Решение № 15584 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15584 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110122526 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 3974,70 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ************************************, абонатен номер ***********, сумата в размер на 11,74 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 21.11.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 778,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 01.11.2023 г., и сумата в размер на 2,36 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което Ю. П. Ц. е потребител на топлинна енергия за битови нужди в имот с аб. № ***********. Счита, че същата се явявала собственик на топлоснабден имот, находящ се в ****************************. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнила правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *************, поради което е 1 дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове. Поддържа, че във фактурите, с които ищецът обосновава своето вземане, не са посочени изразходваните стойности на топлинната енергия, нито че има данни потребителят на топлинна енергия да е уведомен за тяхното издаване. Възразява, че стойностите, посочени в приложеното доказателство по т. 6, не съответстват на сумите по двете общи фактури. Счита, че не са налице данни ответникът да има качеството на собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Оспорва дължимостта на претендираните суми за периода от м. 05.2020г. до 21.11.2020г., тъй като последните са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Ю. П. Ц., редовно призован, се представлява от назначения и особен представител – адвокат Г., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ***********, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 63926/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

От приетата на л.121 от досието по делото Заповед № А-0-08-3093 от 13.11.1980г., се установява, че процесният имот, представляващ апартамент 90 и находящ се в ************************** е предоставен в обезщетение на Ю. П. Ц., като посочената заповед в тази връзка кореспондира с приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от която се установява, че имота е деклариран от данъчнозадължено лице – ответницата.

Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ****************, обективирано в протокол от 23.09.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с

ТАЕС

2

**********************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като списъка за ап.90 е подписан от ответника, обстоятелство, което не е оспорено в хода на производството. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор от 23.05.2003г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *******************, приет по делото, като обстоятелството, че ******************* извършва услугата и към днешна дата се установява и от изслушаната по делото СТЕ.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – „********“ *** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ответницата не е осигурила достъп до имота, като това обстоятелство е удостоверено в протоколи за неосигурен достъп, приети на л.85 до л.88 от досието по делото. Експертизата установява, че в имота не е имало монтирани отоплителни тела, съответно монтирани топлоразпределители. Констатирано е служебно изчислена топлинна енергия, отдадена от щранг лира в банята, както и че в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода е изчислен на два броя потребители при норма от 140 литра на потребител на едно денонощие. Установен е отопляем обем на имота от 228 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по две пера – БГВ и по перо сградна инсталация, като по перо сградна инсталация е начислена сума в размер на 547,97 лева и сумата от 3885,46 лева за топла вода, или общо сумата от 4433,44 лева, след изравняване. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

Изслушата ССчЕ установява, че по прогнозни данни са начислени суми в общ размер от 2234,81 лева, от които за сградна инсталация сумата от 409,42 лева и за БГВ сумата от 1825,39 лева, като след изравняване е формирана сума за плащане от 3974,70 лева.

Установено е задължение и за заплащане на такси за дялово разпределение в общ размер от 11,74 лева, за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., като мораторната лихва, изчислена върху сумата от 3974,70 лева е в размер от 769,04 лева, за периода от 15.08.2021г. до 01.11.2023г. , а върху сумата от 11,74 лева в размер от 2,34 лева, за периода от 15.09.2021г. до 01.11.2023г.

Вещото лице е установило и плащане на сума от 31,86 лева за топлинна енергия по прогнозни данни за м.05.2020г., осчетоводено с дата 16.07.2020г., като същото датира от преди подаване на исковата молба в съда и е съобразено от ищеца преди завеждане на исковата молба.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без 3 индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е бил собственик на процесния имот в рамките на процесния период – м.05.2020г. до 30.04.2022г., поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото е постъпила молба с вх. № 209947/16.06.2025г. от трето за спора лице – Д.В. П., в която се твърди, че П. е призната за собственик на имота на основание наследствено правоприемство по завещане, като е представен нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот придобит по завещание от дата 11.06.2025г. Следва да се подчертае, че това писмено доказателство не е прието по делото в хода на съдебното дирене, поради което не следва да бъде обсъждано по същество. Самият ответник в противовес с изложеното в молбата за признаване на задължението и готовност за плащане, с молба с вх. № 218789/23.2025г. посочва, че плащания по процесното задължение не са извършени. Също така следва да се подчертае, доколкото се извеждат индикации за наследство по универсално завещание, че на основание чл.226 от ГПК при правоприемство в процеса делото следва своя ход между първоначалните страни, като по правилото на чл. 226, ал.3 от ГПК постановеното решение съставлява присъдено нещо и по отношение на приобретателя. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.