Протокол № 724 от 09.04.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 724 гр. Пазарджик, 09.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104915 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха: и на второ повикване в 10:27 часа, се явиха:

Ищцата М. П. Т., редовно призована, не се явява. Не се явява и нейният пълномощник адв. Н. Б., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно по делото.

За ищцата се явява се адв. Б. Д., с представено преупълномощаване с молба с вх. № 10105/08.04.2026 г.

Съдът докладва постъпила молба от ищцата чрез пълномощника й адв.

Б., с вх. № 10105/08.04.2026 г., с която заявява, че поддържа изцяло подадената ИМ и всички искания по делото. Моли делото да се разгледа и без участието на ищцата и/или нейн представител. Моли проекто-докладът да се допълни относно искането на ищцовата страна за изменение на исковете и относно поредността на погасяване на претенциите по делото в случай, че не достигат парични средства. Няма въпроси към експертизата, моли същата да се приеме.

Представя пълномощно за преупълномощаване само за едно открито съдебно заседание. Претендира разноски, за които е представен своевременно списък, обективиран в т. 3. на молба от 31.03.2026 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното възражение от ответната страна в случай, че то е по-голямо от претендираното възнаграждение от ищецата, което е и мотивът им за направата на това възражение.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че в ъв файла, в който е молбата, е обективирано и пълномощно за преупълномощаване на адв.

Б. Д., като файлът е подписан ел. подпис с валиден сертификат.

За ответника Община Септември, редовно призован, се явява адв. П. И., редовно упълномощен да го представлява от днес. Представя пълномощно, заповед от 22.02.2026 г., с която се определя зам. Кмета И. В. да замества 1 кмета на Община Септември, уведомление от кмета на Община Септември за ползване на отпуск на 13.02.2026 г., договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Явява се вещото лице Л. Ц., редовно призован.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото. По отношение участието на колежката адв. Д. възразявам, тъй като находящото се на лист 6 пълномощно не предвижда права за преупълномощаване.

АДВ. Д./: Считам, че не е изрично записано правото за преупълномощаване, но колегата разполага с такива права. Още повече, че преупълномощаването е само за едно съдебно заседание и няма пречка да се приеме даденото ми преупълномощително.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА в 10:48 часа в присъствието на горепосочените страни.

По възражението на адв. И., съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗАдв. адвокатът има право да упълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента, а в представеното пълномощно изрично не е записано дали клиентът дава това съгласие, но разпоредбата от ЗАдв. не изисква това съгласие да е обективирано писмено. Освен това, съгласно чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително и преупълномощаване, а представеното пълномощно в полза на адв. Б. е такова и доколкото самата представлявана страна не се позовава на ненадлежно представителство, съдът намира възражението на ответната страна за неоснователно.

С оглед на гореизложеното съдът констатира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

Съдът докладва постъпилата молба от ищцата чрез пълномощника й адв. Б., с вх. № 9261/01.04.2026. г., с която прави увеличение на иска относно главницата, като от предявения размер от 950 лв. го увеличава до размера от 991,75 лева или 507,07 евро. Моли съдът да допусне изменение на предявения осъдителен иск в частта за главницата, като увеличи същия до посочения размер. Прави искане за изменение размера на иска за мораторна лихва от 8,99 на 10,57лева/5,40 евро. Сочи, че изменението на исковите претенции е изцяло съобразно представената ССчЕ.

Сочи, че с признанието в отговора на ответната страна за извънсъдебно 2 плащане на суми по делото след депозиране на исковата молба се приема от ищеца, че се погасяват процесните претенции в поредността си както следва: най-напред разноските и лихвите, а след това главницата. Изрично прави искане към съда при произнасянето си с крайния съдебен акт да приложи чл.76 ЗЗД и да отчете признанието на ответника за дължимост на процесното вземане, но при поредността на погасяване на задължението на ответника, както е посочено в закона.

Прави искане за допълване на проекта на доклад по делото с направеното искане за прилагане законова разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл сочи съдебна практика. Поради посоченото и на основание чл.76, ал.2 ЗЗД, прави искане съдът да приеме, че с платените от ответника суми в размер на 498,34 евро са погасени дължимите разноски по делото в размер на 407,98 евро; претендирани 5,40 евро лихва за забава до датата на подаване на ИМ; лихва за забава върху сумата по претенцията от 991,7лв./507,07евро. от датата на подаване на ИМ – 08.12.2025г. до датата на извънсъдебното плащане – 19.01.2026г. – 16,12лв./8,24 евро и 76,72 евро е остатъкът, с който е платена извънсъдебно част от главницата. Остатъкът за плащане от олихваяемата главница е в размер на 421,62 евро, поради което моли съдът да постанови осъдително решение спрямо ответника за присъждане на тази сума от 421,62 евро, ведно с дължимата лихва за забава върху нея от датата на ИМ до датата на окончателното й плащане.

Претендира разноски по делото със списък по чл.80 ГПК, а именно:

400лв. заплатен адв. хонорар и 85 лв. заплатена ДТ и депозит за вещо лице.

160 евро. Изрично прави искане разноските да бъдат погасени по реда на чл.76, ал.2. ЗЗД, а именно в поредността посочена в този законов текст. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

АДВ. Д.: Поддържаме подадената искова молба. Поддържам и молбата на адв. Б..

АДВ. И.: Поддържам подадения писмен отговор. Възразявам по направените искания. Адвокат Б. цитира съдебна практика на ВКС. Този член 76 се прилага за изискуемите задължения, т.е. за изпълнителните дела.

Заблуждаващо е подобно искане, защото не ми е известно по този начин в съдебно решение да се присъждат разноските. Приложили сме за сведение на съда решение на РС – Пазарджик, XII-ти състав, където три години се разискваше как трябва да се плати и в каква поредност. По отношение увеличаване размера на иска също възразявам, тъй като това е заявено въз основа на ССчЕ, която все още не е приета, а и в нея има технически грешки.

По-точно, по погрешен начин е смятано, така че считам, че не следва да бъде уважено това искане. Ние сме заплатили повече за лихвата – 9 лв. Вещото лице казва – 11 лв., а в действителност е 5 лева и няколко стотинки.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение № 299/28.01.2026 г. и допълнен с Определение № 552/24.02.2026 г. проектодоклад. Счита, че проекто доклада следва да бъде допълнен с искането на 3 ищеца за поредността на погасяване на задълженията: разноски, лихва, главница.

АДВ. Д.: Не възразявам по проекта на доклад и правната квалификация.

АДВ. И.: Възразявам по отношение поредността. Не възразявам за приемане по проекто-доклада.

СЪДЪТ счита, че проекто-докладът по делото ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 299/28.01.2026 г. и допълнен с Определение № 552/24.02.2026 г. проекто доклад и допълнен по искане на ищеца за погасяване на задълженията в поредността: разноски, лихва главница, за окончателен доклад по делото.

АДВ. Д.: Не възразявам да се приемат представените от страните с исковата молба, отговора на исковата молба писмени доказателства.

АДВ. И.: Не възразявам да се приемат представените от страните с исковата молба, отговора на исковата молба писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи на писмени документи с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, са допустими и относими и следва да бъдат приети по делото.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи на писмени документи с исковата молба и отговора на исковата молба.

Съдът докладва постъпилото заключение по допуснатата ССчЕ, с вх. № 9250/31.03.2026 г. Констатира, че заключението е депозирано при спазен срок по чл. 199 от ГПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да изслушаме вещото лице.

ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението по допуснатата ССчЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Л. С. Ц. – на 64 години, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам изготвеното от мен писмено заключение.

На стр. 4, където се изчислява лихвата, съм направил така изчисленията по този начин, защото така ми е поставена задачата да определя брутната заплата и на тази база да изчисля законната лихва

4

Срокът за поканата от 14.11. мисля, че е правен въпрос. Ако ми беше поставен въпросът „изчислете лихвата от тази дата до тази дата“, така щях да изчисля. Направил съм изчисленията така, както ми е поставена задачата. В ИМ пише претендираме лихва за забава от 14.11.2023 г. до подаване на ИМ и аз така съм ги изчислил.

АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. И.: Оспорвам експертизата. Моля да не бъде приемана така, както е изготвена поради съображенията, че лихвата е смятана върху брутното трудово възнаграждение, което не е правилно, тъй като ние дължим след приспадане на осигуровки и данъци. Не е отчетен този седмодневен срок за настъпване на падежа, т.е. записът от 10.99 лв. не е достоверен. Изчисленията на вещото лице излизат в рамките на 5 лв. и 60 и няколко стотинки. Ние сме платили повече. Моля да бъде указано на вещото лице да изготви изчисления на базата на доказателствата по делото, определящи лихвата, а именно да не бъде брутното трудово възнаграждение, а да бъде действителният срок на падежа, който е 22.11 – датата на поканата. В тази връзка оспорвам експертизата. Оспорвам я и в частта, в която е изчислявана средната брутна работна заплата на общинската администрация, с включително на председателя на Общинския съвет, който не е част от общата администрация.

В тази връзка оспорвам неговите заключения, където е включил и заплатата на председателя на Общинския съвет, тъй като той не е част от общинската администрация.