Определение № 46 от 15.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Шумен, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500583 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 8311/14.11.2024 г. /датно пощенско клеймо – 13.11.2024 г./ при НПРС, депозирана от „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Б.Ф.С. и Ю.Б.Г., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М.Д., против разпореждане № 2211/29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1304/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г. С. А. за плащане на сумите: главница в размер на 3061,72 лв.; договорна лихва в размер на 1861,62 лв. за периода 06.10.2017 г. – 22.03.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 23,84 лв. за периода 06.10.2017 г. – 22.03.2022 г.; законна лихва в размер на 946,22 лв. за периода 23.03.2022 г. – 03.10.2024 г.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че в случая длъжникът има качеството законен наследник на починалия заемополучател по договор за кредит – Ц.А.Й..

Сочи, че е налице вписан отказ на Г. А. от наследството на Й., но преди неговото вписване същата извършила действия – плащане на дължими вноски по договора за кредит след смъртта на заемателя. Поради обстоятелството, че тези действия установяват категорично, че А. приела наследството на наследодателката си преди да извърши отказ от наследството й, следвало, че последният се явява недействителен.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като уважи депозираното заявление изцяло.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 1304/2024 г. е 1 образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Б.Ф.С. и Ю.Б.Г., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М.Д. срещу Г. С. А. с ЕГН **********. Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в размер на 3061,72 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 04.10.2024 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 1861,62 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.10.2017 г. до 22.03.2022 г.; за сума в размер на 23,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 06.10.2017 г. до 22.03.2022 г.; за сумата 946,22 лв., представляваща законната лихва за периода 23.03.2022 г. – 03.10.2024 г., платена държавна такса в размер на 120,27 лв. и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на наследодателя на длъжника – Ц.А.Й., страна по сключен между него и „Банка ДСК“ АД договор за потребителски кредит от 22.03.2012 г. Сочи се, че в периода 2015 г. – 2017 г. Г. А. правила многократни вноски, дължими по този договор за кредит, поради което приела наследството на заемателката чрез конклудентни действия. Едва през 2023 г. същата вписала отказ от наследството на Й., който, според заявителя, не породил действие.

Останалите наследници на Й. вписали откази от наследството й или загубили правото на приемат същото.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му и извлечение от счетоводните книги на банката към 04.10.2024 г., договор за залог върху вземания, извлечение от банкова сметка, удостоверение за наследници, съдебни актове, постановени в производства по чл. 51 от ЗН.

Според приложеното определение № 494/07.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 680/2023 г. по описа на НПРС, Г. С. А. се отказала от наследството на Ц. Й., като отказът бил вписан под № 77/01.08.2023 г. в книгата, водена от НПРС.

С разпореждане № 2211/29.10.2024 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Заповедният съд приел, че доколкото е налице вписан от лицето отказ от наследството на наследодателя – длъжник, то няма качеството наследник и не следва да отговаря за задължения на наследодателя. НПРС посочил, че твърденията, че А. извършвала плащания по договора за кредит през периода 2015-2017 г. следвало да бъде установяван в производство по чл. 56 от ЗН. Претендираната унищожаемост на отказа от наследство следвало да бъде разгледана в исково производство, а не в заповедното такова.

Настоящата инстанция счита постановения от първоинстанционния съд отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение за правилен по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 418 вр. чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.

2

128, т. 1 и т. 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; представения документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.

В конкретния случай, „Банка ДСК“ АД основава вземането си срещу Г. С. А. на извлечение от счетоводните книги на банката, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката. Установява се, че последният представлява договор за кредит, сключен между заявителя и Ц.А.Й., която починала на 02.07.2015 г. Банката твърди, че А. извършвала редовни плащания на вноски по договора за кредит, сключен от нейната наследодателка през периода 2015 г. – 2017 г., поради което следва да се приеме, че същата, чрез конклудентни действия, които несъмнено предполагат нейното намерение да приеме наследството, приела наследството на Ц. Й.. Поради това, независимо от наличието на вписан на 01.08.2023 г. в особената книга, водена от НПРС, отказ от наследството на наследодателката й, той се явява недействителен и А. следва да отговаря за задълженията по процесния договор за кредит.

Отказът от наследство като едностранна сделка, на основание чл. 44 от ЗЗД, е изричен, формален и дефинитивен акт, като поражда действие, съгласно чл. 52 вр. чл. 49, ал.

1 от ЗН, от момента на вписването му в особената книга на районния съд. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността сред неговото надлежно изразяване, да се извърши точно обратното му действие. Тоест, приемането на наследството чрез конклудентни действия, е окончателен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но го и лишава от възможността впоследствие да извърши отказ от наследство. Такъв отказ се явява нищожен, като нищожността поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД, може да се прогласи инцидентно в исково производство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение. В тази насока, доводите на НПРС, че се касае за евентуален иск с правно основание чл. 56 от ЗН, са неправилни. Цитираният текст урежда относителната недействителност спрямо кредитор на наследник – случай, който предполага валидно извършен отказ от наследство, какъвто настоящия не е.

Правилен, в крайна сметка, е изводът на заповедния съд, че заявителят не може да се позове на нищожността на отказа от наследство в хода на заповедното производство, а следва да предяви осъдителни искове, евентуално съединени с установителен иск за прогласяване на нищожност на отказ от наследство. В хода на производството по чл. 410 и сл. от ГПК, се извършва формална проверка на основанията, легитимиращи паричния дълг, спрямо който се търси със заявлението издаване на заповед за изпълнение и допускане на принудително изпълнение. Въпросът относно това дали наследяващите лица ще приемат или не откритото наследство, е въпрос, който не подлежи на разглеждане в заповедното производство.

3

Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция достига до извод, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. 8311/14.11.2024 г. /датно пощенско клеймо – 13.11.2024 г./ при НПРС, депозирана от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище гр.

София, адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „......“ № 19, представлявано по закон от Б.Ф.С. и Ю.Б.Г., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М.Д., срещу разпореждане № 2211/29.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1304/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника Г. С. А. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4