Решение № 5269 от 24.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5269 гр. София, 22.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20241100510309 по описа за 2024 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Делото е образувано по частна жалба, подадена от К. Д. К., ЕГН **********, гр.

София ул. „*******, тел. **********, e-mail: ********** срещу акт на частен съдебен изпълнител ЧСИ С.Х., peг. № 863, с район на действие СГС, постановен по изпълнително дело № 2502/24г., а именно отказ ù да го конституира като страна, обективиран в писмо с изх. № 44423/01.08.2024г.

Г-н К. бил частен правоприемник на М.Б.-П.

Производството било образувано въз основа на издаден по гр.д. № 85077/17г. по опис на СРС 58-ми с-в, в полза на Р.А.Д.-Ц., изпълнителен лист. Съдът изнесъл на публична продан недвижим имота: Поземлен имот с идентификатор ***.

В хода на производството съделителят дарил своята ид.ч., която впоследствие била дарено повторно - вече на частния жалбоподател.

Взискателят – Р.А.Д.-Ц., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* ап. 1, чрез адв.

Н.Г. - ВАК, счита, че жалбата е недопустима (арг. от чл. 435, ал. 4 от ГПК), евентуално неоснователна. Излага и правни доводи.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Х., per. № 863, с район на действие СГС, счита, че липсва правно основание за конституиране на надарения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, 1 възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

С НА от 08.12.2020г. М..П е дарила на Н.Н. своята ид.ч. (1/4) от делбената маса (л.

15). Впоследствие г-н Н. е дарил на жалбоподателя същата ид.ч. с НА от 21.05.2024г. (л. 12).

Според издадения изпълнителен лист, квотата на г-жа П. е именно толкова – ¼ ид.ч.

Изпълнителното производство е образувано на 17.07.2024г.

На 24.07.2024г. е депозирана молба за конституиране от страна на жалбоподателя (л.

120 от изп.д.).

Искането е оставено без уважение с резолюция от 01.08.2024г., ЧЖ е депозирана на 08.08.2024г., т.е. в срок. от правна страна:

Предметът на исковото производство, в случая делбено, се определя, съобразно посочената норма, а този на изпълнителното производство - от изпълнителния лист (в тази връзка и т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. на ВКС по т.д. № 3/201 Зг., ОСГК, докладчик съдията Светлана К.ова; и Решение № 50207 от 28.11.2022г. на ВКС по гр.д. № 3597/2021 г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова).

В ГПК са уредени правила относно взискателя, цитирани от г-жа Ц. Всеки съделител обаче, доколкото в делбеното производство страните имат и двете процесуални качества (ищец и ответник), може да бъде и взискател.

В доктрината (П., В. - Прехвърляне на спорното право по време на висящия исков процес за делба на недвижим имот. Връзка и съотношение между чл. 226 ГПК и чл. 75 ЗН и ... ) се излага следното становище: практиката на ВКС търсени съображения относно приложението на чл. 354 от ГПК и участието на приобретателя в изпълнителния процес с оглед упражняването на тези му права. На осн. чл. 226, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 298, ал. 2 ГПК и чл. 429, ал. 1 от ГПК приобретателят може да си извади изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение за извършване на делбата и писменото доказателство за извършеното прехвърляне след вписването на исковата молба. Въз основа на този изпълнителен лист може да иска от съдебния изпълнител да образува изпълнителен процес и там да упражни правата, които чл. 354 ГПК, във вр. с чл. 226, ал. 3 от ГПК, му дава, като взискател - съделител да изкупи имота по реда на публичната продан. Ако изпълнителният процес е образуван по искане на друг от съделителите, който си е извадил изпълнителен лист, тогава приобретателят на осн. чл. 226, ал. 3 от ГПК ще се легитимира като съделител и може да упражни правата, които има съделителят в изпълнителния процес по публичната продан на недвижимия имот, предвидени в чл. 354 от ГПК. Очертаните правни възможности в изпълнителния процес са налице, тъй като обвързаността по чл. 226, ал. 3 от ГПК не само може да се противопостави на приобретателя (когато прехвърлянето на правото е станало по време на висящността на процес относно правото), но може и да го ползва.

Така и според Решение № 139 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 533/2020 г., I г. о., 2

ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, … нещо повече – дори ако правоприемството е настъпило преди собственикът на имота да се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съществуващо в негова полза изпълнително основание, правоприемникът може да поиска изпълнителният лист да се издаде на негово име на основание чл. 298, ал. 2 ГПК ; Когато по време на втората фаза на делбата влезе в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което съсобственик прехвърля своята част от имота на трето лице, то производството продължава с участието на прехвърлителя, който има качеството на процесуален субституент на приобретателя. При извършване на делбата с влязло в сила решение приобретателят /купувач по решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ ще е обвързан от силата на присъдено нещо - Решение № 10 от 29.03.2021г. на ВКС по гр. д. № 1992/2020г., II г.о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева; също: Решение № 4765 от 13.09.2023г. на СГС по в.гр.д. № 9441/2023г.

Съобразно изложеното, НА-е са официални документи, удостоверяващи правото на собственост. Приобретателят, без значение броя на прехвърлянията, има права в изпълнителния процес, свързани с публичната продан – да наддава (чл. 354 от ГПК), а евентуално и да получи паричната равностойност на дела си. Съответно правният интерес по отношение на прехвърлителя – отпада. ЧСИ не следи служебно, но е длъжен – при искане, да съобрази промяната.

Това е така, тъй като законът не забранява прехвърлянето на спорно право. То е материално[1]правно възможно, защото неговият носител не губи разпоредителната си власт само поради това, че относно правото му е възникнал исков процес (или изпълнителен такъв). Същевременно процесуалноправното положение на страните по сделката не трябва да бъде влошено поради прехвърляне на спорното право.

Нормата на чл. 226 от ГПК не важи за изпълнителния процес. Още по-малко важи чл.

226 от ГПК за прехвърляне на право, което е потвърдено със сила на пресъдено нещо. И в двата случая легитимиран да брани правото е само приобретателят.

Силата на пресъдено нещо (СПН) обвързва приобретателите били те универсалните и частните правоприемници на страната. Законът ги равнопоставя на самата страна (чл. 298, ал. 2; 649-2000-I, Б 2000 IV 14; 256-2001-I, Б 2001 IV 14; Р. № 120 от 17.11.2017г. по гр.д. № 376/2017г., II г.о. на ВКС; Р. № 59 от 11.07.2012г. по т.д. № 914/2011г., I т.о. на ВКС). Тяхната обвързаност от СПН е абсолютно необходима. Иначе след смъртта на страната или след като тя прехвърли правото, спорът би могъл да бъде отново възобновен, така че воденият процес ще се окаже обезсмислен. Важимостта на СПН спрямо правоприемника (чл. 298, ал. 2 от ГПК) предпоставя, че правоприемството е настъпило, след като СПН е възникнала спрямо праводателя по дело, по което той е бил легитимиран. Защото правното основание на важимостта на СПН спрямо правоприемника е процесуалната легитимация на неговия праводател по делото, от което е възникнала СПН (261-50-I; 814-53-I) – проф. Сталев, Гражданско процесуално право, стр. 417-8, и стр. 345, изд. от 2020г.

Съответно, частната жалба е основателна, за разлика от доводите на формалния взискател.

Съответните норми, от тази гледна точка, не са специални.

3

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от К. Д. К., ЕГН **********, гр. София ул. „*******, тел. **********, e-mail: ********** отказ на ЧСИ С.Х., peг. № 863, с район на действие СГС, да го конституира като страна, обективиран в писмо с изх. № 44423/01.08.2024г.

(изпълнително дело № 2502/24г.)

УКАЗВА на основание чл. 437 от ГПК ЧСИ С.Х., че следва да конституира К. Д. К., ЕГН **********, като правоприемник на съделителя, от който черпи права.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4