Решение № 413 от 11.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900045 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Тиви Груп Варна“ ООД, с ЕИК 103581387, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, ул.“Вилхелм Пик“ №10, представлявано от В.Н.М., със съдебен адрес: гр.Димитровград, ул.“Цар Борис I“ №7, ет.2, офис 3, чрез адв.М. К., против Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно, кумулативно и евентуално съединени частични искове, от които главния с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД присъждане на сумата 30000лв., представляваща част от общо дължимите 125755.20лв., съставляващи обезщетение за вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 3916лв., представляваща част от общо дължимите 16418лв., съставляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на евентуалност за присъждане на частично претендираният размер на главница на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на ответницата, както и на претендиранитемораторната и законна лихви.

В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото дружество в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и осъществявала изцяло оперативната дейност на дружеството в района на гр.Варна и гр.Шумен. Сочи се, че въз основа на заповед на новият управител на дружеството в периода 05.07.2021г.-16.07.2021г., е извършена инвентаризация от нарочно назначена комисия.

Твърди се, че установената от комисията касова наличност /пари в брой/ на дружеството, съгласно касовата книга и счетоводен баланс към 30.06.2021г. е в размер на 126902.20лв., а касова наличност към 16.07.2021г. е размер на 2850.12лв. Поддържа се, че са налице са разлики между документалното и фактическото имуществено състояние-паричните средства в брой, на дружеството в периода, в който ответницата е управител, тъй като е установена липса на заприходени като касова наличност парични средства /липса на пари в брой в касата на дружеството/ в размер на 125755.20лв. Сочи се, че с Нотариална покана от 12.10.2021г., връчена на ответницата на 12.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№011 на НК, тя е 1 поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да възстанови сумата. Сочи се, че с Отговор от 26.10.2021г., с нотариална заверка на подписа от Нотариус с рег.№124 на НК, връчен на дружеството на 31.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№096 на НК, ответницата е заявила, че на служителите във гр.Варна и гр.Шумен, са заплащани суми по касови ордери, извън ведомостите за заплатите, които надвишават 63000лв. Поддържа се, че това съставлява злоупотреба със средства на дружеството, тъй като изплащането на тези суми е без основание и в противоречие с установения в закона ред. Твърди се, че в действителност ордери липсват, а и няма законово основание за такива плащания, поради което дори такива да са извършвани от ответницата, то те са без каквото и да е основание.

Сочи се, че за заплащане на възнагражденит на ответницата като управител трябва да има решение на Общото събрание, а такова няма, както и че всички плащания към служители, следва да се извършват единствено въз основа на трудов договор по ведомост. На следващо място се оспорват изложените в отговора на ответницата доводи, че е изплащала дивиденти от нейната лична сметка към “нас“ без протоколи, които надвишавали 22000лв. Твърди се, че дивиденти следва да се изплащат въз основа на решение на Общото събрание, а не на управителя и не от личната му сметка, а от сметката на дружеството. Твърди се, че такива плащания не са извършвани, както и че управителят няма право да държи пари в брой на дружеството по личната си сметка, а в касата на дружеството. Твърди се още, че плащания от личната сметка на управителя не водят до намаляване на касовата наличност на дружеството и очевидно са неотносими към процесната липса. Оспорват се и доводите, че управителят е разполагал с право да изплати без протоколи дивиденти от сметката на дружеството за сумата над 10000лв. Твърди се, че плащането на дивиденти става само въз основа на решение на Общото събрание, поради което дори да са извършвани такива действия от управителя, те са нищожни и не пораждат правно действие. Поддържа се, че твърдяното в отговора плащане на дивидент от ответницата към съдружниците за над 9000лв., без протоколи, които били сторнирани от касата на дружеството, няма правен ефект, тъй като липсва решение на ОС за това и няма документи за плащане и сторниране.

Оспорва се твърдяното плащане на комисионни в размер над 26000лв., като се поддържа, че липсват договори, фактури и други първични счетоводни документи, които да доказват такива плащания при спазване изискванията на действащото законодателство и които да са законно основание за намаляване на касовата наличност. Твърди се, че ако такива комисионни са давани без основание или на някакво противозаконно основание, отговорността за това е на ответницата. Оспорва се легитимността на твърдяното от ответницата плащане към съдружници /лично или чрез техни подчинени/ за заплати на трети лица в размер на над 4000лв., което е довело намаляване на касовата наличност, като се поддържа, че липсва конкретика и обоснованост на същото, както поради липсата на доказателства за извършване на плащания при спазване изискванията на законодателството.

Поддържа се, че не отговаря на нормативните изисквания твърдяното от ответницата основание за намаляване на касовата наличност със сумата от 1350лв., представляващ стойността на платена стока, която служителите на ищцовото дружество са изпратили в Пловдив и са получили сумата. Сочи се, че предадената на служители на дружеството, които са извършвали инвентаризацията, сумата от 1147лв. е приспадната от касовата наличност към 30.06.2021г. и не е включена в исковата сума. Поддържа се, че установената липса пари от касата на дружеството към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в размер на 125755.20лв., за която не са представени разходо-оправдателни документи, представлява имуществена вреда на дружеството. Поддържа се, че за този недостиг на парични средства отговорност носи ответницата като бивш оперативен управител, като тази липса е резултат от нейното лошо управление, действия и бездействия, включително неупражнен контрол. Твърди се, че на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба и/или липса на парични средства в претендираният размер, съответно че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответницата за вреди по реда на чл.145 2 от ТЗ. Сочи се, че с решение на Общото събрание от 20.05.2022г., е взето решение да се търси имуществена отговорност на ответницата по реда на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на ищцовото дружество-липса на парични средства, заприходени като касова наличност-липса на пари в брой в касата на дружеството в размер на 125755.20лв.

Твърди се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв. В условията на евентуалност, ако не се установи фактическия състав и основание за отговорност за вреди по чл.145 от ТЗ, се предявява евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като се поддържа, че гореописаните действия на ответницата като оперативен управител, представляват сключване на неизгоди сделки, безстопанственост, присвояване, обсебване и свързани с тях документни, и/или други престъпления, от които на дружеството са причинени вреди в размер на 125755.20лв. Твърди се, че предвид извършеното от ответницата непозволено увреждане-деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тя следва да поправи вредите, които виновно и противоправно е причинила на дружеството, като е налице причинна връзка между нейното поведение и причинената вреда, а отговорността й е в размера на вредата. Твърди се, че в случая вината се предполага до доказване на противното, като тежестта за това е на ответницата. Твърди се още, че деликвентът е в забава от датата на причиняване на вредата, респективно от нейното откриване на 16.07.2022г. като дължимата мораторна лихва за периода на забавата-17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв.

С депозираният от ответницата отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност и недоказаност на претенциите, поради което се моли за тяхното отхвърляне. Оспорва се истинността на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като по конкретно се твърди, че не отговаря на истината твърдението относно крайната дата, до която ответницата е имало качеството на управител на дружеството, доколкото с решение на Общото събрание тя освободена на 03.06.2021г. Твърди се, че на въпросното събрание са присъствали всички съдружници, включително и новия управител на ищцовото дружество, като необяснимо защо ревизията е извършена повече от месец, след като ответницата е престанала да е управител на дружеството и е нямала достъп до касата и/или счетоводството му. На следващо място се твърди, че в процесният период ответницата не е била единствен управител на дружеството, а е имало общо трима управители. Поддържа се, че с наличните средства не се е разпореждала единствено и само ответницата, а също така и останалите управители на дружеството-Ч.И.П.в и С.С.Г.. Навеждат се доводи в подкрепа на становището, че представените от ищеца протоколи за извършена ревизия са лишени от доказателствената стойност. Поддържа се, че всяко едно движение на парични средства от касата на дружеството, е извършвано от ответницата със знанието и съгласието на дружеството. Твърди се, че според съставените протоколи от ОСС, на които са приемани годишните финансови отчети на дружеството всяка година и подписваните от настоящия управител декларации пред Търговски регистър, както дружеството, така и останалите управители и съдружниците, са били наясно за извършваните плащания от касата и не са имали, каквито и да е възражения. Твърди се още, че ответницата не е присъствала на “проверките“ на касата на дружеството, не са представени първични счетоводни документи в подкрепа на претенцията и дори не са ясни периодите, за които се твърди да са налице липси. Относно предявеният евентуален иск, се твърди, че не са налице каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответницата, още по-малко такива, които да са увредили пряко или косвено ищцовото дружество.

С постъпилата допълнителна искова молба, се поддържа становище за неоснователност на оспорванията на ответницата. Поддържа се, че в тежест на ответницата, а не на ищеца е да докаже, съответно представи надлежни разходооправдателни документи съгласно ТЗ, ЗСч и действащото законодателство за това, че са извършени плащания на законово основание, които са довели до намаление на касовата наличност. Относно 3 възражението на ответницата за периода през който тя е била управител на дружеството се сочи, че по смисъла на чл.141, ал.6 от ТЗ и чл.140, ал.4 от ТЗ решението за освобождаване на управителя има действие от неговото вписване в ТРРЮЛНЦ. Относно оплакването за забава в ревизията, се сочи, че тя е извършена с известно забавяне, поради поведението на ответницата, която е укривала счетоводни документи на дружеството, не е предала наличните парични средства в касата в гр.Варна, които е съхранявала и е създавала съответни пречки за това. Твърди се, че въпросното поведение на ответницата е наложило изпращане на нотариална покана, изчакване на отговор и документи, които и до момента на са представени. Освен това с цялостното си поведение на ответницата, е саботирала по всякакъв начин установяването на действителното фактическо положение. Твърди се, че предаването на касата не е станало от стария на новия управител, тъй като ответницата не е предала наличните средства в касата, което наложило исканите обяснения и отговори и извършване на действия по ревизия за установяване на касовата и друга наличност в гр.Варна и гр.Шумен, за които тя е отговаряла като оперативен счетоводител и е имала неограниченото доверие на останалите съдружници. Не се оспорва, че в процесния период управителите на дружеството са били трима, но се твърди, че ищцата е осъществявала оперативното управление на дружеството във връзка с дейността му в гр.Варна и гр.Шумен.