Решение № 3048 от 21.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5387/2022
- Вид
- Решение № 3048
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3048 гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100505387 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Подадена е жалба от „Ф. 2“ЕООД срещу Решение 20146478/25.06.2021г. на СРС по гр.д. 37000/2019г. на 87 с-в, с което е осъдено дружеството да заплати на „К.-К.Х.Б.К. БЪЛГАРИЯ“АД сумата от 4259,95 лева – цена на доставени стоки по фактури, получена от служител на дружеството, но неотчетена при ищеца и сумата 4259,95 лева-неустойка за забава за периода 11.09.2018г.-20.09.2018г. (10 дни).
Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Посочва се, че не дружеството е организирало процесния курс на доставка и не дължи суми. Не било спряно делото въпреки налично по случая досъдебно производство.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност СГС е ограничен от оплакванията в жалбите и приложението на императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства въззивния съд намира жалбата за частично основателна по следните фактически и правни съображения:
1
Между страните е подписан договор за превоз с продължително изпълнение с елементи на договор за мандат ( с оглед на уговореното задължение на превозвача да събира от името на товародателя сумите представляващи цената на превозените до контрагенти на товародателя стоки и да ги предава на товародателя).
Няма депозиран отговор на исковата молба. Установяват се от писмените доказателства твърденията в исковата молба за извършена от ответника доставка на сочената дата на посочените в исковата молба стоки-това не се отрича от ответника, а напротив от самия него са представени в първото ОСЗ писмени доказателства (л. 84), обективиращи признание на твърдените от ищеца и неизгодни за ответника факти и то пред държавни органи-Р. Прокуратура Костинброд.
Фактите са признати и в писмото му до ищеца (л. 85). При това положение са правилни изводите на СРС, че отговорността за плащане в полза на ищеца на сумата, получена от служителя на ответника следва да бъде ангажирана. Правилни са и изводите за липса на основанията за спиране на делото и относно възможността на ответника, ако се установи престъпление на негов служител да ангажира отговорност по Кодекса на труда на този служител.
Дали има или не престъпление от служител на ответника е без значение за отговорността на ответника на основание договора за превоз и мандат. По договор за превоз отговорността на превозвача обхваща действията на неговите служители, същото е положението и при договора за поръчка (чл. 283, ал. 4 ЗЗД). Впоследствие може да упражни правата си срещу съответните лица по реда предвиден в трудовото законодателство. Предвид изложеното е правилен изводът на СРС за основателност на иска за сумата 4259,95 лева-получената от служител на ответника цена на доставена до контрагенти на ищеца стока, която не е била отчетена пред ищеца.
Неправилен е изводът на СРС за дължимост на неустойка. Клаузата на чл. 23, ал.
1 от Договора, предвиждаща неустойка за забава в изпълнението на отчетните действия, свързани с инкасирани суми за доставени стоки въззивния съд намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави, за което съгласно ТР 1/2020г. в случаите на уговорена неустойка се следи служебно.
Тази клауза предвижда 10 % на ден неустойка и едновременна дължимост и на законната лихва за забава върху главницата за същият период. Нейния размер, обстоятелството, че е без срок и е предвидена кумулативно с мораторно обезщетение за същото неизпълнение водят до извод, че излиза извън обезщетителната, обезпечителна и санкционни функции на неустойката, като позволява за изключително кратък период задължението за неустойка да надхвърли многократно това за главница, а с оглед на кумулативното задължение за заплащане на мораторна лихва се стига и до възможност за неоснователно обогатяване на ищеца.
Предвид изложеното претендираната неустойка не се дължи. Решението в тази 2 му част следва да се отмени и искът да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция и двете страни имат право на разноски.
Ответника въззивник обаче не е искал такива за въззивното дело и не му се присъждат.
Въззиваемото дружество-ищец има право на половината от сторените разноски за адвокат или 636,00 лева.
За първа инстанция ищецът има право на разноски от 806,00 лева за исковото и 338,00 лева за обезпечителното производства. Присъдени са му по-големи суми.
Следователно решението на СРС в частта му за разноските, следва като последица от въззивното решение да бъде отменено в частите, с които са присъдени на ищеца разноски за исковото дело пред СРС над размера от 806,00 лева и за обезпечителното дело над размера от 338,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20146478/25.06.2021г. на СРС по гр.д. 37000/2019г. на 87 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдено „Ф. 2“ЕООД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „К.К.Х.Б.К. БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ******* сумата от 4259,95 лева неустойка за забава за периода 11.09.2018г.-20.09.2018г. по чл. 23, ал. 1 от Договор за превоз от 01.07.2017г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 92 от ЗЗЗД, предявен от „К.-К.Х.Б.К. БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ******* ******* СРЕЩУ „Ф. 2“ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „ОВЧА КУПЕЛ“, ул. ******* за заплащане на сумата 4259,95 лева, представляваща неустойка за забава за периода 11.09.2018г.-20.09.2018г. по чл. 23, ал.
1 от Договор за превоз от 01.07.2017г.
Отменя решението и в частта му по разноските, с която в полза на „К.-К.Х.Б.К.
БЪЛГАРИЯ“АД са присъдени разноски за исковото дело пред СРС над размера от 806,00 лева и за обезпечителното дело над размера от 338,00 лева.
ОСЪЖДА „Ф. 2“ЕООД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „К.-К.Х.Б.К.
БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ******* сумата от 636,00 лева разноски за адвокат за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 2 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4