Решение № 187 от 20.12.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Сливен, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600518 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на подс. Д. М. Д., чрез неговия защитник адв. Г. Х. от АК-Сливен против Присъда № 69/19.04.2023 г. по НОХД № 801/2022 г. по описа на РС Сливен.

С атакуваната присъда подс. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.144а, ал.3 вр.ал.1 от НК и му е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, при подписване три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

Срещу постановената осъдителна присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник. В нея се твърди, че присъдата е необоснована, неправилна, незаконосъобразна и не кореспондира с доказателствения материал, събран по делото.

Намира се, че не е изпълнено условието на чл.93, т.31 от НК за системност. Излага се довод за наличие на доказателствени източници за трайно влошени отношения между подсъдимото лице и частния обвинител, но не и до степен да възбудят основателен страх за живота и здравето на В. и за нейните близки. В допълнението към въззивната жалба се сочи още, че правните изводи на съда за системност по смисъла на чл.93, т.31 от НК са в противоречие с трайно установената практика по тези дела като се твърди, че предхождащите актове на насилие следва да бъдат три и едва четвъртото дава основание да се повдигне обвинение за престъпление по чл.144а, ал.3 вр.ал.1 от НК. Заявено от защитата е, че първостепенният съд е приел неправилно и в противоречие с доказателствения материал, че в период от една година подсъдимият е извършвал актове на насилие. На първо място се твърди, че 1 нежеланата комуникация по телефона чрез приложението „Месинджър“ е установена чрез разпечатки, които не дават информация за дата и следователно не ставало ясно кога е проведена комуникацията- преди или след инкриминирания период. На второ място защитата намира, че издадената заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие сама по себе си не може да обоснове извод за извършено насилие, а последното следва да се установи чрез провеждане на пълно и главно доказване. На последно място процесуалният представител на подсъдимото лице заявява, че съдът е възприел безрезервно обвинителната теза и се е доверил на показанията на свид.В., които не се подкрепяли от събрания по делото доказателствен материал. Финално от въззивната инстанция се иска да отмени атакуваната осъдителна присъда и вместо това да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В с.з. въззивната жалба се поддържа лично от подсъдимия и от адвоката му.

Частният обвинител, чрез упълномощения защитник – адв. П., намира присъдата за законосъобразна и наложеното наказание за правилно.

Представителят на ОП-Сливен излага становище за неоснователност на жалбата. На въззивния съд се предлага да потвърди първоинстанционната присъда, като са изложени съображения за правилност на така определеното по вид и размер наказание.

Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподател, както и служебно изцяло по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна След обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал по делото са направени фактически констатации, които напълно се споделят от въззивната инстанция.

Установено е по безспорен начин, че свид. В. Д. В. и подс. Д. Д. са живеели на семейни начала от около 8 години. От съвместното си съжителство имали две деца - Д. Д., род. на *** и Е. Д., род. на *** По време на съвместното им съжителство, най-вече около раждането на втората им дъщеря, подсъдимият започнал да упражнява физически и психически тормоз върху свид. В., свидетели на който ставали и малолетните деца. По тази причина през м. април 2018 г. свид. В. напуснала подсъдимия, като взела и децата със себе си. Първоначално живеели в дома на нейните родители, а след това в самостоятелна квартира. На 17.04.2018 г. подс. Д. нанесъл побой върху свид. В., причинил й временно разстройство на здравето, неопасно за живота, видно от приложено СМУ, за което свид. В. подала сигнал в полицията.

Образувана била преписка вх. № 1370/2018 г. на РП - Сливен, която приключила с отказ от образуване на досъдебно производство. При проверката се изяснило, че подсъдимият отправял закани към свид. В., но те не касаели убийство, поради което били квалифицирани по чл. 144, ал.1 от НК, като престъпление от частен характер. На 18.04.2018 г. подсъдимият заплашил свид.В., че ще я убия ако не се прибере, отправил заплахи към родителите и сестра й. Подаден бил сигнал на телефон 112. С решение № 527/16.05.2018 г. по гр. дело № 1699/2018 г. на СлРС подс. Д. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо свид. В.. Наложена му била забрана да приближава нея, дома й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 м. Мерките за защита от домашно насилие били за срок от 18 месеца. За този срок подсъдимият не е търсил и не притеснявал свид. В.. От края на 2020 г. подс. Д. отново започнал да безпокои свид. В. навлизал в нежелана комуникация с нея, като ходел пред дома й, на работното й място, звънял й по телефона и изпращал съобщения по „Месинджър„ и „Вайбър“, с които й се обяснявал с любов, заплашвал приятеля й, настоявал да се видят, изпращал снимки на наркотици и др., многократно ходел на работното й място, блъскал по прозореца, показвал й, че я следи и наблюдава, настоявал да говорят, въпреки нейното категорично нежелание за 2 това. Свид. В. свързвала агресивното поведение на подсъдимия с приема на наркотици. Тя силно се тревожела за живота си и този на близките си, тъй като в миналото обвиняемият упражнявал системен физически тормоз върху нея и не знаела какво можел да направи под въздействието на наркотични вещества. От 2019 г. свид. В. имала връзка с друг мъж - свид.

Н. Ж., с когото подсъдимият също влизал в конфликти. На 13.12.2020 г. подс. Д. отишъл на работното място на свид. В. - офис на „SDI“ до магазин „Лидл“ в кв. „Дружба“. Започнал да блъска по стъклата, обиждал я и накрая й хвърлил 20 лв. На 14.12.2020 г. подсъдимият отишъл пред дома на свид. В. в **** и звъннал на домофона. Свид. Ж. се обадил и подсъдимият го предизвикал да излезе навън и да се бият „като мъже“. Д. бил гол до кръста, крещял, псувал и заплашвал, че ще ги унищожи, визирайки свид. В. и свид. Ж.. Това продължило около 20 минути, но свид. В. преценила, че подсъдимият няма да направи нищо и не се обадила в полицията. На следващата сутрин й се обадил баща й - свид. Д. В. й и казал, че автомобилът му е бил повреден на паркинга, пред блока, в който живеел. Тъй като свид. В. нямал лоши отношения с никой друг, а и същата вечер се състоял посоченият погоре конфликт, свид В. решила, че единствен възможен извършител на деянието е подсъдимият. Подаден бил сигнал в РУ-МВР - Сливен, но тъй като липсвали свидетели на повреждането на автомобила, извършителят не бил установен.

По повод инцидента на 14.12.2020 г., при който към нея и свид. Ж. били отправяни обиди и заплахи, свид. В. подала заявление в РУ - Сливен. Образувана била преписка вх. № 5436/2020 г. на РП - Сливен, по която бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Така от м. декември 2020 г. до м. декември 2021 г. подс. Д. често звънял по телефона на свид. В.. Пишел й първоначално по Месинджър, но след като го блокирала, започнал да изпраща съобщения и по Вайбър. Част от същите са приложени по делото.

Съобщенията му съдържали обяснения в любов, твърдял, че свид. В. била „неговата муза“ и той без муза нямало да остане. Заплашвал, че на приятеля й ще се случи нещо, без да конкретизира какво. Твърдял, че знае какво прави тя сега. Изпращал и неадекватни съобщения като: „Готова ли си за старт“. Изпращал снимки на цветя, песни и дрога. През м. октомври и м. декември 2021 г. подс. Д. неколкократно отивал на работното място на свид.

В.. При първото си посещение отворил вратата и извикал: „В., излез!“. След като тя не отговорила, отишъл до прозореца, от външна страна на сградата, приближил към бюрото й и започнал да удря силно по стъклото. Свид. В. се обадила в полицията, но до идването на полицаите обвиняемият си тръгнал. През м. декември 2021 г. на три пъти обвиняемият ходел до офиса на свид. В.. Първият път правел движения, имитирайки с тялото си самолет като по този начин се опитвал да привлече вниманието й. Вторият път влязъл в офиса, но в този момент влязъл и клиент, при което обвиняемият си тръгнал. За последно отишъл на 31.12.2021 г., почукал на прозореца й и настоявал да излезе, тъй като искал да й каже нещо.

Свид. В. се уплашила, обадила се на свид. Ж., който се свързал с подсъдимия. Свид. Ж. казал на подс. Д. незабавно да си тръгва и последният си тръгнал.

В случаите, в които подс. Д. търсел свид. В. на работното й място, тя силно се притеснявала и се обаждала на приятеля си, който от своя страна се обаждал на подсъдимия да я остави на мира. В тези ситуации свид. В. настоявала свид. Ж. да я вземе от офиса, за да се прибере с него в дома си.

По делото е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза на св. В., която заключава, че в периода от м. декември 2020 г. до 31.12.2021 г. свид. В. е била подложена на психически тормоз от бившия си партньор Д. Д., което е довело до страхови преживявания, но не е развила психични симптоми.

Въззивният съд възприема фактическа обстановка, описаната в мотивната част на атакуваната присъда. Гореизложената фактология се извлича при анализа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.

3

В депозираните обяснения при провеждане на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият Д. отрича да е извършил деянията, които са предмет на обвинението. В най-общ план неговата позицията се свежда до твърденията, че живее в квартала, където е работното място на пострадалата и често минава от там. Потвърждава, че е посещавал предишният адрес на пострадалата и че се е сбил с настоящия приятел на свид.

В.. Признава за отправени заплахи, но същите извършил под въздействието на наркотици.

Признава също, че е пращал съобщения по телефона на пострадалата многократно, но обяснява това единствено с приема на наркотици.

Въззивният съд отчита, че обясненията на подсъдимия са както доказателствено средство, така и средство за защита. В случая обясненията на подсъдимия Д., чрез които същият се опитва да отрече извършването на инкриминираните деяния се опровергават от останалите доказателства по делото.

От показанията на свидетелите С. Р. и Н.й К., както и данни за изготвени във връзка с жалбите на пострадалата протоколи за предупреждения на подсъдимия по реда на ЗМВР, и докладни записки се установяват датите на техните посещения на адреса на местоживеене на пострадалата, отправените закани и заплахи на 14.12.2020г, посещението на местоработата на пострадалата на 13 декември 2020. Посочените свидетели, независимо, че всеки един от тях на различни дати е посещавал адреса на пострадалата, еднозначно съобщават, че при срещите си със свидетелката тя ги е информирала за поведението на подсъдимия, включително и относно факта, че постоянно й изпраща електрони съобщения и отправя закани за саморазправа.Свидетелите са възприели свид.В. като притеснена и разтревожена.