Решение № 375 от 09.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пазарджик, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Илиана Г. Д. Васева

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано по жалба на И. Д. Д. ЕГН ********** с адрес : с. Г.Б., общ.

Б., ул. „П. „ № 7 чрез адв. П. Г. със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „И.В. „ № 8, ет.1, офис 4 против изпълнителни действия материализирани в Постановление № 1177/15.04.2025 г. на ЧСИ Г. С., с което се е произнесъл по молба вх. № 5825/08.04.2025 г. на длъжника , като е оставил без уважение възражението за ревизиране на извършените разноски за адвокатско възнаграждение сторени от взискателя , въпреки извършеното плащане.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като са налице визираните в нормата на чл. 433 ал.1 т.1 ГПК предпоставки, а именно, длъжникът е извършил плащане на сумата по изпълнителния лист в размер от 1200,00 лв. още на 31.03.2025 г. представляващи съдебни разноски по НЧХД № 622 / 2024 г. по описа на РСПазарджик , за което била представена разписка № 01000251987533358/31.03.2025 г. Твърди се , че сумата била преведена по сметка на взискателя по „Easy pay“ . Твърди се , че неправилно , ЧСИ е приел, че плащането е извършено след връчване на ПДИ , тъй като това съобщение било получено от длъжника на 04.04.2025 г. чрез „Български пощи“ АД. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност акта на ЧСИ , с който той е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение поради извършено плащане. Поддържа се , че разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като пълномощникът на взискателя не е извършил процесуално представителство , при положение, че реално по делото е извършено само подаване на молба за образуване на изпълнително производство с прилагане на изпълнителния лист. На следващо място се поддържа, че дори и да се дължат разноски за адвокатски хонорар, то претендирания от 400,00 лв. е прекомерен и същият не е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото и с актуалната практика по този въпрос на СЕС и ВКС. Заявява се искане до съда да отмени отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради плащане преди образуване на изпълнителното производство и на второ място – да се отмени отказът на ЧСИ да ревизира постановлението си за разноските , като се приеме , че адвокатско възнаграждение не се 1 дължи или ако се дължи , то следва да бъде в размер от 50,00 лв.

Взискателят е изразил становище в подадени писмени възражения за неоснователност на жалбата. Излага, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК , тъй като от една страна твърдяното от длъжника плащане е извършено в хода на изпълнителното производство, а от друга страна се поддържа, че и към момента взискателят не е получил процесната сума.

Развиват се подробни доводи по същество , като се поддържа , че от значение в случая е единствено факта, че твърдяното плащане е било извършено след образуване на изпълнителното производство. Излагат се съображения и във връзка с неоснователността на искането на жалбоподателката да бъде отменен отказът на ЧСИ да ревизира разноските по изпълнението , въпреки извършеното плащане, тъй като адвокатът – пълномощник е извършил редица процесуални действия свързани със защита и представителство в изпълнителното производство.

ЧСИ е изразил становище за неоснователност на жалбата, тъй като в случая е без значение дали сумата е платена след надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение , след като към момента на образуване на изпълнителното производство , принудително събираната сума не е била изплатена от длъжника. Освен това се поддържа , че действията на адвоката на взискателя не се изчерпват само с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство ,а същият е извършил действия свързани с проучване на подадените от длъжника молби и депозиране на писмени становища, които действия по своето естество представляват адвокатски труд.

Жалбата против постановление № 1177 / 15.04.2025 г. е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следователно е допустима в тази й част .

Разгледана по същество е частично неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258850400047 по описа на ЧСИ Г. С. е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 06.03.2025 г. от Районен съд гр. Пазарджик на основание определение по НЧХД № 622 от 2024 г. на РС – Пазарджик с взискател Н. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: с. Г. Б. ул. "Х. Ботев" №37 и длъжник И. Д. Д. С ЕГН ********** с адрес : c. Г.Б., общ. Б., ул.“1-ВА" № 7 въз основа на молба на взискателя с вх.

№03800/14,03.2025 г„ с която е постъпило искане за допускане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лв. Искането е уважено с Постановление №808/14.03.2025 г., като на 25,03,2025 г. взискателят е платил авансови такси в размер на 108,00 лева, за образуване на изпълнителното производство, изготвяне и връчване на ПДИ и извършване на пълно имуществена проучване. На 09.04.2025 г. е постъпило становище от процесуалния представител на взискателя адвокат Х. В. ПАК относно молбата на длъжника за прекратяване на производството с вх. № 5825/04.08.2025 г. , в което освен съображенията си по исканията на длъжника, заявява, че взискателят не е получавал сумата 1200,00 лева.

На 22.05.2025 г. с вх. № 07738 са подадени писмени възражения от процесуалният представител на взискателя, в които са доразвити и допълнени възраженията във връзка с дължимост на адвокатско възнаграждение като разноски в изпълнението, както и относно неговия размер. До длъжника е изпратена поканата за доброволно изпълнение изх.

№3123/18.03.2025 г., , която е получена лично от длъжника на 31.03.2025 г. / видно от известие за доставяне - л.80 от ИД / . По делото с молбата подадена от процесуалния представител на длъжника вх. № 5825/04.08.2025 г. / е представен документ за внесена по сметка на името на взискателя сума в размер от 1200,00 лв. Не е спорно и се установява , че 2 в резулта на извършените от ЧСИ изпълнителни действия / наложен запор/ принудително е била събрана и сумата в размер от 2153,57 лв. , като към момента е постановено от ЧСИ и разпореждане № 1126/08.04.2025 г. за приключване на изпълнителното дело , видно от което е извършено разпределение на събраната сума , като са определени и сумите за дължимите разноски по изпълнението.

С обжалваното в настоящото производство постановление № 1177/15.04.2025 г., ЧСИ след като е обсъдил становищата на страните във връзка с постъпила молба от длъжника вх. № 5825/08.04.2025 г., е приел, че допуснатите разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лв. са дължими, поради което е постановил отказ да намали техния размер.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В случая органът по принудително изпълнение е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя , като не е възприел възражението направено за прекомерност.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК, е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От това следва, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде приложена и в изпълнителния процес. В този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. По ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Вярно е , че той е извършил проучване във връзка с депозирани молби на длъжника за прекратяване , както и е подал писмени становища във връзка с депозирани от него две частни жалби , но тези неговия действия имат отношение към образуваните производства за проверка на обжалвани постановления на ЧСИ, а не по същинското изпълнение. Следва да се има предвид формираната вече съдебна практика , че в съдебното производство по разноските /каквото по същността си е производството в частта относно произнасяне на съда по размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение/, страните не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.

3

С Наредбата са определени минималните размери на адвокатското възнаграждение, до които страните по договора за правна защита и съдействие могат да уговарят адвокатско възнаграждение, както и минималният размер до който съдът, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали уговореното между страните адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото, по искане на задължената за разноски страна. На настоящия съдебен състав е известна актуалната съдебна практика на СЕС, ВКС и ВАС , според която при съобразяване критерия за действителна фактическа и правна сложност на делото , съдът може да намали разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и под определения с Наредбата минимум – при прекомерност.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Анализирайки тези факти и обстоятелства , данни за които се намират в кориците на делото , въззивният съд приема, че начисленото адвокатско възнаграждение по из‐ пълнителното дело се явява прекомерно, макар и формално да е съобразено с размера определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 вр.чл.10 т.1 и т.2 на Наредба № 1/2004г., на Висшия адвокатски съвет/ВАС/.

Съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, за защита по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200,00 лева за неговото образуване, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2- в случая, размерът е този по чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.10 т.1 и е в размер на 200,00 лева, т.е., в случая по настоящото дело, размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде намаляван под сумата от 200,00 лева. Не се представиха доказателства от които да е видно, че освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело са извършвани и други процесуални действия по принудителното изпълнение.

По тези съображения отказът на ЧСИ Г. С. да редуцира адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е неправилен, необоснован и незаконосъобразен .

При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , който е в размер на 200,00 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане при хипотезата по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37e0e374-2255-471a-ac8a-0a85ad5b5483