Решение № 649 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110107441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно и пасивно субективно съединени искове от К. Д. С. с ЕГН **********, чрез адв. В. С., против "К" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от С Р Я, както и срещу "А Т" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И М Ш, с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 2786447/07.06.2023г., сключен с ответника "К" ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, за представяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и иск за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2023г., сключен с ответника "А Т" ЕООД , като нищожен поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на императивните разпоредби, установени в ЗПК, а при условията на еветнуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.8, ал.1 от договора, предвиждаща заплащане на сумата в размер на 5941,34 лв.

Ищецът твърди, че на 07.06.2023г., сключил с първия ответник - "К" ЕАД, договор за потребителски кредит, за сума в размер на 6000 лева, със срок на погасяване 24 месеца, при ГЛП – 19,89% и ГПР – 21,81%. Поддържа, че на основание чл. 4, ал.1 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило 1 обезпечението. В клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало да заплати сума в размер на 5941,34 лв. Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, сключен с "К" ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

В условия на евентуалност счита, че клаузата от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ - чл.4, ал.1, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.

1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Недействителен е и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник - "А Т" ЕООД, тъй като същият предвижда заплащане на възнаграждение за поръчителство почти равняващо се на размера на главницата по договора за потребителски кредит. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "К" ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит № 2786447/07.06.2023г., с посоченото в исковата молба съдържание, като сочи, че действително от ищеца била подадена електронна заявка за отпускане на кредит, но същата била последващо анулирана, в резултат на което кредитно правоотношение между страните не било възникнало. Пр условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че облигационно правоотношение между страните е валидно възникнало, оспорва твърденията, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК 2 съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение по сключения договор за обезпечение/поръчителство е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли, съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "А Т" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковите претенции спрямо него са недопустими, тъй като договорът за поръчителство не е породил правно действие, поради това, че е бил сключен под отлагателно условие, което не се сбъднало - не била одобрена заявката му за отпускане на кредит. При условията на евентуалност, счита че исковите претенции срещу него се явяват изцяло неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението, че ищецът се явява материално затруднено лице по см. на чл.38, ал.1 ЗАдв. Отправя се и искане за присъждане на разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото с оглед, изричното оспорване с отговорите на исковата молба, ищецът при условията на главно доказване следва да установи, че между страните са налице валидно възникнали облигационни правоотношения - по договора за потребителски кредит с ответника "К" ЕАД, респ. по договора за гаранция с ответника - "А Т" ЕООД, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите са породили своето правно действие между страните.

От изготвеното и прието по делото заключение от изготвената съдебно-техническа експертиза, за установява, че в електронната платформа на ответника "К" ЕАД е било регистрирано от ищеца по делото, заявление за отпускане на кредит в размер на 6000 лв., за срок от 24 месеца, от дата 07.06.2023г. Заявлението изпратено от ищеца не е било одобрено от ответника "К" ЕАД. По делото липсват доказателства и процесната сума от 6000 лв., да е била преведена на ищеца, респ. получена от него на основание сключен договор за потребителски кредит от 07.06.2023г. С оглед на гореизложеното, съдът като взе предвид особения ред, предвиден за сключване на договора, изводите на вещото лице, обективирани в приетото по делото заключение, което настоящия съдебен състав кредитира изцяло, както и реалният характер на договора, намира че по делото не се доказа по безспорен начин, че е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит с ответника "К" ЕАД, със съдържанието, посочено в исковата молба.

Съобразно предвиденото в съдържанието на представения на хартиен носител, договор за кредит, се предвиждало сумата по същия да бъде обезпечена. Поради това, че по настоящото производство не се доказа възникването на облигационно правоотношение по договор за 3 потребителски кредит с ответника "К" ЕАД, то съдът приема и че не е възникнало и правоотношение по договора за гаранция с ответника "А Т" ЕООД, тъй като последното действително е обусловено от съществуването на договора за кредит.

С оглед на приетото по-горе, ищецът следва да понесе правните последици от доказателствената тежест, като предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени както главните искове, така и предявените като евентуални такива

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответниците по делото възниква правото да им бъдат присъдени разноски. В полза на ответника "К" ЕАД, следва да се присъдят разноски в общ размер на 600 лв., а в полза на другия ответник - "А Т" ЕООД, следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от К. Д. С. с ЕГН **********, чрез адв. В. С., против "К" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С*****, представлявано от С Р Я, както и срещу "А Т" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И М Ш, иск за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № 2786447/07.06.2023г., сключен с ответника "К" ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, за представяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и иск за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2023г., сключен с ответника "А Т" ЕООД , като нищожен поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на императивните разпоредби, установени в ЗПК, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.8, ал.1 от договора, предвиждаща заплащане на сумата в размер на 5941,34 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, К. Д. С. с ЕГН **********, да заплати на "К" ЕАД, ЕИК *****, сумата в общ размер на 600 лв./306.80 евро, както и да заплати на "А Т" ЕООД с ЕИК *****, сумата в размер на 150 лв./76.70 евро, разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4