Определение № 937 от 05.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100900086 по описа за 2025 година

С разпореждане от 21.01.2025 г. на ищеца е указано да отстрани нередовности на исковата молба, като изложи конкретни фактически твърдения за правния си интерес от поддържане на иска по чл. 29 от ЗТТРЮРНЦ, доколкото вписването – предмет на иска, е заличено на 21.01.2025 г. и като съобрази, че заличаването на вписването, дори и направено по силата на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, след проведен успешен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, има действие само занапред. На ищеца е указано да уточни и правния си интерес от предявените, при условията на евентуалност, искове по чл. 124 от ГПК, за прогласяване нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала, въз основа на които са вписани промените с вписването – предмет на главния иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, като съобрази константната съдебна практика /ТР № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. дело № 1/2002 г. и решение № 35 от 20.04.2010 г. на ВКС, І ТО, по т. дело № 546/2009 г./, съгласно която липсва правен интерес за ищеца да предяви такива установителни искове по отношение на решения, които са вписани в ТРРЮЛНЦ. Изрично е указано, че визираните в исковата молба мотиви на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС касаят възможността за обективното съединяване на искове за установяване на порочност на вписване с искове за отмяна на решения на органи на търговско дружество, каквито искове по чл. 74 от ТЗ и чл. 71 от ТЗ не са предявени с процесната искова молба. В срока за изпълнение на указанията е подадена молба от 28.02.2025 г., с която ищецът заявява, че оттегля предявеният иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но продължава да поддържа исковете по чл. 124 от ГПК, доколкото счита, че за него съществува правен интерес от тези искове, защото при уважаването им 1 процесните решения не биха имали действие по отношение на едноличния собственик на капитала и със сила на пресъдено нещо би било установено, че решенията са липсващи, невзети.

Съдът, като взе предвид направеното от ищеца волеизявление за оттегляне на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и обстоятелството, че същото има характер на десезиране на съда от разглеждане на този иск, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в тази част. Доколкото заявлението за оттегляне е направено преди администриране на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, съгласие на ответника не е необходимо.

При съобразяване на изложените от процесуалния представител на ищеца в исковата молба и молбата от 28.02.2025 г. фактически твърдения, касаещи предявените искове по чл. 124 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че тези искове са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:

Ищецът не разполага с процесуалното право да предяви установителни искове за установяване на нищожност на решенията, взети от него, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, тъй като тези решения подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. В този смисъл съдебната практика е трайно установена и категорична - ТР № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. дело № 1/2002 г. и решение № 35 от 20.04.2010 г. на ВКС, І ТО, по т. дело № 546/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно решение № 35 от 20.04.2010 г., иск за установяване единствено, че решението на органа е нищожно е допустим, само ако това решение не подлежи на вписване, тъй като целената правна последица не е заличаване на извършеното вписване. Ако решенията са подлежащи на вписване, то самото установяване на нищожността им не би могло да доведе до заличаване на извършеното вписване. В този смисъл предявените от ищеца искове за установяване единствено на нищожността на процесните решения са недопустими, поради липса интерес от предявяването им. Това е така, тъй като евентуалното уважаване на исковете няма да доведе до желаната от ищеца правна последица по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и няма да рефлектира и доведе до промяна в правната сфера на ищеца, тъй като няма да е основание за извършване на заличаване на вписаните обстоятелства.

Правен интерес от тези искове не може да се обоснове и с посоченото в молбата на ищеца от 28.02.2025 г., доколкото съгласно Тълкувателно решение 2

№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС активно легитимирани да проведат иск за прогласяване нищожност на решения на ОС са както членове на дружеството, така и трети лица, ако имат правен интерес. В случая ищецът по делото иска да бъдат прогласени взети от самия него, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, решения, с твърдения, че тези решения са липсващи/невзети. Липсващите решения нямат действие по отношение на членовете на дружеството, като Съдът намира, че за ищеца липсва какъвто и да е правен интерес от предявяване на такъв иск, доколкото от формална страна решенията обективират неговата воля, съответно няма как да се приеме, че с взетите от самия него решения се засягат негови права и законни интереси извън рамките на изразената от него воля. Съобразно разясненията, дадени в горепосоченото Тълкувателно решение, решенията, взети от върховния орган на търговските дружества са особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими. В този смисъл не е възможно чрез такъв иск да се установява някакъв порок в изразената от него воля, тъй като във всеки един момент същият може да вземе ново решение, с което да отмени и/или измени решенията, за които твърди, че са нищожни, в хипотезата на невзети решения /както се установява в случая, че е направено/, съответно противно на поддържаното в молбата от 28.02.2025 г. ищецът не се нуждае от влязло в сила решение, за да нямат действие по отношение на него процесните решения. Извод в противен смисъл не следва от даденото с определение 2905/08.11.2024 г. на ВКС, 2 ТО, по ч. т. д. № 2408/2024 г., разрешение, доколкото то не касае наличието на правен интерес за едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност да иска прогласяването на взети в това му качество решения, за които се твърди, че са липсващи /невзети/.

Предвид обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото производство, то при констатираната й липса предявените искове по чл. 124 от ГПК са недопустими и исковата молба следва да бъде върната в тази част– по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232, изр. 1 от ГПК, производството по т. дело № 86/2025 по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав, в частта по предявения иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 4865/16.01.2025 г. в частта по предявените, при условията на евентуалност, искове по чл. 124 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тези искове съдебно производство.

Определението да се съобщи на ищеца, с указанието, че може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4