Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1796 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3042/2025
Вид
Определение № 1796
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Ралица Манолова, Дора Запрянова Илиева, Мирослав Георгиев Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 09.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603042 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 19.02.2025 г., постановено по н.ч.д. № 1245/2025 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, с което е отменено постановление от 06.11.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11163/2022 г. по описа на С „РТП“ – ОР – СДВР, пр. пр. № 13252/2022г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване държавното обвинение е извършило анализ на доказателствата, за да се формира извода за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебно производство № 11163/2022 г. по описа на С „РТП“ – ОР – СДВР, пр. пр. № 13252/2022г. по описа на СРП е образувано срещу И.К.Х. за това, че на 08.06.2022 г. около 11.00 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7“, с рег.

№ ****, по ул. „Николай Коперник“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“, в района на № 22, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1, чл5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и реализирал пътно транспортно произшествие, като по непредпазливост причинил телесна повреда на пешеходката С. Л. К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК.

1

С постановление от 06.11.2024г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство с мотиви, че няма данни за извършено престъпление, тъй като в случая се касае за случайно деяние.

С определението от 19.02.2025г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението на СРП не е извършен достатъчен анализ на събраните по делото доказателства и не са изложени аргументи относно противоречията в изводите на вещите лица, изготвили първоначалната и повторната експертизи относно това от кой момент пешеходката е била видима за обвиняемия и относно скоростта, с която се е движел.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за проверка прокурорски акт.

На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилен, но при различни съображения.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, както и са назначени необходимите за изясняване обстоятелствата по делото експертизи, въз основа на които СРП и СРС са приели фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, поради което преповтарянето й не е необходимо.

Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя изводите на СРС относно липсата на аргументация в прокурорското постановление относно това кои доказателства кредитира и поради какви съображения.

Представителят на държавното обвинение е изложил своите съображения, поради които кредитира повторната тройна комплексна видео автотехническа експертиза, като тези съображения напълно се споделят от настоящия съдебен състав, а именно въззивният съд намира, че именно тази експертиза следва да бъде кредитирана, тъй като при извършване на изследването, вещите лица са съобразили всички допълнително установени данни относно конкретните габарити на автомобилите и записа от видеорегистратора. Предвид това правилни са изводите на СРП, че при скоростта от 48 км/ч, с която се е движел управляваният от обвиняемото лице лек автомобил, ударът е бил непредотвратим.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че в постановлението на СРП не са изложени никакви аргументи относно извода, че с деянието си обвиняемият не е нарушил друго правило за поведение, визирано в ЗДвП, каквото е управлението на моторно превозно средство със съобразена с пътните условия скорост. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че обвиняемият се е движел с почти максимално разрешената скорост непосредствено преди кръстовище, предназначено за преминаване както на моторни превозни средства, така и на пешеходци, и по лента предназначена за завой наляво, поради което въззивната инстанция счита извода на представителя на държавното обвинение, че водачът на лекия 2 автомобил не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, за необоснован. В прокурорското постановление не са изложени никакви аргументи относно наличието или липсата на данни относно това извършено ли е нарушение от страна на водача на лекия автомобил на правилото за поведение, визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Липсата на посочените аргументи се приравнява на липса на мотиви – порок, който поставя в невъзможност съдът да осъществи контрол по обосноваността и законосъобразността му.

Липсата на мотиви относно доказателствата по делото и направените въз основа на тях правни изводи, поставя в невъзможност законосъобразното осъществяване на правомощията на съда в производството по чл.243, ал.4 от НПК, а в това производство съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора за първи път, чрез собствена преценка на доказателствата, а оттам недопустимо е „да замества” прокурора, когато в постановлението му липсват изводи за фактите и правото.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че определението на СРС, с което е отменено постановлението на СРП следва да бъде потвърдено, макар и при различни съображения. Делото следва да бъде върнато на СРП за отстраняване на констатираните в него недостатъци, доколкото представляват отстраними съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.02.2025 г., постановено по н.ч.д. № 1245/2025 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, с което се отменя постановление от 06.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11163/2022 г. по описа на С „РТП“ – ОР – СДВР, пр. пр. № 13252/2022г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

ВРЪЩА на СРП делото за изпълнение на задължителните указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3