Решение № 806 от 11.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. В. С. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявено искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *** от *** г.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 5 500.00 лева, която последният е следвало да върне на 60 месечни вноски при ГПР от 43.87 % и ГЛП от 37.73 %. Сочи се, че общата сума, която ищецът е следвало да върне е 19 019.68 лева, като наред с това същият е трябвало да заплати и застрахователна премия от 3 008.40 лева. Заявява се, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, а именно - че липсват каквито и да е било условия за прилагането на ГЛП; че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив; че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата възнаградителна лихва и какво е съотношението й с главницата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя; че липсва каквото и да е уточнение какви конкретни разходи се включват в ГПР; че не е ясно как посоченият лихвен процент се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР; че застрахователната премия е 1 следвало да се включи в ГПР, а това не е сторено, като поради невключване на въпросната премия в размера на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи се, че погасителният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК - доколкото в договора е предвидена дължимостта на договорна лихва, главница и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Заявява се, че договорът и погасителният план не се съдържат предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се взема становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи се, че сключването на застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, както и че преди сключването на договора ищецът изрично е изразил желание да бъде сключена такава застраховка. Твърди се, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която същият е можел да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.

Заявява се, че ищецът е имал възможност да прекрати действието на застраховката, но не е предприел никакви действия в тази насока. Оспорва се и твърдението за допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 – 12 ЗКП.

В законоустановения срок е постъпила насрещна искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, обективирана в подадения писмен отговор, с която е предявен иск за осъждането на Й. В. С. за сумата от 5 181.97 лева, представляваща неизплатената главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г.

В насрещната искова молба се твърди, че ако процесният договор за кредит е недействителен, то кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Заявява се, че до момента кредитополучателят е погасил 318.03 лева, като при чиста стойност на кредита от 5 500.00 лева същият дължи връщане на 5 181.97 лева.

Ответникът по насрещния иск заявява, че при обявяване недействителността да договора кредитополучателят действително дължи 2 връщане на чистата стойност на кредита, като в тази връзка моли за информация каква е заплатената от него до момента сума.

В проведените открити заседания страните не изпращат представители, като с писмена молба, депозирана преди първото открито заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа предявения от доверителя му иск.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С първоначалната искова молба е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а с насрещната искова молба – осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.

В случая по делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на Й. В. С. е отпусната сумата от 5 500.00 лева, която последният се е задължил да върне на 60 месечни вноски в срок до 25.5.2030 г. при фиксирана лихва в размер от 37.73 % и годишен процент на разходите в размер от 43.87 %.

Установява се също, че ищецът е включен в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка ответникът е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази връзка в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 3 008.40 лева, а в чл.

7.2.2 от договора е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава 3 изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на същия потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

От заключението на приетата технико-счетоводна се установява, че в процеса на кандидатстване за кредит потребителят има възможност да избере или да откаже допълнителната услуга застраховка, но не и след полученото одобрение, когато процедурата продължава въз основа на направения избор – със или без застраховка. Вещото лице заявява, че не може да отговори категорично дали изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка има за последица отказ за отпускане на кредита при предложените условия, както и дали изборът да се сключи застраховка, или не, влияе върху размера на ГПР и лихвата при вече получено одобрение за кредит. Сочи се, че ако застрахователната премия се сключи като разход по кредита, то ГПР по същия би бил в размер на 87.59 %, както и че за погасяване на задълженията по договора кредитополучателя е заплатил единствено сумата от 318.03 лева, която е отнесена за погасяване на 49.47 лева от главницата, на 267.52 лева от договорната лихва и на 1.04 лева начислената наказателна лихва.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 4 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 43.87 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въпросният размер обаче не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва застрахователната премия, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Застрахователната премия представлява общ разход по кредита за потребителя, който разход следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали същата се заплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от 5 кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Въпросът дали сключването на застрахователния договор

/присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното.

Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, като същите имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита, като това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл.