Решение № 18 от 19.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Сливница, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100294 по описа за 2023 година

Ищецът В. Л. М., ЕГН **********, е предявила кумулативно обективно съединени искове срещу „***“ АД, ЕИК **, с които моли съда да приеме сключения процесен договор за потребителски кредит №3424600/15.01.2019г. за нищожен на основание чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал. 1 ЗЗД и на основание чл.55 ЗЗД ответникът да бъде осъден да възстанови недължимо получените сумати, както следва : сумата от 10,00 лева, представляваща заплатена неустойка, заедно с заплатената лихва в размер на сумата от 10,00 лева, получени без основание по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащаненад размера на главницата.

В исковата молба се сочи, че на 15.01.2019г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 3424600, за отпускане на парична сума в размер на 2 250 лева за срок от 17 вноски, при ГПР 40,53% и ГЛП 35%, като сумата която би следвало ответницата за върне била - главница 2250 лв., и лихва 282,32 лв. Длъжницата се задължила да предостави обезпечение в 3дневен срок с определени условия, но същото не било предоставено, като било предвидено в договора, че при непредоставянето на същото ще се дължи неустойка в размер на 1333,48 лв., която ще се заплаща разсрочено с погасителните вноски, като се сочи, че същата била добавена към дължимите суми, и така дължимата сума станала в размер на 3865, 80 лв. Ищцата счита, че процесния договор е сключен изцяло в разрез с разпоредбите на закона, и императивните правила на ЗЗП и ЗПК, като заявява, че възможността за предоставяне на обезпечение е изцяло привидна, тъй като условията са изначало неизпълними, като тяхната цел е заплащане на неустойка в особено голям размер от длъжника. Смята, че заложеният принцип при сключване на 1 договорите за добросъвестност не е спазен, като основната цел на тази клауза е до доведе до допълнително и неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество.

Твърди, че не е предоставена пълна и точна информация за дължимото относно процесния договор, за да може да се направи информиран избор дали да бъде сключен, както и не е ясно как е формиран ГПР и какво е включено в него, извън фиксирания годишен лихвен процент от 35 %. Сочи, че ГПР е изчислен като е взето предвид, че няма да бъдат начислявани неустойки и други разходи за събиране, които разходи за неустойка не са вкл. в ГПР, а размерът му е по-голям от ГЛВ с 5,53 %, като се сочи и, че информацията представена на потребителя по отношение на условията и стойността на кредита, е неразбираема и неизчерпателна, а в определени части и невярна, което е в пълно противоречие с Европейското законодателство.

Излага становище, че заплащането на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, а по обезпечените кредите два пъти, а в случая уговорения ГЛП е в размер на 35%, което надхвърля допустимия размер.

Относно предвидената неустойка, ищецът смята, че е поставен в положение и е принуден да заплаща предварително обезщетение за вредите, които евентуално биха настъпили за кредитора в случай, че не бъде погасено задължението по кредита, като същите не са настъпили, същият добросъвестно изпълнил поетите с договора задължения, и въпреки че не е увредил по никакъв начин своя кредитор, е заплатил неустойка и по този начин е принуден да обезщети вреди, които не е причинил и реално не са настъпили, което отново не кореспондира с принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето. Ищецът смята, че така уговорената неустойка е нищожна и на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като в случая размерът на неустойката от 1333,48лв. е над половината от размера на главницата, и същата се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция.

Счита, че съгл. чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите, като така договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и счита, че процесният договор е недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, като на осн. чл. 22 от ЗПК ищцата дължи връщане единствено на главницата по него, като направените плащания следва да бъдат приспаднати, и на основание чл.55 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да възстанови недължимо получените суми над размера на главницата. С оглед на всичко гореизложено, молят съдът да обяви процесния Договор за потребителски кредит № 3424600 от 15.01.2019г. за недействителен, поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал. 1 ЗЗД, като бъде 2 осъден да заплати сумата 10 лева, представляваща заплатена неустойка, заедно с заплатената лихва в размер на 10 лева, получени без основание по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и алтерн. ако не бъде признат договора за недействителен, да бъдат обявени за нищожни клаузите предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 10 лева, представляваща заплатена неустойка получена без основание.

Към исковата молба ищеца представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски, моли ищцата да бъде освободена от заплащане на ДТ, предвид здравословното и социално й положение.

Ответното дружество е представило в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който сочи, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца, тъй като към момента на сключване на договора по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му, спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения, както и че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора, а кумулативното съединяване на искове предполага защита на различни интереси, и в случая интересът е един, цитира съдебна практика. Моли да се прекрати производството по отношение на установителния иск, като недопустимо. Прави възражение за цената на иска.

Заявява, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на закона. Сочи, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен СЕФ, с описани параметри на кредита и изрично посочване, че трябва да предостави едно от посочените обезпечения, което изискване е напълно допустимо и законно, като заявява, че договора е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9. Сочи, че ГПР е изцяло в съответствие със закона, и смята твърдението, че ГЛП е неравноправно изчислен, за несъстоятелно.

Счита, че е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и в ГПР е обективирана информацията относно дължимото, същата е налична в договора, като длъжникът е бил запознат с нея, като са взети и предвид допускания, като ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че разликата в стойностите на ГЛП и ГПР се дължи на разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват същите, а в ГПР е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.

Счита, че неустойката не е разход по кредита и не следва да се включи в ГПР, като същата не е била част от печалбата на кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя. Смята твърденията на ищеца, че изискването за предоставяне на 3 обезпечение/предвидената неустойка е неравноправна клауза са неоснователни, т.к. е предоставен СЕФ, с описани параметрите на кредита и изисквания, предвид което моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове.

Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимума.

В хода на производството, ищцата В. Л. М. е починала (на 30.06.2023г.).

Като ищци по гр.д.№ 294/2023г. по описа на РС-Сливница на мястото на починалата В. Л. М., ЕГН **********, са канституирани наследниците й – Р.

Д. М. от гр. С***, Н. Р. М. и М. Р. М. и двамата от гр.***.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Не се спори между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит №3424600/15.01.2019г. по силата на който, ответното дружество е отпуснало сумата от 2250,00лв., която ищцат е следвало да върне за срок от 17 двуседмични погасителни вноски по 148,96лв.

От изготвената и приета по делото ССчЕ е видно, че договорената сума отпусната на ищцата по процесния договор за потребителски кредит й е отпусната, като с нея е рефинансирано и погасено изцяло задължение на ищцата по друг договор за паричен заем и й е изплатен остатък в размер на 1031,00лв. Към всяка погасителна вноска е начислена неустойка на основание чл.4, ал.2 от договора в размер на 78,44лв., като общия размер на неустойката за целия период на договор за потребителски кредит №3424600/15.01.2019г.е в размер на 1333,48лв. Ищцата е извършила плащания по процесния договор в общ размер на 3 856,94лв. Според експертизата посоченият в процесния договор ГПР е в размер на 40,53%, но прибавяйки дължимата сума за неустойка при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.2, ГПР е в размер на 461,23%.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.

Съгласно представения по делото Договор за потребителски кредит №3424600/15.01.2019г., сключен между ищеца В. Л. М. /кредитополучателр/ и ответника „***“ АД, ЕИК ** /кредитор/, се установява, че ответникът се е задължил да предостави на ищцата кредит в размер на 2250,00 лева, а ищцата се е задължила да върне предоставената й в заем сума на 17 двуседмични погасителни вноски по 148,96лв. В договора е бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 35,00 %, а ГПР е в размер на 40,53 %.

По отношение искането за обявяване недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, 4 чл.143 ЗЗП и чл.26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с предвидената в същия неустойка при неосигуряване на посоченото в договора обезпечение, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.