Решение № 776 от 05.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330206007 по описа за 2024 година а да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 9769730, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. К. М. с ЕГН 7********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша, с аргументи за неясно описание на нарушението, липса на дата, липса на фактически констатации за чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, не били посочени в електронния фиш координатите от земната повърхност на поставеното АТС и последната метрологична проверка, не се установявала скоростта, защото само пишело стойностите на „разрешена“ и „установена“ скорост, неточно описание на адреса, счита се че трябвало да бъде категорично установено кой управлявал в този ден и час автомобила, тъй като М. не бил собственик, не бил връчен снимков материал и това било нарушавало правото на защита на нарушителя както и при посочването, че било извършено при повторност, фишът не бил в съответствие с нормата на чл. 55 от ЗАНН. Прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Видно от разписка, находяща се на л. 15 от делото на 22.05.2024 г. лично на С.

1

К. М., бил връчен издадения от ОДМВР Пловдив, на негово име, електронен фиш № К/9157088 от 23.03.2024 г., с който видно от самия фиш (л. 16 от делото) той бил наказан за нарушение на скоростния режим по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му било наложено наказание от 100 лв. Същият влязъл в сила на 08.06.2024 г. тъй като не бил обжалван.

На 22.08.2024 г. в 17:11 ч. в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, на бул. Санкт Петербург до № 1 с посока на движение от изток към запад при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Ночбак“, с рег. № **** се е движил със скорост от 63 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост от 50 км.ч. за населено място с 13 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120сса8. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя С. К. М. в качеството му на ползвател на автомобила, след надлежно попълнена декларация от собственика В.В. С.ов, представляващ собственика на автомобила – ЕООД „С.ов и син“ на 04.10.2024 г., който представил и копие от СУМПС на М..

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120сса8 да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 19.09.2023 г., като е издаден протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС от същата дата

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 9769730.

На същото лице има издадени над 30 влезли в сила електронни фиша.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-21036/26.08.2024 г., протокол за периодична проверка на АТСС № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г., разпечатка на фиш серия К № 79769730 и фиш серия К 9157088/23.03.2024 г., ведно с разписка за връчването му, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка за нарушител водач, писмо от ОД на МВР относно статуса на фиша и неговото заплащане, декларация на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с копие на СУМПС и разпечатка на статус - анулиран.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на скоростния режим, визирано в нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че на 22.08.2024 г. в 17:11 ч. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Ночбак“, с рег. № **** се е движил със скорост от 63 km/h, в рамките на населено място, където е важимо общото ограничение от 50 км.ч., като е превишил максимално допустимата скорост с 13 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се, че собственик на автомобила е дружеството „С.ов и син“ ЕООД, чийто представляващ, видно от общодостъпната информация в официалния интернет сайт на Търговския регистър е лицето В.В. С.ов. На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, 2 собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Процедурата, която е предвидена за „посочването на лицето“ е уредена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се изчерпва с попълване на декларация и представяне на СУМПС, същата е надлежно спазена и първоначално издадения фиш на В.В. С.ов е анулиран и е издаден такъв на ползвателя – С. К. М..

Това обуславя правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 13 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

Съдът намира, че мястото на нарушението е абсолютно точно идентифицирано, установява се, че същото се намира в рамките на гр. Пловдив и действа общото ограничение от 50 км.ч. Възражението, че посочения точен адрес на нарушението не бил точен и водил до объркване не се споделя, тъй като именно административните адреси са законоопределения начин за идентифициране на местоположение в града, който е и общоизвестен. Според § 1 т. 10 от ПЗР на ЗКИР адрес на недвижим имот е описанието на неговото местонахождение, което се състои задължително от името на областта, общината и населеното място, които са посочени или селищното образувание и включва наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж. Разумното четене на разпоредбата предполага, на първо място, че когато се касае за областен град е ненужно преповтарянето на наименованието като област и община, тъй като имената на областта, общината и градът областен център съвпадат. На следващо място при липса на такива обекти като жилищен комплекс или етаж то нормално е те да не фигурират в адреса. „До № 1“ няма как да внесе объркване, защото явно е, че нарушението е установено на участък от път, а не в частния недвижим имот с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1. Във връзка с гореизложеното възражението за неточно описание на мястото на нарушение се явява напълно откъснато от конкретиката на настоящия случай.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.

4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 11 и 20 km/h и представлява двоен размер на същата. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Доказано е, че са налице предпоставките за квалифициране на деянието, като такова извършено при повторност, а именно нарушителят е бил наказан с множество електронни фишове за нарушаване на скоростния режим, като в едногодишния срок преди настоящото наказване е издаден електронен фиш серия К № 9157088/23.03.2024, който е бил връчен на 24.05.2024 г. и на 08.06.2024 г. е влязъл в сила, като не е обжалван. Безспорно нарушението е извършено в едногодишния срок на наказването на жалбоподателя за същото нарушение. Неаргументирано се явява възражението, че не били посочени факти за повторността, напротив – видно е от текста на електронния фиш, че в него е посочено, че административнонаказващия орган е намерил, че нарушението е извършено в условията на повторност, като дори е посочил във връзка с кое от всички предходни нарушения е субсумирал поведението на нарушителя по санкционната норма на ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от чл. 182 от ДвП.

3

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Няма изискване да се посочват координатите на местоположението на АТС в електронния фиш или данни от последната метрологична проверка. Същият следва да съдържа информацията определена в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и липсата на всякаква друга информация не представлява нарушение на процесуалните правила. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача.

Въпреки персистиращите възражения за неяснота на съдържанието на фиша, а именно (неяснота на нарушението, на местоположението, на параметрите на повторността и др.) същите не се споделят, тъй като на първо място нарушителят има степен на образование, което предполага получаване на свидетелство за управление на МПС, а всеки човек с нормално развит интелект и възможност да завърши степен на образование, е способен да разбере както описанието на нарушението описано в електронния фиш, който между другото е издаден по образец одобрен от Министъра на вътрешните работи, така и нагледно разграничените разрешена стойност на скоростта, установена стойност на скоростта и превишена стойност на скоростта. От тук следва, че по-голямата част от възраженията направени с жалбата са лишени от законова или фактическа опора и имат за цел единствено опити за отмяна на фиша на процесуално основание без да се държи сметка за реално изготвения акт.

Съдът следва да отбележи, че нарушена разпоредба на ал. 2 от чл. 21 от ЗДвП изобщо не е посочвана в електронния фиш, поради което възражението е неотносимо.

На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението. Невръчването на снимката, не представлява процесуално нарушение, тъй като няма законово изискване същата да бъде прикрепена към фиша за връчване.