Определение № 1282 от 26.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1282 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601521 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по повод жалба на К. В. В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр.

************, ж.к. „******“ № **, срещу Определение № 2652/31.10.2024 г. по НЧД № 3848/2024 г. на РС-Бургас, с което е потвърдено постановление на Бургаска районна прокуратура от 21.08.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 329/2023 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 2817/2023 г. по описа на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК.

В жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Посочва се, че в действителност материалите сочат на извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 и ал. 3, т. 3 НК, доколкото се касае за незаконно добита дървесина в подотдел 248 “б“, която с превозни билети е прехвърлена в подотдел 236 „з“ и е съставен документ с невярно съдържание. Прави се анализ на действията, които се извършват при добиването и превозването на дървесината, като се достига до извод, че се доказват всички признаци на твърдяното престъпление. Иска се от въззивния съд да отмени Определението на РС-Бургас и върне делото на прокуратурата с указания за правилното приложение на закона.

Въззивният съд, след като се запозна с въззивната жалба и материалите по делото установи следното:

Наказателното производство било образувано на 06.11.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на РП-Бургас и се водило за извършено престъпление по чл. 310, ал.

1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Повод за образуване на производството бил сигнал от 1 жалбоподателя К. В. – бивш служител в *********************, който – видно от показанията му в хода на ДП - след като бил несправедливо уволнен, решил да покаже как се работи в системата и как не следва да се работи. В тази връзка на 23-24.02.2023 г. той извършил редица справки в системата на ИАГ и посещения на място, в резултат на които у него се породили съмнения за незаконни действия, за които сигнализирал надлежните органи.

В хода на производството били извършени множество действия по разследването – приобщени били писмени доказателства и били проведени разпити на свидетели. След приключване на разследването наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице „… доказателства за извършени престъпления от общ характер, а наличие на административни нарушения, които се санкционират по административен ред…“. С оглед направените констатации прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

По жалба на К. В. В. било образувано НЧД № 3848/2024 г. на РС-Бургас. С жалбата се изразявало несъгласие с правните изводи на прокурора, като се излагали доводи, сходни с тези, релевирани и пред настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд приел, че в прокурорския акт коректно е посочена фактическата обстановка по случая. Споделил изводите му и за липса на данни за извършено престъпление от общ характер, поради което и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1, вр. с ал. 5 НПК потвърдил изцяло обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до следните изводи.

Според този съдебен състав жалбата на К. В. е изначално процесуално недопустима, доколкото е подадена от лице, което не е активно процесуалноправно легитимирано да обжалва, както постановлението на РП - Бургас за прекратяване на наказателното производство по делото, а оттук и актовете на съда във връзка с произнасяне по това прекратяване. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 4 от НПК постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на преписа. От посочената законова разпоредба е видно, че правото на жалба срещу постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е предоставено на изрично и лимитативно изброени лица – обвиняемия, пострадалия или ощетеното юридическо лице и този кръг не може да бъде разширяван от съда. В производството по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. В конкретния случай К. В. не попада в нито една от гореизброените категории лица, доколкото той не е нито обвиняем, нито пострадал от разследваното престъпление.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2 от НПК качество на пострадал има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретното престъпление.

Без съмнение, престъплението, което е предмет на досъдебното производство, с оглед дадената му квалификация и проведено разследване, е документно престъпление, чието систематическо място е в Глава ІХ от НК – „Документи престъпления”. Съгласно указанията, дадени в Постановление № 3/1982 г. на ВС на РБ - престъпленията по Глава ІХ от НК „….накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и организации…”. Предвид на това господстващата съдебна практика приема, че от тези престъпления изначално не може да има физическо лице, което да притежава качеството на „пострадал” по смисъла на чл. 74 от НПК. В този смисъл са Решение № 301/20.05.2003 г. на I. н.о.; Решение № 473/02.11.2010г. на ВКС по н.д. № 431/10 г., I. н.о; Решение № 54/06.04.2012 г. на ВКС на ІІ н.о. на ВКС, Решение № 562/17.12.2009 г. по н.д. 639/2009 г. на ІІІ н.о. на ВКС и много други. Съгласно тези решения – документните престъпления дават отражение върху правоотношения, които съществуват или се претендира, че съществуват между отделни граждани и институции, с оглед изразеното в документа и неговото правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на „пострадал” по см на чл. 74, ал. 1 от НПК - т.к се касае за опосреден обект, а не до обществени отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления.

Вярно е, че е налице и съдебна практика, която стъпвайки на тълкуването на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, приема, че по изключение е възможно дори от документите престъпления да възникне „пострадал“. Оставяйки настрана, че това виждане е далеч по-изолирано, по-важното в случая е, че дори и при него се приема, че е мислимо обсъжданата фигурата да възникне, само след положителен отговор на въпросите дали дадено физическо лице е претърпяло конкретни вреди /имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена последица от престъплението.

В случая жалбоподателят В. не твърди, а и от материалите по делото не се установява, той лично да е претърпял каквито и да е вреди от разследваното документно престъпление – т.е. няма дори твърдения за непосредствено засягане на правната му сфера, които евентуално да го легитимират като пострадал от престъплението, дори да се възприеме тезата за принципна възможност за възникване на „пострадал“ от престъпленията по Глава IX НК. Обстоятелството, че прокурорът неправилно е изпратил препис от постановлението за прекратяване на жалбоподателя, не му предава качеството „пострадал” и не го прави процесуално легитимиран да обжалва прокурорския акт, доколкото законодателят изрично е предвидил кой кръг лица имат тази възможност и както стана дума 3

– разширяването на този кръг е недопустимо.

Същите съображения, дори в по-голяма степен, важат и за евентуално твърдяното във въззивната жалба престъпление по чл. 235 НК, доколкото при него също не може да се приеме, че В. е претърпял каквито и да е вреди, които евентуално да му придадат качеството на пострадал, доколкото не е собственик нито на горския фонд, нито на добитата дървесина.

Престъплението по чл. 235 НК засяга обществените отношения свързани с функциониране на отделните стопански отрасли, а непосредствения обект на защита са опазването на горския фонд, правомерното изсичане на горската растителност и контролираният добив на дървесина. Като цяло деянията, засягащи тези отношения, не увреждат лични права и обичайно не рефлектират пряко върху личната сфера на отделните граждани, а застрашават биологичното равновесие и отделните екосистеми, както и целта да бъде съхранено тяхното съществуване. Затова конкретен физически или юридически субект не може да бъде пострадал от горепосоченото престъпление (Определение № 77 от 22.02.2023 г. на ОС Хасково по в. ч. н. д. № 90/2023 г).

По тези съображения, настоящия състав намира, че жалбата на К. В. против постановление на БРП от 21.08.2024 г. е изначално процесуално недопустима, доколкото изхожда от процесуално нелигитимиран субект, поради което и РС-Бургас е следвало да я остави без разглеждане (отделно от това, като място на извършване на разследваното престъпление е посочено: „територията на ТП ДГС „М. Търново“,което не попада в съдебния район на РС-Бургас, поради което и жалбата е била и местно неподсъдна на БРС).

Като е разгледал по същество недопустима жалба първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт. Недопустима се явява и жалбата на К. В. срещу това определение на РС-Бургас, доколкото и както вече бе посочено - той не разполага с процесуално право на жалба. Ето защо жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото образувано въз основа на нея - прекратено. Доколкото обаче има вече постановен съдебен акт от първостепенния съд, който се явява незаконосъобразен, а за това въззивната инстанция следи служебно, то и съобразно съдебната практика (Определение № 1879 от 25.06.2014 г. на СГС по в. ч. н. д. № 2758/2014 г.) - определението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло.

По този начин остава открит пътят пред жалбоподателя да атакува постановлението на РП-Бургас пред горестоящия прокурор по реда на инстанционния контрол по реда на чл.

46, ал. 4 и чл. 200 НПК. Няма пречка по този начин жалбоподателят да релевира своите възражения и доводи, които да бъдат разгледани от горестоящия прокурор, който - ако ги намери за основателни, да отмени постановлението за прекратяване на досъдебното производство. В този смисъл правилността на прекратяването на досъдебното производството не е безконтролна и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол.

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2652/31.10.2024 г. по НЧД № 3848/2024 г. на РС-Бургас, с което е потвърдено постановление на Бургаска районна прокуратура от 21.08.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 329/2023 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 2817/2023 г. по описа на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК И ВМЕСТО ТОВА

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. В. В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. ********, ж.к. „*****“ № **, срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 21.08.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 329/2023 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 2817/2023 г. по описа на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 1 НК.