Определение № 915 от 21.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. Велико Търново, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500694 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Б. Н., ЕГН ********** от гр. В., ул. „К.

Н. Н.“ № . чрез адв. И. З. от САК с вх. № 14823/07.08.2023 г. против Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение в частта за разноските на Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д.

№ 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново. Излага, че с цитираното решение на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът е възложил в тежест на ищеца разноските по делото, като е приел, че ответникът не е дал повод за образуване на делото. Счита, че доколкото ответникът е направил признание на иска, то същият е имал възможност докато делото е висящо да изпълни задължението си, но това не било сторено. Навежда доводи, че ответникът не е оспорил твърденията на ищеца относно отказът да върне доброволно получената сума в размер на 5000 евро. Изложени са възражения по повод извода на районния съд, че вината за образуване на делото са на ищеца поради прекъсната комуникация.

Моли да бъде отменено Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново и да бъде постановено ново, с което ответникът да бъде осъден да му заплати разноските по делото.

В отговора по чл. 276 от ГПК Т. П. чрез адв. И. М. – Г. от ВТАК оспорва жалбата с доводи, че е налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като се излагат твърдения, че ответникът не бил поканен да върне процесната сума, поради което същият не бил в забава.

Акцентира върху направеното признание на иска. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна частната жалба.

Въззивният съд след като разгледа частната жалба, съобразно направените оплаквания и данните по делото, съобразно доводите в писмения 1 отговор, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. дело № 3138/2022 по описа на РС – Велико Търново е образувано по иск, предявен от Д. Б. Н. чрез пълномощника му адв.

И. З. от САК против Т. И. П. осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 5000 евро, дължима на неосъществено основание. Ищецът е претендирал сторените пред първата инстанция и за обезпечителното производство разноски.

С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на ответника Т. И.

П. е ангажирал становище относно предявения срещу него иск като допустим и основателен. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, а по отношение на разноските съдът да се произнесе по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпило искане от ищеца, чрез пълномощника му за изменение на посоченото решение в частта за разноските. По същото в срок е постъпил писмен отговор от ответника, който заема становище за неоснователност на искането.

С обжалваното с настоящата частна жалба Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК е оставил без уважение искането на Д. Б. Н. за изменение на постановеното по делото Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново в частта за разноските. За да постанови този акт, първостепенният съд е приел, че ответникът не е дал повод за образуване на делото тъй като не е канен по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и съответно не следва да носи отговорност за разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК като същите следва да останат в тежест на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния за това срок по чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Спорен по делото е въпросът, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и дали в полза на ищеца следва да се присъдят разноски.

На основание посочения текст, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Въззивният съд приема, че в процесния случай ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските за първоинстанционното производство върху ищеца.

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, ВТОС приема за безспорно, че по повод на процесния имот са били създадени преддоговорни отношения между ищеца и ответника. С нотариална покана, връчена на 2 ищеца по реда на чл. 47 от ГПК, ответникът е изразил намерението си за среща на 15.08.2022 г. между двете страни в кантората на нотариус Денчо Денчев по повод сключването на договор за покупко-продажба. В същата е посочил още, че в случай на неявяване ще счита това за отказ от сключване на сделката. С оглед на изложеното, от този момент на ответника по делото му е било известно обстоятелството, че преддоговорните отношения между тях са прекратени поради неосъществената среща, за което е съставен протокол. В тази връзка, съдът намира, че сумата е получена при неосъществено основание от ответника /доколкото не е постигнато окончателно съгласие относно сключване на договор с конкретно съдържание/ и същата подлежи на връщане от ответника, доколкото не е налице основание за задържането й от него.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. Макар и в случая да не е приложима разглежданата разпоредба, за пълнота съдът следва да изложи, че систематичното й място /преди разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска разноски/ обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита /състояща се от признание на иска/.

/Така Определение № 646/07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г., ВКС, ТК, II т. о. /. Действително за забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.

2 ЗЗД, роля на каквато покана в случая изпълнява исковата молба. Релевантна обаче за отговорността за разноски е изискуемостта на вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, която настъпва от момента на разместване на имущественото благо, докато забавата за изпълнение настъпва след като длъжникът бъде поканен от кредитора, но има отношение единствено относно дължимостта на обезщетение за забава /законна лихва/. Приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се обоснове с факта, че ответникът не е оспорвал иска нито преди, нито след завеждането му и че не е бил поканен от ищеца да изпълни до датата на предявяване на исковата молба, доколкото, падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия и релевантна в случая за отговорността за съдебни разноски е изискуемостта на вземането, настъпила от момента на разместване на имущественото благо и невръщането от ответника на полученото от него въз основа на неосъществено основание, което е обусловило и правния интерес на ищеца да потърси защита по съдебен ред на нарушеното си право, т. е. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски, доколкото не е налице хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК. Изцяло от избора на ищеца, разполагащ с право на иск, зависи по кой ред ще защити накърненото си субективно материално право, и при положение, че разполага с право на иск и може да го упражни съдебно, не може да бъде задължен да упражни правата си по друг ред.

С оглед извода, че ответникът в процесния случай с поведението си е 3 дал повод за завеждане на делото, то не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, предвид което обжалваното определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което е отказано изменение на постановено по гр. д. № 3138/2022 г. на РС – Велико Търново решение в частта за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което бъде изменено това решение, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

По разноските:

Частният жалбоподател е претендирал разноски за настоящото производство за заплатената ДТ от 15 лв. и адвокатско възнаграждение 400 лв., които следва да му бъдат присъдени, както и за сумата в размер на 1891,17 лв., представляващи разноски за първата инстанция, от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 391,17 лв. – платена ДТ. По отношение на искането за присъждане на разноските по обезпечителното производство, настоящият състав счита, че въпросът за доказването на разноските е фактически. Съдът, пред когото се претендира възлагането им, трябва да се увери, че те действително са направени от страната и че са във връзка със защитата по делото. Доколкото доказването на разноските е относимо към основателността на искането им за присъждане и предвид липсата на доказателства, удостоверяващи плащане на тези разноски съгласно ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС тези разноски не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, с което съдът е оставил без уважение искането на Д. Б. Н. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново в частта за разноските, като ОТМЕНЯ възлагането на разноските по делото в тежест на ищеца и:

ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „Полтава“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "К. Н. Н." № ., сума в размер на 1891,17 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство по гр. д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново съдебни разноски и сумата в размер на 415 лв. – разноски за настоящото производство

4

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5