Решение № 1177 от 06.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Русе, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520106891 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. ****, чрез адв. М. Д. от САК, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3.

Ищцата е предявила обективно съединени искове да бъде установена недействителността на Договор за заем Microcredit № 9052-00188006 от 29.06.2024 г., сключен за сумата 700 лв.; да бъде установена недействителността на Договор за допълнителни услуги „Комфорт“ от 29.06.2024 г., сключен към посочения договор за заем, с уговорена цена 644,49 лв.; при условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на клаузата, определяща годишен процент на разходите в размер на 48,90 на сто; при условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, предвиждаща заплащане на девет вноски по 71,61 лв., или общо 644,49 лв.; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 249 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва от 03.12.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 29.06.2024 г. е получила от ответника заем в размер на 700 лв. По договора за заем е уговорена обща сума за връщане от 823,23 лв., платима на девет месечни вноски по 91,47 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,47 на сто и посочен ГПР от 48,90 на сто.

1

На същата дата страните сключили и договор за допълнителни услуги „Комфорт“, по който ищцата се задължила да заплати още 644,49 лв., разсрочени на девет вноски по 71,61 лв. Общата месечна вноска по двата договора възлизала на 163,08 лв., а общата сума, дължима от потребителя, достигала 1467,72 лв. при реално предоставена главница от 700 лв. Ищцата поддържа, че възнаграждението за пакета „Комфорт“ представлява скрит разход по кредита, който не е включен в посочения ГПР, както и че част от предвидените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Според нея договорът за допълнителни услуги е акцесорен спрямо договора за заем, не е индивидуално уговорен и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че договорът за заем съдържа всички изискуеми от Закона за потребителския кредит реквизити и че възнаграждението за допълнителните услуги не следва да бъде включвано в ГПР. Счита, че евентуално превишаване на максималния допустим ГПР би довело единствено до нищожност на уговорката над законовия предел, но не и до недействителност на договора за заем.

Ответникът е направил и възражение за нередовност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. След дадени от съда указания ищцата е уточнила, че претендираните 249 лв. представляват разликата между общо платените от нея 949 лв. и получената главница от 700 лв. Поради това съдът е приел, че нередовността е отстранена, и е разгледал иска по същество.

По делото са приети договорът за заем, погасителният план към него, договорът за допълнителни услуги, общият график на плащанията и доказателствата за извършени от ищцата три плащания. Допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е заличена поради невнасяне на определения депозит.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

На 29.06.2024 г. между страните е сключен Договор за заем Microcredit № 905200188006, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата 700 лв.

Ищцата е физическо лице, което не е действало в рамките на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител. Ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност и има качеството на кредитор. Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

В договора е посочена обща сума за връщане от 823,23 лв., включваща главницата и възнаградителната лихва, платима на девет месечни вноски по 91,47 лв.

Посочени са фиксиран годишен лихвен процент от 40,47 на сто и ГПР от 48,90 на сто.

Едновременно с договора за заем страните са подписали договор за пакет допълнителни услуги „Комфорт“. Пакетът включва посещение в дома или на друго 2 удобно място за събиране на вноска, внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, възможност за предоговаряне и разсрочване, разглеждане в кратък срок, преференциално обслужване и участие в специални промоции. За пакета е уговорено възнаграждение от 644,49 лв., платимо заедно с вноските по кредита на девет вноски по 71,61 лв. Размерът на общата месечна вноска по двата договора е 163,08 лв., а общият размер на всички предвидени плащания е 1467,72 лв.

Ищцата е извършила плащания в общ размер 949 лв., включително плащания от 164 лв., 164 лв. и 621 лв. Ответникът не е оспорил факта и размера на тези плащания.

В исковата молба изрично е заявено, че платената сума над чистата главница е 249 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове са допустими. Ищцата е страна по договорите и има правен интерес да установи дали те пораждат правно действие, включително с оглед извършените от нея плащания.

По действителността на договора за заем: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, както и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР.

Годишният процент на разходите изразява всички настоящи и бъдещи разходи по кредита, включително лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. Кредиторът не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. При неспазване на изискването за посочване на действителния ГПР договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а потребителят връща само чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.

С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Съдът на Европейския съюз приема, че разходите за допълнителни услуги попадат в общите разходи по кредита и в ГПР, когато закупуването им е задължително за получаване на кредита или когато договорната конструкция е предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. При преценката националният съд следва да вземе предвид всички договорни разпоредби, общите условия и конкретните фактически обстоятелства.

В настоящия случай договорът за допълнителни услуги формално е обективиран в отделен документ, но неговата икономическа и функционална връзка с договора за заем е несъмнена.

Двата договора са сключени на една и съща дата, носят един и същ номер на кредитното правоотношение, имат еднакъв срок, а плащанията по тях са включени в общ график. Възнаграждението за допълнителните услуги се заплаща на същите падежи и заедно с погасителните вноски по кредита.

3

Цената на допълнителните услуги от 644,49 лв. представлява над 92 на сто от размера на предоставената главница от 700 лв. Тази цена се дължи изцяло и безусловно, независимо дали потребителят действително ще поиска или ще използва възможност за разсрочване, предоговаряне, приоритетно обслужване или участие в промоции. Значителна част от услугите се отнасят до разглеждането на заявлението, събирането и внасянето на погасителните вноски, обслужването и евентуалното изменение на погасителния план. Те са непосредствено свързани с предоставянето и управлението на кредита.

Ответникът не е доказал, че ищцата е имала реална възможност да получи кредита при същите условия без закупуване на пакета, че й е била предложена съпоставима алтернатива без пакет или че цената и съдържанието на услугите са били индивидуално договорени.

Съвкупността от тези обстоятелства обосновава извод, че договорът за допълнителни услуги не урежда самостоятелни и реално обособени услуги, а представлява договорна конструкция, чрез която част от възнаграждението на кредитора е изведено извън договора за заем и извън посочения в него ГПР.

Следователно възнаграждението от 644,49 лв. е разход, пряко свързан с кредита, известен на кредитора и дължим от потребителя, поради което е следвало да бъде включено при определянето на ГПР.

Посоченият в договора ГПР от 48,90 на сто е изчислен единствено върху главницата и договорната лихва и не отразява всички разходи, които потребителят е задължен да заплати.

Изводът не се променя от заличаването на съдебно-счетоводната експертиза. За установяването на нарушението не е необходимо да бъде определен до стотна точният действителен процент. Достатъчно е, че при главница от 700 лв. е уговорено допълнително безусловно плащане от 644,49 лв., което изобщо не е включено при формирането на посочения ГПР. Включването на този разход неизбежно води до стойност, съществено различна от обявените 48,90 на сто.

Неоснователно е възражението на ответника, че евентуалното нарушение би довело единствено до нищожност на частта над максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК урежда последицата при уговорен и надлежно оповестен ГПР над законовия максимум. В разглеждания случай порокът е различен: в договора не е посочен действителният ГПР, тъй като от него е изключен известен на кредитора разход, представляващ съществена част от общото задължение на потребителя. Това е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което законът предвижда недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Към 29.06.2024 г. основният лихвен процент е бил 3,78 на сто. Законната лихва 4 за забава е била 13,78 на сто, поради което максималният ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК е бил 68,90 на сто, а не поддържаните от ответника 50 на сто. Непосочването на ГПР, включващ всички разходи, лишава потребителя от възможността да прецени действителния обем на своето задължение и икономическите последици от договора.

Съдът на Европейския съюз приема, че посочването на ГПР, който не отразява всички разходи, е равностойно по последици на непосочването му и допуска национална санкция, при която кредиторът губи правото си на лихви и разноски, а потребителят връща само главницата.

Поради това Договорът за заем Microcredit № 9052-00188006 от 29.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По действителността на договора за допълнителни услуги:

Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер и не би бил сключен без договора за заем. Неговият срок, падежи, плащания и основание са изцяло обвързани с кредитното правоотношение.

Уговорката за заплащане на 644,49 лв. не съответства на конкретна, сигурна и насрещно предоставена престация. Потребителят дължи пълния размер на възнаграждението само за възможността евентуално да използва определени услуги, без кредиторът да е поел безусловно задължение да удовлетвори искане за предоговаряне или разсрочване при предварително определени условия. Не е установено услугите да са индивидуално договорени. Ответникът, върху когото пада доказателствената тежест за индивидуалното договаряне, не е представил доказателства ищцата да е могла да влияе върху съдържанието на клаузите или върху размера на възнаграждението.

Цената на пакета е почти равна на предоставената главница и е явно несъразмерна спрямо възможните и до голяма степен хипотетични ползи за потребителя. Уговорката създава значително неравновесие в ущърб на потребителя и противоречи на изискването за добросъвестност. Част от включените в пакета действия са свързани с разглеждането, усвояването, погасяването и управлението на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събирането на отделни такси.

Същественото съдържание на договора за допълнителни услуги се изчерпва с предоставянето на пакета срещу заплащане на цената по чл. 3. След отпадане на тази основна уговорка договорът не може да запази самостоятелно действие и не може да се предположи, че би бил сключен без недействителната си част.