Решение № 212 от 11.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Сливен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104747 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от Д. С. С. от с.

Драгоданово, общ. Сливен срещу С. Х. А. от гр. Сливен.

Ищцата твърди, че с ответника се запознали в края на 2018 г., като през м. март 2019 г. ищцата заминала при него в Лондон, където живели заедно.

През лятото на 2022 г. от връзката им се родил синът им С., но след еуфорията от раждането, животът им се променил. Ответникът започнал да употребява алкохол и наркотици, да упражнява физическо и психическо насилие по отношение на ищцата. През м. май 2023 г. със съдействие на социалните служби и на полицията, ищцата с детето успели да се приберат в България, където заживели при нейните родители в с. Драгоданово, общ. Сливен. По молба на ответника, през м. ноември 2023 г. ищцата завела детето в дома му в гр. Сливен, за да го види, но отново била подложена на тормоз. Със съдействие на полицията ищцата и детето успели да напуснат дома на ответника, като оттогава и до настоящия момент ищцата нямала никакви контакти с ответника. Ищцата излага, че от м. май 2023 г. се грижи сама за детето и не получава никакви средстава за издръжка от страна на ответника.

На изложените основания моли съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С. С. А., ЕГН: ********** на майката, да определи местоживеенето на детето при майката, да определи режим на лични отношения на детето с бащата и да осъди бащата да заплаща 1 на детето, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 204,52 € /400,00 лв./, както и издръжка за минало време, а именно за периода от 12 месеца преди датата на подаване на исковата молба - от 17.11.2024 г. до 17.11.2025 г. в размер на по 204,52 € /400,00 лв./ месечно или общо сумата от 2454,24 € /4800 лв./. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете. С оглед ниската възраст на детето и обстоятелствата, че майката се грижи за него, не оспорва упражняването на родителските права по отношение на детето да се предостави на нея, но излага, че липсват доказателства за твърденията на ищцата за проявена от ответника агресия спрямо нея, както и за злоупотребата му с алкохол и наркотици. Изтъква, че режимът на лични отношения следва да се определи в интерес на детето, като в случай на доказване на поведението на ответника, следва да се постановят защитни мерки по чл. 59, ал. 10 СК. По отношение на претендираната издръжка излага, че предвид отсъствието на ответника и липсата на доказателства за доходите му, размерът на издръжата следва да се определи на база на минималната работна заплата, поради което претендираният от ищцата размер се явява завишен. Моли издръжката да бъде опредЕ. в размер на 138 евро месечно за миналия период от време и на 160 евро месечно занапред.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат. С оглед събраните по делото доказателства, особеният представител изразява становище за частична основателност на претенцията, като моли режимът на лични отношения да бъде съобразен с този, описан в отговора на исковата молба, а месечната издръжка да бъде в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от 2 фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства и социален доклад от ДСП - Сливен, детето С. С. А. е син на ищцата Д. С. С. и ответника С. Х.

А., които са живели във фактическо съпружеско съжителство.

Констатациите на социалния работник са, че майката разполага с необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете С.. Детето е в добро физическо и психическо състояние, посещава детска градина в с. Блатец. За отглежане на детето са осигурени много добри жилищно-битови условия, а майката може да разчита на помощ от своите родители. Изградена е силна емоционална връзка между майката и детето, като майката е демонстрирала старание да осигури сигурна, стабилна и спокойна среда за развитие на сина си.

От показанията на разпитаните свидетели К.Д. и С.С., чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, се установява по безспорен начин, че родителите на детето са живели заедно в Англия, но през 2023 г. майката и детето се завърнали окончателно в България.

Свидетелите описват, че майката се грижи много добре за сина си, тя и нейните близки осигуряват всичко необходимо за детето, а бащата не е търсил контакт с детето и не изпраща средства за издръжка.

От личното изслушване на майката се установи, че в Англия ищцата е търсила помощ за извършено от ответника спрямо нея домашно насилие като майката с детето са успели да се приберат в България с помощта на социалните служби в Англия.

Общоизвестна е информацията, че считано от м. април 2025 г. минималната часова ставка във Великобритания за работещи лица над 21годишна възраст, в която група попада ответникът, е 12,71 паунда на час.

Тоест, средно месечната заплата в Англия, ако се вземе предвид стандартно 8часов работен ден и 20 работни дни в месеца, възлиза на 1520 паунда или 2354,35 €.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявена е искова молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК от Д. С. С. срещу С. Х. А. за предоставяне упражняването на родителските права 3 по отношение на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете С.

С. А., ЕГН: ********** на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 204,52 € /400,00 лв./, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Предявен е и иск с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на бащата да заплати на детето, чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време, а именно за периода от 12 месеца преди датата на подаване на исковата молба - от 17.11.2024 г. до 17.11.2025 г. в размер на по 204,52 € /400,00 лв./ месечно или общо сумата от 2454,24 € /4800 лв./

Молбата по чл. 127, ал. 2 СК, въз основа на която е образувано производството по делото, е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна и доказана.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за 4 общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са възпитателските качества и моралния лик на родителите.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха по-добри възпитателски качества именно у майката на детето. Майката полага необходими и адекватни грижи за правилното възпитание на своя син, като може да разчита безрезервно и на помощта на своите близки в отглеждането м у. Жилищно-битовите и материални условия на живот, които майката е осигурила са много добри.

Тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него местоживеене на детето при този родител изисква за детето да се полагат ежедневни грижи, свързани с неговото отглеждане, изхранване, възпитание и обучение, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, се установи в по-висока степен родителският капацитет на майката да полага именно ежедневните грижи за детето С. и възпитанието му.

От друга страна, бащата се е дезинтересирал напълно от своето дете и грижите за него. Същият не е търсил контакт със сина си, откакто майката и детето са се прибрали в България през 2023 г., не е изпращал средства за издръжка. Посочените обстоятелства разкриват безотговорността му като родител, за разлика от майката, която е поела изцяло грижите за детето и неговото отглеждане и възпитание.

Ето защо, съдът намира, че следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С. на майката и да определи местоживеенето му при нея, а на бащата да определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 12:00 5 ч. в присъствие на майката или изрично посочено от нея лице, както и по Коледните празници - на 25.12. от 10:00 ч. до 12:00 ч. в присъствие на майката или изрично посочено от нея лице.

Следва да се отбележи, че режимът на упражняване на лични отношения на бащата с детето може да бъде разширен по всяко време в случай на проявена инициатива от страна на бащата и ако се установи, че това ще е в интерес на детето. На този етап обаче, с оглед отсъствието на бащата и прекъсването на връзката му с детето от м. май 2023 г. до настоящия момент, съдът намира, че липсват основания за определяне на по-разширен от посочения режим на лични отношения.

Предвид предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето С., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка.

Като отчете, че нуждите на детето С. не се отличават от тези на всяко дете на неговата възраст и са основно за храна, битови нужди, дрехи, обувки, подходящи за възрастта образователни книжки и играчки, социални и културни развлечения, то съдът намира, че са минимално необходими средства за издръжката на детето от около 360,00 € месечно. Издръжката следва да се поеме от родителите поравно, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 180,00 €.