Решение № 2734 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2734 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20231100100095 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 о т Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от С. С. Л. (ищец) срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ответник) за заплащане на сумата от 60000.00 лева, за което исковата претенция е заявена частично от 100000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от злополука, настъпила по време на изпълнение на възложена от този ответник работа на територията на Затвора – София по време на изтърпяване на наказание лишаване от освобода, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.10.2021г., до окончателното плащане.

При условията на евентуалност искът се заявява срещу ответника Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“.

Ищецът твърди, че е бил преведен в Затвора – София за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, където започнал работа като транжор към кухнята на затвора. Уточнява, че работата му се състояла в подготовка на хранителните продукти за готвене, като подпомагал и товаро-разтоварната дейност при доставката на тези продукти. Заявява, че на 16.06.2017г., докато разтоварвал кутии със замразена риба и на път за кухнята, се подхлъзнал на стълбите и паднал, в резултат на което получил счупване на тазобедрената става. Пояснява, че непосредствено след инцидента усетил силна болка и не могъл да се изправи, дори с чужда помощ, поради което и по препоръка на лекаря от болницата към затвора бил транспортиран в 1

УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Твърди, че при хоспитализирането му била устновена пертохантерна фрактура на десен крак и бил опериран за наместване на счупването, като му бил поставен интрамедуларен пирон. Посочва, че след престоя в болницата провел рехабилитационно лечение в друго болнично заведение, заради което било прекъснато изтърпяването на наложеното му наказание. Поддържа, че въпреки проведеното лечение и настъпилото подобрение все още изпитва болки при натоварване и продължителен стоеж, както и слабост в мускулатурата на засегнатия крайник. Излага съображения, че отговорност за причинените му от телесното увреждане неимуществени вреди носи ГДИН, по чието възлагане е изпълнявал работата, по време на която е настъпило увреждането, както и че то е резултат от неизпълнени от страна на този ответник задължения да осигури здравословни и безопасни условия на труд и конкретно в това, че не е поставил обезопасителен парапет на стълбището към кухнята. Съобщава, че възстановителният период е продължил около две години, като е налице остатъчно пожизнено увреждане, с което обосновава претендирания размер на търсено обезщетение. При условията на евентуалност, заявява същата претенция към втория ответник ДП „Фонд Затворно дело“ с твърдение, че именно този субект е натоварен с осигуряване на безопасните условия на труд в местата за пребиваване на лишените от свобода. Претендира разноски.

Ответникът ГДИН счита, че спорът е подведомствен на АССГ, доколкото се отнася за вреди от нарушени задължения на затворническата администрация, поради което правното му основание е в чл.1 от ЗОДОВ. При условията на евентуалност поддържа, че разтоварна дейност не е била възлагана на ищеца, че същият по своя инициатива е извършвал работата и то в извънработно време, както и че е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е извършвал работата с неподходящи обувки – джапанки, въпреки предоставеното му работно облекло и специални обувки, както и че е бил под влияние на наркотично вещество. Претендира разноски.

Ответникът ДП „Фонд Затворно дело“ не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В хода на процеса поддържа становище за несонователност на претенцията към предприятието с твърдение, че този ответник не е възложител на работата на ищеца, при изпълнение на която е настъпила злополуката.

При проверка на материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното затворническо досие, че към датата на инцидента ищецът е бил лишен от свобода, като е бил настанен в Затвора – София. Със Заповед № 267 и Заповед № 268 на Началника на Затвора - София, и двете от 18.04.2017г., на С. С.

Л. е било възложено по негово искане да работи като работник в затворническата кухня, помещаваща се на територията на затвора. Съгласно приложената длъжностна 2 характеристика основните му задължения включвали работа с кухненските съоръжения и посуда при обработка на храните. Видно от приложена служебна бележка на лицето е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 20.02.2017г., като е приложено извлечение и от книгата, в която за удостоверяване на това обстоятелство е положен подпис от инструктирания.

От докладна записка на мл.инсп.И.Ц. до Началника на Затвора – София от 16.06.2017г. се установява, че на посочената дата е пострадал транжора в кухнята С. С.

Л., който паднал на стълбите, водещи към кухнята, и наранил десния си хълбок, заради което бил транспортиран в болница „Пирогов“. Докладната записка е придружена със снети обяснения от работещите по в кухнята лица – М.С., Р. В., В.М. и П.П., които са съобщили, че ищецът се е подхлъзнал на стълбите към кухнята и паднал, а когато отишли при него установили, че бил обут с джапанки.

Тези обстоятелства са намерили отражение в съставените от Затвора – София протокол за трудова злополука и декларация за трудова злополука от 22.06.2017г., в които е отразено, че на 16.06.2017г. е настъпил инцидент на територията на затвора, при който ищецът е паднал, докато е слизал по стълбите към кухненското помещение, където работил като транжор, и счупил дясна тазобедрена става. Отразено е, че е било допуснато нарушение от негова страна на установените правила за работа, изразяващо се в извършване на работа с джапанки, вместо с работни ботуши. Разпореждане на ТП на НОИ София-град по чл.55 КСО не е било издавано, поради липса на представени документи за провеждане на такава процедура, удостоверено с писмо на НОИ от 21.10.2022г.

От приложената медицинска документация се установява, че още на 16.06.2017г. пострадалият е бил преведен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил опериран за фиксиране на счупването, като бил поставен интрамедуларен пирон. При изписване от болницата на 22.06.2017г. било дадено предписание за покой на увредения крайник и препоръка за последваща рехабилитация. Видно от епикриза от СБР „Здраве“ ЕАД - София, такава рехабилитация действително е била проведена. На 19.09.2018г. лишеният от свобода е бил отново настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за отстраняване на остеосинтезния материал, като видно от приложената епикриза е бил освободен на 25.09.2018г. Считано от 25.02.2019г. лишеният от свобода отново е бил назначен да работи в затворническата кухня, за което е приложена заповед на Началника на Затвора – София от същата дата, а считано от 20.03.2019г. е преместен на работа като хигиенист в администрацията на затвора, където е работил до 31.03.2020г.

Обстоятелствата са установени с приложени по делото заповеди на компетентния орган. За изясняване на актуалното му здравословно състояние по делото е била изслушана съдебно-медицинса експертиза, вещото лице по която е извършил личен 3 преглед на ищеца и е установил, че същият е възстановен до степен да се придвижва самостоятелно и без да накуцва, но е с ограничени движения на засегнатата става, които са пожизнени. В заключението е посочено, че и понастоящем увреденият търпи болки при натоварване, както и че е налице лесна уморяемост на крайника, поради намалена мускулна маса на дясно бедро и подбедрица.

От приложената преписка, образувана по сигнал на пострадалия до ИА „Главна инспекция по труда“ се установява, че по случая е била извършена проверка и било установено, че от Затвора – София не са представени доказателства за проведен инструктаж на работещите в кухнята към затвора лица, което се явява нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и че липсва съставен списък на личните предпазни средства за работещите в затворническата кухня, което е нарушение на чл.17, ал.3 от Наредба № 3/19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

Разпитан е свидетеля П.П., който заявява, че познава ищеца, тъй като са работили в кухнята на затвора. Сочи, че по време на работа чул викове от стълбището до склада на кухнята, излязъл от склада и видял С. Л. паднал на стълбите. Уточнява, че пострадалият се опитал да се изправи, но го боляло в областта на таза. Заявява, че му направило впечатление, че бил по джапанки, което било недопустимо, тъй като началникът на кухнята бил педантичен в това да се влиза само с работно облекло, ботуши или обувки, които оставяли в шкафчета след работа, а и друг път не е виждал С. да работи по джапанки.

Разпитан е свидетеля В.П., готвач в Затвора – София, който заявява, че инцидентът настъпил след работното време на С.. Чул викове и видял същия паднал на стъпалата към кухнята. По това време приемали храни и ищецът помогнал по своя иницатива за разтоварването. Първоначално сочи, че това станало след 14.30 ч., после към 13.30 ч., но заявява също, че и преди да приключи работното време освобождавал работещите, ако нямат работа. Категоричен е, че не допуска работници в кухнята с отворени обувки. Пояснява, че стълбището е затворено от двете си страни със стени, тъй като на практика това са стълби, водещи към кухненско помещение на ниво -1 и нямат парапет.

Изслушан е свидетеля Г.Т., който заявява, че срещал няколко пъти в болницата към затвора С., който бил с патерици и който му споделял, че го боли и едва се движи, а година по-късно го видял отново, когато забелязал, че накуцва. Пояснява, че преди инцидента бил в едно спално помещение с ищеца, поради което знае, че имал по два чифта бели работни панталони и тениски, но нямал работни обувки, но работил с 4 лични обувки. Потвърждава, че стълбището, на което паднал С. е със стени отстрани.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

Относно подведомственост на спора:

Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдани от травматично увреждане, настъпило по време на изпълнение на възложена работа в Затвора – София, където е изтърпявал наказание лишаване на освобода. Предвид фактите, от които ищецът извежда правото си, то същото не почива на незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация, поради което търсеното обезщетение не е за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, а при изпълнение на задължение по правоотношение за полагане на труд от лишен от свобода. Ето защо, претенцията не може да бъде подведена под нормата на чл.1 ЗОДОВ, а намира правното си основание в ЗЗД, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред от гражданския съд. Така в Определение № 39/09.11.2021. на ВКС по ч.гр.д.№ 16/2021г. В този смисъл, възражението на ответника ГДИН относно неподведомственост на спора пред гражданския съд се явява неоснователно.

Относно правната квалификация на иска

Предмет на претенция е обезщетение за вреди, претърпени при и/или по повод на извършване на работа, възложена на лишен от свобода. Съгласно чл.172, ал.1 ЗИНЗС, съответно чл.163, ал.1 ППЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им, като същите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, заявено с молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Работата, възложена на лишените от свобода, не води до възникване на трудово правоотношение между възложителя на работата и осъдения/подсъдимия/обвиняемия, но условията на труд се приравняват на тези, които важат за заетите по трудов договор лица вън от местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което и нормите, уреждащи здравословните и безопасни условия на труд, заложени в трудовото законодателство, са относими и за лишените от свобода – чл.169, ал.1 от ППЗИНЗС и чл.175, ал.2 ЗИНЗС. Ето защо, съдът намира, че претенцията не следва да се квалифицира като такава по чл.200 КТ, тъй като спорът не е трудов. Той не произтича от трудов договор по смисъла на чл.357 КТ. Лишените от свобода не са включени в системата за обществено осигуряване. Възможностите за работа са: 1.) В обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения и заемането на тези работни места е със заповед на началника на съответното заведение, в случая на Началника на Затвора – София – чл.177, ал.1 5