Определение № 51724 от 20.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51724 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110106877 по описа за 2024 година

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Ненеобходимо е да се изисква и прилага по делото цялото трудово досие на ответника.

Искането на ищеца за изискване на служебна бележка от ответника, че ищецът е член на Съюз на Транспортните Синдикати в България /СТСБ/ към ЦГМ в периода 3.11.2017 г. до 9.11.2023 г., не следва да бъде уважавано, тъй като целените за доказване факти и обстоятелства не съответстват на искания способ.

Следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, като съдът служебно постави задачи.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски район съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което, след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки, даде отговор на задачите, посочени в доказателствената част на исковата молба, както и на следните задачи, поставени служебно от съда: 1./ какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към 1

21.12.2023 г.; 2/ какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към 09.11.2023 г.; 3/ към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът имал ли е неизползван платен годишен отпуск; 3/ какви суми са изплатени на ищеца за процесните периоди и на какво основание; 4/ заплатени ли са от работодателя задълженията към фиска по заплатените суми.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 400,00 лева, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза В. П..

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2025 г. от 11:30 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от постъпилия отговор с доказателствата.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са от Г. М. С. с р е щ у „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД искове с правно основание чл. 217 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 59 КТ, вр. с чл. 69 КТД и вр. с чл. 72, ал. 4 КТД и вр. с чл. 72, ал. 4 КТД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите: 6831,02 лева – обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 44,48 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; сумата 546,43 лева – разлика между дължимо и действително заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 3,56 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; сумата 75,00 лева – средства за поевтиняване на храна по чл. 69 КТД от 01.01.2023 г. за периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 0,49 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; сумата 230,00 лева – средства от фонд „социални разходи“ по чл. 72, ал. 4 КТД от 01.02.2021 г. за периода 2021 г. до 2023 г. ., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 1,50 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; сумата 2340,00 лева – еднократна парична помощ по чл. 73, ал. 2 КТД от 01.01.2023 г. при продължително боледуване за периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното плащане и за сумите: 15,24 лева – мораторна лихва за забава за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.

Ищецът Г. М. С. твърди, че между него и ответника „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД има сключен Трудов договор, по силата на 2 който е бил назначена на длъжността „касиер/абонаментни карти“. На 20.09.2022 г. ищецът твърди, че е получил Експертно решение № 90328/19.09.2022 г. на ТЕЛК – II МБАЛ-София,с което му е определена 74% трайна неработоспособност, със становище, че ищецът може да продължи да работи на длъжност касиер абонаментни карти в „Център за градска мобилност“ ЕАД, но след обжалване по административен ред, на 10.09.2022 г.

НЕЛК отменя експертното решение на ТЕЛК– II МБАЛ-София и издава Експертно решение № 91441/14.12.2022 г., с което определя 100% трайна неработоспособност на ищеца със становище, че не може да работи като касиер/абонаментни карти и следва да бъде трудоустроен на подходяща длъжност, което е връчено на работодателя на 21.12.2022 г. Посочва, че в периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а в периода от 19.06.2023 г. до 30.06.2023 г. е ползвал платен годишен отпуск. На 21.09.2023 г. ищецът е получил Експертно решение № 00587 от 21.09.2023 г. на ТЕЛК за общо заболявания при IV МБАЛ-I състав- София, с което не му е разрешен отпуск за временна неработоспособност със становище работодателя да оправдае отсъствието на служителя от работното място по друг подходящ начин и да вземе предвид противопоказните условия на труд по ЕР на НЕЛК № 91441 от 14.12.2022 г., като след обжалване по административен ред, НЕЛК издава Експертно решение № 00189/18.10.2023 г., с което потвърждава решението на ТЕЛК и изразява препоръка пред работодателя да трудоустрои работника на подходящ длъжност предвид определената му 100% трайна неработоспособност.

Посочва, че работодателят не е издал заповед за трудоустрояване на ищеца, поради което на 03.11.2023 г. е изпратил чрез ССЕВ писмо до работодателя си, с което е поискал заплащане на обезщетение по чл. 217 КТ и преназначаване на длъжност с подходящи условия на труд съгласно предписанието на здравните органи в Експертното решение. В отговор, ответникът е изпратил на ищеца на 09.11.2023 г. чрез ССЕВ Акт № РД-123М-35, с който прекратява трудовия договор № РД-12-12-1М-27/02.11.2017 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. С писмени искания от 09.11.2023 г., от 13.11.2023 г. и от 16.11.2023 г., подадени чрез ССЕВ, ищецът е поискал от изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД да изплати обезщетение по чл. 217 КТ, но ответникът е отказал. Посочва, че в периода между 23.12.2022 г. – датата, на която работодателят получил експертното решение № 91441/14.12.2022 г. за трудоустрояване до 09.11.2023 г. – датата на връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, ответникът не е предложил на ищеца друга подходяща работа, не е изплащал и обезщетение за трудоустрояване, поради което претендира заплащането на такова. Посочва също така, че в периода от 03.11.2017 г. до 09.11.2023 г. е бил член на СТСБ, поради което за него се прилага КТД от 01.01.2023 г., по който му се дължат суми от фонд „Социални разходи“, еднократна парична помощ и средства за поевтиняване на храна.

Твърди, че на 13.12.2023 г. работодателя му е заплатил обезщетение в размер на 1774,85 лв. за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, определено на база основната работна заплата, но дължимото обезщетение е в размер на 2321,28 лв., тъй като следва да се определи на база брутната 3 работната заплата. Поради това претендира и разликата между дължимото и заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД подава отговор на исковата молба след срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Счита, че явяването на работа на работника е предпоставка, за да може работодателят да изпълни задължението си да трудоустрои служителя, а също така, че за заплащане на обезщетение по чл.

217 КТ работникът следва да се е явявал на работа. Поддържа, че предписанието за трудоустрояване освобождава работника само от задължението му да изпълнява възложената работа, но не и от задължението да се явява на работното място навреме и да остава там до края на работното време. Посочва, че в периода от 19.12.2022 г. до 10.11.2023 г. ищецът не се е явявал на работното си място, а е използвал отпуски за временна неработоспособност, както и платен годишен отпуск, а в периода 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. е отсъствал без да представи документ, оправдаващ отсъствието му. Поради това оспорва основателността на иска за обезщетение по чл. 217 КТ. Твърди, че е заплатил обезщетение за 2 месеца по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3106,40 лв., обезщетение по чл. 48 от КТД в размер на 321,47 лв., 1774,85 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за 31 дни платен годишен отпуск.

Поддържа, че сумите за поевтиняване на храната по чл. 69 КТД са заплатени за целия период от 07.12.2022 г. до 09.11.2023 г. вкл. с фиша за м.11.2023 г.

Оспорва основателността на иска за средства от фонд „Социални разходи“, като твърди, че за процесния период ищецът е бил в неплатен отпуск или в отпуск по болест и през този период не е удържан и заплащан членски внос, поради което не му се дължи и плащане. Относно иска за заплащане на обезщетение по чл.73, ал.2 КТД посочва, че еднократна помощ при продължително боледуване се заплаща след решение на събрание на „Съвет за социално сътрудничество“, като в процесния случай по подадено заявление за ищеца е взето решение с Протокол № 5/26.06.2024 г. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Доказателствена тежест

По иска по чл. 217, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между страните; издаване на предписание за трудоустрояване на друга подходяща работа поради намалена работоспособност от компетентен орган на медицинската експертиза; получаване на предписанието за трудоустрояване от работодателя и неизпълнение на задължението на работодателя да осигури друга подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи, както и размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца към момента на получаване на предписанието от страна на работодателя.

В тежест на ответника е да докаже, че не е могъл да трудоустрои ищеца поради негово виновно и противоправно поведение.

4

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размер на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец от ищеца.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение на ищеца.

По исковете с правно основание по чл. 59 КТ, вр. с чл. 69 КТД и вр. с чл. 72, ал. 4 КТД и вр. с чл. 72, ал. 4 КТД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно трудово правоотношение между страните; че в процесния период по отношение на ищеца е действал Колективен трудов договор от 01.02.2021 г. (т.е. ищецът е бил член на синдикална организация-страна по процесния КТД или се е присъединил индивидуално по реда на чл. 57, ал. 2 КТ), в който са уговорени задължения на работодателя да заплаща суми за поевтиняване на храна, суми от фонд „социални разходи“ и еднократна парична помощ при продължително боледуване, както и наличието на предвидените в КТД предпоставки за заплащане на посочените суми.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадане на ответника в забава (настъпване на изискуемост на срочно задължение и неизплащане до падежната дата или изпращане на покана до длъжника при безсрочни задължения).