Решение № 239 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Анна Щ. Т.ова в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601219 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Т. В. Е. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 95 състав ,от 11.11.2024г., по НОХД 9515/2023г., с която подсъдимия Т. Е. е признат за виновен в това,че: На 23.12.2017г., около 22,00 часа, в гр.София, при управление на МПС-лек автомобил „Опел-Зафира“ с ДК № *******, по ул.“Промишлена“, с посока на движение от ул.“Братя Прошек“ към бул.“Президент Линкълн“, на пешеходна пътека на бул.“Президент Линкълн“, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, в района на кръстовището с ул.“Промишлена“, при извършване на маневра завиване наляво, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.65 ЗДвП, чл.116 ЗДвП, чл.119,ал.4 ЗДвП и чл.120,ал.1,т.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Е. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в „двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура/разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул“ довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 1

30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343,ал.3,пр.последно, б.А,пр.2;вр.ал.1,б.Б,пр.2;вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66,ал.1 НК, било отложено за срок от три години. На основание чл.55,ал.3 НК на подсъдимия Е. не е било наложено и предвиденото в чл.343Г НК по-леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Е. атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговото изменение, като подсъдимия да бъде оправдан по поддържаното срещу него обвинение по чл.343,ал.3 НК, тъй като липсвали доказателства за това деянието да е било осъществено на пешеходна пътека, а спрямо същото /деянието/ да бъде приложен привилигирования състав на чл.343а НК, като подсъдимия бъде освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а НК.

От частния обвинител Е. И., чрез упълномощен от нея повереник, е депозиран отговор на жалбата на подсъдимия, в който И. изразява становището си за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и претендира неговото потвърждаване.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 11.03.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , защитникът на подсъдимия Е. поддържа изнесените от него в жалбата твърдения за необоснованост на атакуваната присъда , с посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира липсата на категорични доказателства за мястото на настъпилия при ПТП-то удар. Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения, допуснати от първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се искането за изменение на атакуваната присъда и постановяване на решение, с което подсъдимия Е. да бъде освободен от наказателна отговорност с приложението на чл.78А НК.

Подсъдимият Т. Е. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и 2 искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че съжалява за случилото се и за причинените на пострадалата травми.

Повереникът на частния обвинител Е. И. също поддържа становището си, отразено в депозирания от него отговор, че оспорената присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, която позиция се поддържа и от самия частен обвинител.

Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия Е. са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност,включително и относно квалифициращия го/деянието/ признак, като наложеното му наказание е съответно на извършеното от него и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована, във всичките й части и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2017г. в гр.София подсъдимия Т. Е. управлявал лек автомобил „Опел-Зафира“ с рег.№ *******, като се движел по ул.“Промишлена“ с посока от ул.“Братя Прошек“ към бул.“Президент Линкълн“. Около 22,00 часа подсъдимият Е. стигнал с управлявания от него лек автомобил до кръстовището, образувано между ул.“Промишлена“ и бул.“Президент Линкълн“, където движението на превозните средства било регулирано от работеща трисекционна светофарна уредба, а движението на пешеходците от 3 светофари за пешеходци с две светлинни секции. Пътното платно било сухо, а кръстовището добре осветено, което осигурявало добра видимост за подсъдимия Е.. Подсъдимият Е. спрял управлявания от него автомобил на ул.“Промишлена“, непосредствено преди кръстовището, тъй като светофарната уредба забранявала преминаването му, като лекия автомобил „Опел“ бил първа кола. В това време през кръстовището по бул.“Президент Линкълн“ с посока към „Околовръстен път“ преминал автобус на столичния градски транспорт, като автобуса спрял на обособената след кръстовището автобусна спирка. На тази автобусна спирка от автобуса на градския транспорт слязла возещата се в него свидетелка Е. И.. След слизането си от автобуса св.И. се придвижила пеша по тротоара на булеварда до кръстовището. Стигайки до кръстовището, образувано от бул.“Президент Линкълн“ и ул.“Промишлена“, свидетелката И. видяла, че двусекционния светофар за пешеходци, регулиращ преминаването им през булеварда, светнал в разрешителен режим /в зелено/ и предприела пресичане на булеварда, като се движела по изградената там пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М 8.2“ по ППЗДвП. Движението на пътни превозни средства по бул.“Президент Линкълн“ било двупосочно, като били обособени по две ленти за движение във всяка посока. Едновременно с даденото от светофарната уредба за пешеходци разрешение на пешеходката И. да пресече пътното платно на булеварда, за лекия автомобил, управляван от подсъдимия Е., също светнал зелен разрешителен режим на трисекционния светофар, регулиращ преминаването му през кръстовището. При това подсъдимия Е. привел автомобила в движение и предприел маневра за завиване наляво от ул.“Промишлена“ по бул.“Президент Линкълн“ в посока „Околовръстен път“, като насочил автомобила към лявата лента за движение в тази посока на движение по булеварда. Управляваният от подсъдимия лек автомобил „Опел“ се движел със скорост от около 20 км/ч., когато преминавайки през кръстовището, навлязъл в обозначената на пътното платно пешеходна пътека, по която се придвижвала пешеходката И., която пресичала булеварда в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимия. Подсъдимият Е. не предприел действия ,за да намали скоростта на управлявания от него лек автомобил или да спре същия, поради което ударил с предната лява част на автомобила пресичащата на пешеходната пътека пътното платно на булеварда пешеходка И. в областта на левия й крак.

4

При този удар свидетелката И. паднала на пътното платно в посока напред и вляво спрямо ударилия я лек автомобил. След настъпилия удар подсъдимия Е. спрял лекия автомобил „Опел“ и слязъл от него, за да помогне на свидетелката И.. Подсъдимият Е. вдигнал св.И. от пътното платно и на ръце я пренесъл, първоначално на тротоара на булеварда, а след това обратно до спрения на пътното платна лек автомобил „Опел“, където я настанил на предната дясна седалка. След това подсъдимия Е. транспортирал с управлявания от него лек автомобил св.И. до паркинг на намиращия се наблизо магазин от търговска верига. Там подсъдимия Е. услужил на св.И. с мобилния си телефон, от който И. позвънила на своя приятел-св.Т. С., когото извикала да й помогне. Св.С. се отзовал бързо като пристигнал с лек автомобил на паркинга, от където транспортирал с него св.И. до УМБАЛСМ „Пирогов“, където след тях пристигнали и подсъдимия Е. и неговия баща св.В.Т.. След осъществения в медицинското заведение преглед на св.И., същата била приета за лечение, при което спрямо И. била осъществена необходима хирургическа интервенция. От заключението на извършените в хода на започналото досъдебно производство експертни медицински изследвания било установено, че в резултат на удара от лекия автомобил, управляван от подсъдимия Е., на свидетелката И. било причинено „двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура /разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул“, което е довело до трайно, за повече от 30 дни, затруднение на движението на левия долен крайник, за срок от около 3-4 месеца.

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил коректно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и способи за доказване: показанията на свидетелите Е. И., Т. С., В.Т., В.Т., С.М. и В. К. , писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, копия на медицински документи, констативен протокол, протоколи за оглед, скица, схеми, фотоалбум, справка-картон на водача, характеристика , циклограма на светофарната уредба; способи за доказване – извършените СМЕ и АвТЕ.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен 5 материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелката Е. И. , в качеството й на очевидец на поведението на подсъдимия Е., са носител на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние; за конкретните действия на подсъдимия, чрез които същия я ударил с управлявания от него лек автомобил, докато пресичала пътното платно, движейки се пеша по пешеходната пътека; за падането й на пътното платно; за видимите наранявания, получени от нея след удара от лекия автомобил; за предприетите от подсъдимия действия след настъпване на ПТП-то по вдигането й от пътното платно и транспортирането й до паркинг наблизо; за обаждането й на Т. С. и за пристигането на свидетелите С., В.Т. и В.Т. на този паркинг; за транспортирането й до „Пирогов“ и за получената там от нея медицинска помощ; за извършената й хирургична операция и за проведеното й лечение. Недвусмислено, ясно, последователно и непротиворечиво свидетелката Е. И., при разпитите й в хода на съдебното следствие пред районния съд и в показанията си от досъдебното производство е описвала /индивидуализирала по време, конкретно място, последователност и последици/ собственото си поведение и действията на подсъдимия Е.,които действия лично и непосредствено е възприела, при реализиране на инкриминираното деяние.