Решение № 5720 от 25.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5720 гр. Пловдив, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330114368 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО.

Производството е образувано по искова молба, подадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, против М. Н. Ш., ЕГН: ********** от ......с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница 434,10 лв., представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени в периода на 18.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението в съда – 29.04.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3687/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 7427/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че по повод спешно състояние на ответника на 18.04.2023 г. е извършен преглед в спешен кабинет, а впоследствие е насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по клинична токсикология на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, където бил хоспитализиран на 18.04.2023 г. Твърди се, че били извършени процедури, консултации и изследвания по клинична пътека № 107. Излага се, че ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение на 18.04.2023 г. Сочи се, че по време на болничния престой пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени до изписването му.

Излагат се твърдения, че търсената сума включва оказана медицинска помощ, като стойността й е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД. гр.

Пловдив. Ищецът сочи, че изпратил покана до ответника за плащане на оказаната болнична помощ, върната в цялост като непотърсена. Претендира се заплащането на разноските в производството.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер.

Оспорва се, че на ответника са проведени лечение и/или изследвания след 1 хоспитализацията му. Възразява се, че ответникът е дал съгласие за хоспитализиране, тъй като лист за преглед на пациент не е подписан от ответника. Не оспорва, че преди хоспитализирането е проведено лечение на ответника в спешен кабинет, което се поема от държавния бюджет. Оспорва се, че ответникът е здравнонеосигурен. Оспорва се ответникът да е давал информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, тъй като видно от листа за преглед на пациент, приложен по делото, същата е приета „в безсъзнание и неконтактна“.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

На 18.04.2023 г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на ответник М. Н. Ш. е оказана болнична медицинска помощ, която към момента на хоспитализацията е била здравнонеосигурена и не е възстановила здравните си права до края на болничния престой.

Транспортирана е от екип на ЦСМП, след злоупотреба с алкохол. Хоспитализирана е в Клиниката по клинична токсикология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с приемна диагноза „Етанол“ за лечение по КП 107 „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 г.- 2022 г. /НРД за МД 2020 г.- 2022 г. При приемането в болницата е подписала Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. За предприетото лечение на ответника е съставена История на заболяването /ИЗ/ № 25608/2023 г., в която са отразени извършените на пациента медицински процедури – диагностични и терапевтични. За всяка една от тях са приложени медицински документи – резултати от изследвания, листове от Историята на заболяването. Всички медицински дейности, осъществени на пациента, са описани в издадената му при изписване Епикриза.

Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде овладяно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ. Болничното лечение започва със съгласието на пациента и запознаването му с диагнозата, с естеството на заболяването, лечението и др., или с т.нар. информирано съгласие, което се изразява с подписване на Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури.

С подписване на декларацията възникват взаимни права и задължения за лечебното заведение и за пациента, в това число предоставяне и получаване на правилно лечение, както и търсене/заплащане на стойността на медицинската помощ, ако болният е неосигурен. От този момент ответникът е взел решение за провеждане на лечението. Видно от приетата по делото декларация, раздел III, IV, V, VI, VII и XVIII ответникът е бил запознат с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на КП, по която е приет, както и с ценоразписа на лечебното заведение, за което се е подписал, т.е. бил е запознат, че НЗОК не заплаща лечението на неосигурени пациенти, че същото следва да бъде заплатено от пациента по цени, определени от ЛЗ и е бил запознат с цената на оказаната му медицинска помощ, посочена в Ценоразписа, както и че при прекъсване на лечението по собствено желание следва да заплати цената за всеки ден болничен престой /леглоден/.

Претендираната искова сума, представляваща цената на оказаната медицинска помощ, включва: стойността на консултативен преглед от специалист и на извършени изследвания. Същата е формирана като множество медико-диагностични дейности, 2 подробно описани в приложената към исковата молба „Сметка на пациента“, като стойността на всяка една от тях е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги” EАД, гр. Пловдив" и е посочен съответният код по ценоразписа. Сметката е връчена на пациента при напускане на болницата, с което ответника е бил информирана за цената на оказаната медицинска помощ. На ответника е оказана медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 107. Видът й е определена от лекуващия екип въз основа на снетата анамнеза и индикациите за хоспитализация.

Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния престой ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на Закона за здравното осигуряване (чл.109 от ЗЗО). Това обстоятелство се установява от приетото по делото удостоверение от ТД на НАП, което, както и епикризата представлява официален свидетелстващ документ – издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения от закона ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Обстоятелството, че към момента на хоспитализацията ответникът е работил по безсрочен трудов договор само по себе си не означава, че е с непрекъснати здравни права, тъй като, ако същите са били прекъснати преди сключването му, те не се възстановяват автоматично с възникване на трудовото правоотношение.

Следователно, по делото е доказано, че в рамките на болничния престой ответникът е с прекъснати здравни права. Тъй като пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл.109, ал.1 от ЗЗО следва да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ. Чл.52 от ЗЗО предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на медицинската помощ и медицинските услуги, предоставяни от лечебното заведение, са посочени в Ценоразписа на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Правото на здравно осигуряване е уредено в разпоредбата на чл.52, ал.1 от Конституцията, съгласно която гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване. За да ползва безплатна медицинска помощ - както извънболнична, така и болнична, всеки пациент следва да е заплатил здравноосигурителните си вноски. След като в конкретния случай пациентът не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до датата на дехоспитализация, дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ. Съгласно чл. 52 от ЗЗО стойността на предоставената медицинска помощ следва да заплати по цени, определени от лечебното заведение. Освен това той е бил информирана за източника на заплащане на лечението, видно от положения от него подпис в раздел трети от ДИС.

Изискването пациентът да получи информация за цената на оказаната медицинска помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие /чл.88 от ЗЗ/.

За да ползва безплатна медицинска помощ – както извънболнична, така и болнична, всеки пациент следва да е заплатил здравноосигурителните си вноски. Начините за прием в лечебно заведение са два – „спешен“ и „планов“, което е видно от Направлението за хоспитализация. Спешният прием се свежда до това, че на пациента следва да бъде оказана медицинска помощ приоритетно, преди планово приеманите пациенти. В обхвата на спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето се включват само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното застрашаващо живота или здравето на пациента състояние, оказаната му там лекарска помощ, транспортирането му до лечебното заведение и/или преглед в спешния сектор, но не и разходите за последваща му хоспитализация. При необходимост от лечение в болнични условия, по силата на чл. 45 от ЗЗО, спешната лекарска помощ преминава в болнична такава, която следва да се заплати от НЗОК - ако е оказана на здравноосигурено лице, или от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗЗ "Дейностите по ал.

1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването". Член 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ предвижда, Обн.

ДВ. бр. 98 от 12 Ноември 1999 г., че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ 3 до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“. Всеки гражданин има право на безплатна спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани. Редът и условията за заплащане на оказаната спешна медицинска помощ от страна на държавата са уредени в приетата от Министерството на здравеопазването "НАРЕДБА № 3 от 5 април 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения".