Ведно със справката - декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Свидетелката М. установила, че в дневника за продажбите за месец февруари 2020г. дружеството - въззивник не е отразило издадената фактура № 200ХХХ/25.02.2020г., което довело до определяне на данъка в по-малък размер. Свидетелката М. установила и че неотразената фактура не била включена в отчетните регистри за месеците март, април, май и юни 2020г.

На електронния адрес на дружеството - въззивник, посочен пред органите по приходите, Х Х Х Х Х била изпратена покана № 53-06429/27.05.2020г. /заведена с изх. № 53-06-429/28.05.2020г./ за явяване на 2 законния представител на дружеството в 7 - дневен срок от получаване на поканата за съставяне и връчване на АУАН във връзка с издадени и неотразени фактури в регистър дневник продажби на подадените справки декларации за месеците април, юни, юли, август, ноември и декември 2019г. и за месеците януари и февруари 2020г. В поканата била указана и последицата по чл. 40 ал. 2 ЗАНН - съставяне на АУАН в отсъствие на представител на въззивника, в случай на неявяване в указания срок. Поканата била връчена на електронния адрес за кореспонденция с органите по приходите на 09.06.2020г. в 11:18:21 часа. В указания 7 - дневен срок не се явил законен или упълномощен представител на въззивника и на 19.06.2020г. в отсъствие на представляващ Д.Г. ЕООД свидетелката Д. М. съставила АУАН № F5ХХХ19.06.2020г., с който повдигнала против дружеството жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.

124 ал. 2 ЗДДС - затова, че не е отразило в дневника за продажбите за данъчен период месец февруари 2020г. издадената фактура №

200ХХХ/25.02.2020г. с данъчна основа 6589, 00 лева и размер на данъка 1317, 80 лева. АУАН № F5ХХХ19.06.2020г. бил съставен в присъствието на един свидетел. На 22.06.2020г. процесният АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството - въззивник - Тотка Панова, като при връчването му и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу акта не били направени възражения.

След връчване на АУАН № F5ХХХ19.06.2020г. фактура № 200ХХХ/25.02.2020г. била включена в дневник за продажбите за месец август 2020г., ведно с други фактури, издадени през месеците януари, февруари, май, юни и юли 2020г.

На 19.10.2020г. Пламен Пенчев - заместник - директор на ТД на НАП София издал обжалваното Наказателно постановление № 542681 F5ХХХ19.10.2020г., с което на основание чл. 182 ал. 1 ЗДДС на Д.Г. ЕООД, ЕИК ХХХХ, била наложена имуществена санкция в размер на 1317, 80 лева /хиляда триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Д. М., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - наказателно постановление № 542681 - F5ХХХ19.10.2020г., АУАН № F5ХХХ19.06.2020г., пълномощно, фактура № 200ХХХ/25.02.2020г., дневник за продажбите за месец февруари 2020г., заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, дневник за продажбите за месец август 2020г., покана № 53-06-429/27.05.2020г., удостоверение за извършено връчване по електронен път, заповед № 88.14/30.12.2009г. и заповед № 189/09.01.2020г. - и двете, издадени от директор на ТД на НАП - София.

Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите 3 са логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.

Свидетелката Д.М. е извършила насрещната проверка на дружеството въззивник и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата. Показанията й са относими и към изясняване на обстоятелствата по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Заявеното от нея изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства, въз основа на които съдът изгради и изводите си за компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Предвид извода за безпротиворечива доказателствена съвкупност и по арг. от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК, съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да излага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи, като възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност не са основателни. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от свидетелката Д.М., която заема длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП - София, видно от представената заповед № 88.14/30.12.2009г. на директор на ТД на НАП - София и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от Пламен Пенчев, заемащ длъжност заместник - директор на ТД на НАП София, видно от приобщената като писмено доказателство заповед № 189/09.01.2020г. на директора на ТД на НАП - София и оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 185 ЗДДС, видно от представената заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3/.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Съдът не констатира твърдените от жалбоподателя нарушения в процедурата по съставяне на АУАН. Законосъобразно АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, след като след отправена покана не се е явил законен или упълномощен представител на дружеството - 4 въззивник. В материалите по делото са събрани писмени доказателства за обстоятелството на получаване на покана за съставяне на АУАН на електронен адрес за кореспонденция ХХХХХ - удостоверение за извършено връчване по електронен път, видно от което покана изх. № 53-06429/28.05.2020г. е била връчена на 09 .06.2020г. в 11:18:21 часа. Касае се за валидно връчване на поканата за съставяне на АУАН, доколкото съгласно чл.

101 ал. 5 ЗДДС в процедурата по регистрация по ЗДДС лицето има задължение да заяви електронен адрес за кореспонденция, който се счита за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28 ал. 2 ДОПК.

Най-сетне, разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН не поставя изисквания към формата на поканата за съставяне на АУАН, от значение е единствено уведомяването на лицето, че предстои образуването на административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. Ето защо не са основателни възраженията на въззивника, че в случая не е допустимо изпращане на поканата за съставяне на АУАН на електронен адрес. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на невлязлата в сила към момента на съставяне на АУАН разпоредба на чл. 42 ал. 2 ЗАНН /нова ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, като аргумент за неприложимост на връчването на електронен адрес на поканата за съставяне на АУАН. На първо място разпоредбата касае връчване на наказателно постановление чрез персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги, а не на електронен адрес и на следващо място - доколкото административнонаказателното производство се образува именно със съставяне на АУАН, то не следва да се поставя като изискване за редовност на връчването на поканата по чл. 40 ал. 2 ЗАНН, още преди този момент лицето да е заявило съгласие да бъде уведомено за съставянето на АУАН чрез електронен адрес.

Неоснователни са възраженията на въззивника и по отношение съдържанието на поканата. Действително, в нея не е посочен номер на неотразената фактура, но са посочени данъчните периоди, за които са установени нарушения, което е напълно достатъчно за надлежното уведомяване на лицето за конкретното нарушение, за което предстои да му бъде съставен АУАН.

На следващо място АУАН е съставен и в съответствие с изискванията 5 на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел, подписан е от свидетеля и съставителя. При стриктно спазване на разпоредбата на чл. 43 ал.