Решение № 708 от 27.10.2016, Районен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№....... гр.Велико Търново, 27.10.2016г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора Т. Катрева, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 247 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени против ответника О.О. С. с обща ИМ от ищцата И.А.Г. иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК и от непълнолетния ищец Г.О.С. лично и със съгласието на майка му И.А.Г. иск по чл.149 ал.1 от СК и съединени с тях в условията на евентуалност /като сбъдване на вътрешно – процесуалното условие е отхвърляне на главния иск по чл.

132, ал. 1 т.2 от СК/предявени от ищцата И.А.Г. иск по чл.127 ал.2 от СК, иск по чл.127а ал.2 от СК и от непълнолетния ищец Г.О.С. лично и със съгласието на майка му И.А.Г. иск по чл.149 ал.1 от СК.

Ищците излагат твърдения в ИМ, че първата от тях И.А.Г. е живяла на семейни начала с ответника О.О.С. през 1998г., от което съвместно съжителство имат родени две ненавършили пълнолетие деца – вторият ищец – непълнолетния Г.О.С. - роден на ***г. и Т. И. Г. - родена на ***г., която не е припозната от ответника при раждането. Твърдят, че първата ищца и ответника са живели заедно до 2004г., като при раздялата им непълнолетният Г. е бил едва на 5 годишна възраст. Твърдят, че за целия период на раздялата ответникът един единствен път е осъществил контакт с първата ищца – преди около 3-4 години и едва тогава се е заинтересовал от децата си, последвал е неуспешен опит за възобновяване на отношенията им за период от 2 месеца, след което последвала повторна раздяла помежду им, след която и до момента ответникът не е търсил повече контакти с първата ищца и децата си, както и трайно и без основателна причина не е полагал грижи за непълнолетния Г.С., не му е давал издръжка, като по последни данни на първата ищца последният се е установил в Г. и има ново семейство и друга жена. Твърдят, че първата ищца - И.А.Г. от 5 години работи във В., като грижите по отглеждането и възпитанието на децата, в частност на Г., са поети от нейната майка, както и че липсата на контакт с бащата възпрепятства и предприемането на необходимите действия за издаване на задграничен паспорт на детето и пътуването му в чужбина. Първата ищца И.А.Г. моли съда, да постанови съдебно решение, с което на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо непълнолетния му син Г.О.С., с който главен иск е съединен и предявен от непълнолетния Г.О.С. лично и със съгласието на майка му против ответника иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време в размер на по 200лв. месечно за период от една година назад от ИМ - от 01.02.2015г. до 01.02.2016г. в общ размер на 2400лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. Претендира се и осъждане на ответника на основание чл.143 ал.2 от СК да заплаща на сина си Г. и издръжка занапред в размер на 200лв. месечно, считано от датата на предявяване на ИМ в съда 01.02.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване. В условията на евентуалност първата ищца моли да и бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния й син Г.С., да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, да бъде заместено отсъстващото съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина и за издаване на необходимите му за това лични документи, на непълнолетното дете Г.С. да бъде присъдена издръжка занапред на основание чл.143, ал.2 от СК, както и евентуално предявен от непълнолетния Г.С. лично и със съгласието на майка му иск за издръжка за минало време на основание чл.149 от СК. Първата ищца И.Г. претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. С молба от 27.09.2016г. съдът е сезиран от пълномощника на ищците адв.Р. от ВТАК, редовно преупълномощена, с искане по чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на непълнолетния ищец Г.С., съгласно Договор за правна защита и съдействие №006188/24.02.2016г., сключен с адв.Д.Ж. - И. от ВТАК.

В

СЗ първата ищцаИлина Г., чрез адв.Р. от ВТАК, редовно преупълномощена и вторият непълнолетен ищец Г.О.С. лично и със съгласието на майка си, лично и с адв.Р. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени по съображения, подробно изложени в писмена защита.

Ответникът

О.О.С. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Д.С. от

ВТАК депозира писмен отговор, с който оспорва по основание главния иск по чл.132, ал.1 т.2 от СК, респективно оспорва по основание евентуално съединените искове по чл.127 ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК. Оспорва и исковете за издръжка занапред и за минало време на непълнолетния Г.С., включително и като предявени в завишен размер. В СЗ, редовно призован чрез назначеният му особен представител, не се явява, представлява се от адв.Д.С. от ВТАК, като поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Моли предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, респ. отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, изложени в писмена защита.

ВТРП, представлявана от прокурор Т.К., моли главният иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК като основателен и доказан да бъде уважен, като бъдат уважени и иска по чл.143 ал.2 от СК и иска по чл.149 от СК.

По делото е изслушан на основание чл.133 ал.2 от СК ЮК Т.С., в качеството на представител на Дирекция "Социално подпомагане" гр.*, който заема становище за основателност на главния иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане от ***г***, непълнолетният Г.О.С., роден на ***г., е с майка И.А.Г. и баща О.О.С.. Безспорно по делото се установи, че непълнолетния Г. е роден от съвместното съжителство на първата ищца И.Г. с ответника О.С., продължило до 2004г., от което има и родена малолетна сестра Т. Г., която не е припозната от ответника при раждането и. Безспорно от приетия като доказателство по делото социален доклад за положението на детето, чиито констатации не са оспорени от ответника, както и от обясненията на Г., депозирани по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, се установи, че фактическата раздяла на родителите на Г. през 2004г., когато той е бил едва 5г., ответникът, негов баща, не присъства в живота му и трайно се е дезинтересирал от родителските си задължения, като не е полагал за него дължимите родителски грижи и не му е давал издръжка, установил се е да живее в чужбина, където е създал ново семейство, като от 2004г. контактите между Г. и баща му се свеждат само до двукратни такива - веднъж през 2013г. при повторния опит на родителите му да подновят съвместното си съжителство, продължило 2 месеца в Х., и втори път през 2013г., когато баща му го посетил в училището, в което детето учи - СОУ "В. К." гр.*, продължил само часове. Установи се, че от раздялата на родителите грижите по отглеждането и възпитанието на Г. са поети изцяло от майката, подпомагана от нейната майка, като от 5г. първата ищца И.Г. работи в чужбина, като е замествана в грижите по отглеждането и възпитанието на Г. и сестра му от майка си, в която насока са и показанията на разпитаните по делото двама свидетели С. и Ж., водени от ищците. От соц. доклад, изготвен от ДСП *, се установи, че непълнолетният Г. не поддържа никакви контакти с баща си и няма емоционална връзка с него, към когото изпитва само разочарование, при налична емоционална връзка между детето и майката и изрично желание на Г., изразено и в СЗ, да живее, заедно със сестра си, при майка си в чужбина.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от първата ищца И.Г. главен иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК е процесуално допустим, доколкото е предявен от активно легитимирана страна по чл.133 ал.1 пр.1 от СК - родител и е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

Неоснователно е възражението на ответника за процесуална недопустимост на главния иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК, основано на довода, че същият следва да бъде предявен от непълнолетното дете Г. лично с оглед чл.28 ал.2 от ГПК, доколкото нормата на чл.133 ал.1 от СК изрично посочва субектите, които могат да инициират производство за лишаване от родителски права, сред които не са визирани децата. Развитите в писмената защита доводи на ответника, че с иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК се преследва друг целен правен резултат, не изключва наличието на правен интерес у първата ищца от неговото предявяване и поддържане, още повече, че от избора на ищеца зависи правното средство за получаване на търсената защита.

Разгледан по същество главният иск на първата ищца по чл.132 ал.1 т.2 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

За да уважи иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на родител от родителски права спрямо ненавършилото му пълнолетие дете съдът следва да установи, че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

В процесният случай безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. изготвен социален доклад и обяснения на детето по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето се установи, че бащата на Г. трайно, без основателна причина, не полага за него дължимите, съгласно чл.125 от СК родителски грижи и не му дава издръжка, поради което искът по чл.132 ал.1 т.2 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Безспорно се установи, че от раздялата на родителите през 2004г. ответникът, баща на Г., трайно отсъства от живота му, живее в чужбина, където е създал ново семейство, въобще не поддържа контакти със сина си, не го търси, не му изпраща средства за издръжка, в резултат от което поведение на бащата, което е в разрез с родителските му отговорности, съгласно чл.125 от СК, Г. няма спомен за баща си и няма изградена емоционална връзка помежду им. Разпоредбата на чл.125 ал.1 от СК визира право и задължение на родителя, в случая на бащата, да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, които свои родителски задължения ответникът е пренебрегнал и не изпълнява трайно от 2004г., без основателна причина и не дава на Г. дължимата по закон издръжка, поради което и искът по чл.132 ал.1 т.2 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Двукратните епизодични срещи между детето и бащата, инициирани от последния, по никакъв начин не са изпълнение на родителски дълг в изискуемия и дължим обем, като трайното дезинтересиране на ответника от родителските му задължения е пълно и при това без основателна причина, като последният дори не упражнява и правото си на лични контакти със сина си.

Фактът, че ответника живее в чужбина не съставлява основателна причина за трайното неполагане на родителски грижи за сина му Г. и за недаване на издръжка, тъй като заминаването в чужбина е предприето от самия родител и не го освобождава от родителските му задължения спрямо детето да то отглежда и възпитава и да му осигурява издръжка, като бащата е следвало да осигури кой да го замести при изпълнение на родителския му дълг спрямо сина му Г., така, както е направила майката при заминаването и в чужбина, като е възложила грижите за децата на майка си.

Предвид горното, предявеният от първата ищца главен иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, като съдът лиши ответника от родителски права спрямо сина му Г..

Поради уважаване на главния иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК не е сбъднато вътрешно - процесуалното условие и съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените в процеса от първата ищца иск по чл.127 ал.2 от СК, иск по чл.127а ал.2 от СК, иск по чл.143 ал.2 от СК и по евентуално предявения от непълнолетния ищец лично и със съгласието на майка му иск по чл.149 от СК.