Решение № 715 от 20.11.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. гр. Хасково, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100677 по описа за 2023 година

Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес гр.София 1680, бул.“България“ №56А, ет.3, офис 3, адв.Л. Г. Г., против Ц. М.

М. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата били сключени договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 01.07.2020 г.; договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 17.08.2020 г. и договор за лизинг от същата дата за TABLET LENOVO Tab М8 4 G Platinum Grey.

Поради неизпълнение на задълженията по договорите от ответницата, същите били прекратени едностранно от страна на мобилния оператор. Първият посочен договор бил прекратен на 05.02.2021г. и предпочетения номер *********** бил прехвърлен към мрежата на друг доставчик, а другите два договора между страните били прекратени на 01.04.2021г. Предвид на това, към 05.04.2021г. ответницата имала задължения за преходни периоди в размер на 239,91 лв., както и дължими лизингови вноски за периода 05/03/2021-04/04/2021г. в размер на 84,83 лв. по договора за лизинг от 17.08.2020г. Като последица от това неизпълнение, й били начислени и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 226,13 лв. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 17.08.2020 г., от които - сума в размер на 60,22 лв., представляваща три месечни такси и 1 сума в размер на 165,91 лв. за TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Процесните клаузи за неустойка били обективирани в т. 11 от договорите за мобилни услуги и същите предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дълж ал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му брой или съответно обща лизингова вноска, каквато съответствала на оставащия срок на договора.

Посочва се, че задълженията за предходен период в общ размер на 239,91 лв. били обединени във Фактура № 7313168126/05.12.2020 г., Фактура № 7314461649/05.01.2021 г. и Фактура № 7315728541/05.02.2021г., във всяка от които било посочено подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури била в размер на 271,83 лв., но от нея била приспадната сума в размер на 31,92 лв., която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите, била надплатена в предходни периоди или представлявала частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на това към настоящия момент ответницата имала задължение за предходен период в размер на 239,91 лв., формирано по посочения в исковата молба начин.

Посочва се, че сумата в размер на 226,13 лева била дължима за период 05/11/2020-04/02/2021г. и представлявала сбор от дължими абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 01.07.2020 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* oт 17.08.2020г., както и дължими лизингови вноски за съответния период по договор за лизинг oт 17.08.2020 г. за Tав let LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата в размер на 550,87 лева били обединени във Фактура № 7318464613/05.04.2021г. за клиентски номер 006541392, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Посочената сума представлявала сбор от следните дължими суми:

283,54 лева - дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 17.08.2020 г., от които: 57,41 лева - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 05/11/202004/02/2021 г. на основание Раздел VI от Общите условия и чл.1, параграф 5 от 2 сключения Договор за мобилни услуги; 226,13 лева- дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 17.08.2020 г., формирани както следва: сума в размер на 60,22 лв. - предетавляваща три месечни такси и сума в размер на 165,91 лв. за TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; отбелязва се, че клаузите за неустойка били обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника;

167,53 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 01.07.2020 г. , от които: 65,86 лева - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 05/12/202004/02/2021 г. на основание Раздел VI от Общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения Договор за мобилни услуги, както и сумата от 101,67 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 01.07.2020 г. , представляваща три месечни такси; отбелязва се, че клаузите за неустойка били обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника; и

99,80 лв. - дължими вноски по договор за лизинг от 17.08.2020 г. за TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey за период а 05.11.202004.04.2021 г.

Ищецът твърди, че към настоящия момент сумите не били заплатени от ответницата. Поради липсата на изпълнение от нейна страна, ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Хасково, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 238/2023г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С указания, получени на 08.03.2023г., съдът бил указал на ищеца, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид това, за него бил налице правен интерес да сезира съда с положителен установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415. ал. 1, т. 2 ГПК за вземането по издадената заповед за изпълнение.

С оглед гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №238/2023г. по описа на РС-Хасково против длъжника – ответницата в настоящото производство в общ размер на 550,87 лв., представляващи сбор от неизплатени задължения за заплащане на мобилни услуги, задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и лизингови вноски, обединени във фактура № 7318464613 от 05.04.2021г. за клиентски номер 006541392, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира присъждане на разноски, направени в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК e постъпил отговор на исковата молба от 3 назначения на ответницата особен представител адв. Д. Т., в който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Счита за недължими претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, поради техния неравноправен характер. Сочи, че по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП „потребител" било физическо лице, на което били предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца - мобилен оператор, а съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според т.5 от същата разпоредба, такава била и тази, която задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Поддържа, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално, а съгласно ал.2 от същия - не били индивидуално уговорени тези, които били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи условия, какъвто бил именно сключения с ищеца такъв. В този смисъл била и практиката на съдилищата, обективирана в посочени в отговора решения. На следващо място се поддържа, че претендираната във връзка с лизинговия договор неустойка следвало да се приеме за нищожна, тъй като същата излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При преценката дали неустойката излиза извън присъщите й три функции следвало да се вземат предвид естеството на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. Така уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излизала извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора, като посредством същата ищецът се стремял да извърши промяна на съществен елемент от договорите, а именно - цената на устройството, едностранно и без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречала на добрите нрави, като водела до явна нееквивалентност на престациите, в отклонение от целта на закона. Освен това, така определеният размер на неустойката противоречал на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечавал вреди, а "увеличавал" без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство, в който смисъл била и цитираната в отговора съдебна практика. От друга страна, ищецът не ангажирал надлежни доказателства за наличието на разлики в цените на предоставените устройства, поради което на самостоятелно основание, неустойките се явявали недължими. Предвид изложеното, се иска съдът да 4 постанови решение, с което да приеме че ответницата не дължи процесните суми.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№238/2023г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата общо от 550,87лв., представляваща незаплатени задължения за заплащане на мобилни услуги; задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за заплащане на лизингови вноски, обединени във фактура №7318464613 от 05.04.2021г. за клиентски номер 006541392, ведно със законната лихва от 03.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №88/07.02.2023г. по ч.гр.д.№238/2023г. по описа на съда.

Видно от приложените със заявлението по чл.410 от ГПК договори за мобилни услуги е, че същите са сключени между страните на 01.07.2020г. и на 17.08.2020г. Между страните е подписан и договор лизинг за закупуване на посоченото в същия мобилно устройство на 17.08.2020г. Въз основа на така подписаните между страните договори са издадени и приложените по делото фактури. Приложени са и общите условия на „Теленор България“ АД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, общите условия на договор за лизинг, както и изпратена до ответника покана за доброволно плащане на 05.03.2021г. и спогодба, подписана на 11.01.2018г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД.