Решение № 360 от 19.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231100512263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Н О.“ ЕООД срещу постановление от 29.08.2023 г. на частен съдебен изпълнител В.Л., рег. № 780, по изп. д. № 20237800400203, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя на 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.

Твърди, че изпълнителното дело не се отличава фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл.

10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска от съда да намали дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение на 200 лева. Претендира направените по делото разноски.

1

Взискателят по изпълнителното дело М.С.Г. подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20237800400203 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

На 04.08.2023 г. по молба на взискателя М.С.Г., подадена чрез адв.

Д. Й., е образувано процесното изпълнително дело срещу „Н О.“ ЕООД и „С.У.П.-Б.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2023 г., издаден от ОС-Перник, по в. гр. д. № 290/2023 г., с който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 09.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането.

С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдената от съда сума, ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. от наложения запор върху банковите сметки на длъжниците с обезпечителна заповед № 14 от 03.02.2022 г., издадена от районен съд – Перник, по гр. д. № 409/2022 г. Във връзка с посочения изпълнителен способ е направено и искане за присъединяване на изпълнителното дело към изпълнителното производство, образувано за изпълнение на наложената от съда обезпечителна мярка. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита № 011158 от 01.03.2022 г., с който Г. възлага на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изпълнително дело, като е договорено адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по фактура при образуване на изпълнителното дело. Представено е и пълномощно, с което адвокатското дружество е упълномощено да представява Г. по дело по описа на ЧСИ В.Л., в което пълномощно е обективирано и преупълномощаване по реда на чл. чл. 71, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Й. и адв. Б.. Представена е издадена от адвокатското дружество фактура № 8765/04.08.2023 г., с която е начислено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие № 11158/01.03.2022 г. в размер на 600 лева с ДДС. Представено е платежно 2 нареждане от 04.08.2023 г. за кредитен превод по тази фактура, с което е наредено от Фондация З. Б. да бъде платена сума в размер на 600 лева по банковата сметка на адвокатското дружество.

На 04.08.2023 г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията му по изпълнителното дело, в които е включено и задължение за разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 600 лева. Едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение е наложен и запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД /върху тези сметки е наложен и обезпечителния запор/, като в изпълнение на този запор, на 15.08.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила дължимата по него сума в общ размер от 10095.58 лева.

На 15.08.2023 г. длъжникът „Н О.“ ЕООД подава възражение, с което се възразява срещу разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лева като се иска намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя от 600 лева на 200 лева без ДДС /или 240 лева с ДДС/.

С обжалвания акт съдебният изпълнител отказва да намали размера на определеното като дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, като приема, че същото е под минималния размер, установен с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.

435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

От съдържанието на представения от взискателя договор за правна защита и съдействие се установява, че между страните е постигнато съгласие, 3 уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на действия, свързани със защитата по него. Неоснователни са направените от длъжника в уточняващата жалбата молба възражения срещу валидността на този договор.

Обстоятелството, че този договор е съставен повече от година преди образуване на изпълнителното производство само по себе си не обосновава извод за недействителност на договора. Начинът на уговаряне на възнаграждението /страните са постигнали съгласие точният размер на възнаграждението да се определи с издаването на фактура при образуване на делото/ не прави уговорката за дължимост на възнаграждение за възложените с договора действия недействителна. Точният размер на това задължение е определен, съгласно постигнатата уговорка между страните, с издаването на фактурата от 04.08.2023 г. Обстоятелството, че уговореното като дължимо от взискателя адвокатско възнаграждение е платено на адвокатското дружество по банков път от друго лице не означава, че представеното платежно нареждане не установява реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. За възлагането на длъжника на задължението да заплати претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е необходимо да се установи, че сумата за адвокатско възнаграждение е реално платена, като отношенията между платилото сумата трето лице и взискателят, който е носител на задължението да плати адвокатското възнаграждение на упълномощените да образуват и водят от негово име изпълнителното производство лица, не са от значение за преценката относно дължимостта на тези разноски от длъжника.

Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно задължението към взискателя, преди образуване на изпълнителното дело. Няма законова разпоредба, която да постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата /в случая се установи, че сумата е постъпила по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, от банковата сметка на длъжника, по която е наложен запор/. Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно 4

ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./ за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10, т. 2 на Наредба № 1 от 2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, дължимото адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Следователно дължимото на взискателя възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т.

2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 822.63 лева /без начислено ДДС/, в това число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 622.63 лева /1/2 от дължимото по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение в размер на 1245.25 лева без ДДС/ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя такова в по-нисък от горепосочения размер, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 200 лева. Наистина обоснован се явява доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа сложност на делото, предвид естеството на извършените от представителя на взискателя действия, но същевременно не може да се приеме и че се дължи единствено и само възнаграждение за подаване на молбата, тъй като възнаграждението не е изрично уговорено само за образуване на изпълнителното дело.

Ето защо жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител от 29.08.2023 г. следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Н О.“ ЕООД срещу постановление от 29.08.2023 г. на частен съдебен изпълнител В.Л., рег. № 780, по изп. д. № 20237800400203, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя на 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6