Решение № 102 от 27.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Карлово, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101635 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата М.П.С. с ЕГН ********** от град С., квартал „Л.“, улица „Б.“ № *** твърди, че на 02.08.2022 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор № 1185387 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно чл. 1 от договора, ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 1000.00 лева. Съгласно чл. 3 от договора, ищцата трябвало да върне общо сумата от 1 230.00 лева, която представлявала сбор от:

- главница в размер на 1000.00 лева;

- лихва в размер на 230.00 лева, при лихвен процент 23.00%.

Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 12 вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора първото плащане трябвало да бъде извършено на 01.09.2022 г. (първа падежна дата на вноска).

Съгласно чл. 4 от договора годишният процент на разходите по кредитите бил в размер на 49.11 лева, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечавал с поръчителство предоставено от F.B. в полза на дружеството, с одобряването от дружеството 1 на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на процесния договор кредитополучателят потвърдил, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получава кредит при едни и същи търговски условия.

Изложеното в чл. 5 от договора било обективно невярно. След направена справка в сайта на ответното дружество (******) се установило, че няма как да бил попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без дадено съгласие кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от дружество - гарант. В този смисъл нямало как да бил сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да има гарант, независимо какво пишело в общите условия или договорите, които ответникът сключвал със своите клиенти.

На 16.11.2022 г. между ответното дружество и ищцата бил сключен анекс № 1 към договор № 1185387. Съгласно чл.1 от анекса, отпуснатият кредит в размер на 1000.00 лева, с остатък по главница 895.23 лева, се увеличавал със сумата от 400.00 лева. С увеличението, оставащата сума за погасяване от кредитополучателя била 1 295.23 лева, която се формирала от оставаща дължима главница по договор 1185387 и допълнително отпусната сума. При тълкуването на чл.1 от анекса се налагал извод, че главницата по процесният договор (договора и анекса) възлиза на 1 400 лева (1 000 лева първоначално отпусната сума + 400 лева допълнително предоставена сума по анекса). Общият размер на задълженията на ищцата по договора за кредит с „Ф.Б.“ ЕООД (без да се взема предвид таксата гарант) била 1 630 лева (първоначалният размер на дължимата от ищцата сума била 1 230 лева - чл.3 от договора, а след като се прибавила към нея и сумата от 400 лева по процесният анекс общо дължимото ставало 1 630 лева).

Съгласно чл.2 от анекса лихвеният процент бил 23.98%. Съгласно чл. 3 ал.1 от анекса, броят на оставащи вноски до пълно погасяване на кредита ведно с допълнително отпуснатата сума и прилежащите към нея вноски били 6. Съгласно чл.3 ал.2 от анекса крайният срок на издължаване на първоначално отпуснатия кредит, ведно с допълнително отпуснатата сума, уговорена в анекса (т.е. последна падежна дата) бил 15.05.2023 г.

Ищцата се видяла принудена да обезпечи задълженията си по процесният договор чрез сключване на договор за гаранция с „М.В.“ p.l.c.

(правоприемник на F.B.). За съжаление не разполагали с договора за гаранция, но разполагали с анекса към него, а именно: анекс 1 към договор за гаранция (поръчителство) в сила от 03.08.2022 г. Съгласно чл. 1 т. 5 от анекса:

„Договор за потребителски кредит, сключен между кредитора и клиента на 02.08.2022 г., с номер на договора 1185387, отпусната сума с включени всички анекси, в случай че има такива 400.00 лева и допълнителен размер на сума по кредита от 400.00 лева, отпусната на 16.11.2022 г., общ размер на отпуснатия кредит 800.00 лева“ (съдържащото се в тази клауза било 2 обективно невярно защото общият размер на задълженията на ищцата след подписването на анекса с „Ф.Б.“ ЕООД възлизал на 1 295.23 лева, като следвало да се вземе предвид и че ищцата погасявала вноските си по договора до момента на сключването на анекс № 1 към договор № 1185387). Съгласно чл.1 т.6 от анекс № 1 към договор за гаранция: „Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в общ размер на 1 166.04 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция за общия размер на кредита, посочен в чл. 1.5. Таксата за гаранцията се заплаща на месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени по-долу: Оставащ размер за плащане на таксата за предоставяне на банкова гаранция по договор 1185387 от дата 03.08.2022 г. - 823.95 лева; брой оставащи вноски до пълно погасяване - 6; дата на следващо плащане 16.12.2022 г.; Краен срок на издължаване на таксата 15.05.2023 съгласно погасителния план, който е неразделна част от анекса“.

Общият размер на всички задължения на ищцата към процесното дружество възлизал на 2 796.04 лева (главница + лихва + такса гарант по първоначално сключения договор за кредит и анекса към него, както и таксата гарант по първоначално сключеният договор за гаранция и анекса към него).

Ищцата заплатила към ответното дружество сума в общ размер на 1 692.00 лева. За съжаление не разполагали с платежни документи за това обстоятелство.

По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД:

Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Счита договора за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на част от изискванията, установени с разпоредбите чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20 ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9.

Съгласно чл. 11 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други 3 видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известим на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

Договор № 1185387 за предоставяне на потребителски кредит и анекс № 1 към нега били недействителни на основание чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

Не било посочено кои точно разходи формират ГПР.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считали спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да можело да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключил. Поради това в договора трябвало да било посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да били посочени всички разходи, които длъжникът ще направил и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкувал всяка една клауза и да преценявал дали тя създавала задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречала на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знаел колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

4

На следващо място видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за (гаранция) поръчителство, то между двата договора била налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явявало част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следвало да се разглеждат като едно цяло. Договорът за потребителски кредит не можел да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като била налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.

Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласявал да поръчителства, без да имал правото на свободен избор за това, давали основание да се приеме, че договорът бил сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо компонентът „вноска гарант“ от последващия погасителен план би следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхващал от легално дадената дефиниция в §1 т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В случая в процесния договор бил посочен ГПР - 49.11%, а при включване на разхода за такса гарант 1 166.04 лева, и възнаградителната лихва, то този ГПР няма да бъде 0.