Определение № 3288 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3288 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901425 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, гр. София, чрез адвокат Н. Ш., обжалва решение № 92 от 26.03.2025 г. по в.т.д. № 609/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав, с което е потвърдено решение № 285 от 16.08.2024 г. по т.д. № 294/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Й. Т. М. и П. Т. П., в качеството на универсални правоприемници, наследници на В. М. Т.

/починала в хода на процеса на 25.10.2024 г. и заместена на основание чл. 227 от ГПК от законните наследници/ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 432 от КЗ, вследствие на ПТП от 05.01.2022 г., за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения в първоинстанционното решение размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.04.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното 1 основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти?

2.При определяне па справедлив паричен еквивалент при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, съдът следва ли да приема като фактор, обуславящ присъждане на по-ниско обезщетение придружаващите заболявания, от които е страдало увреденото лице?

Излага подробни съображения, като сочи, че при постановяване на въззивното съдебно решение, съдът не бил съобразил актуалната съдебна практика по сходни дела, разгледани от САС, СГС, ОС-Бургас, ОС-Хасково.

Ответниците по касационната жалба Й. Т. М. и П. Т. П., чрез адвокат С.

Т., оспорват подадената касационна жалба. Излагат съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението на въззивния съд лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по т.д. № 294/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора били предявени от В. М. Т. против ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, гр.София осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане на 05.01.2022 г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2022 г. - датата на 2 уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 1999,77 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатените от ищцата разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, рехабилитации, медикаменти, консумативи и др./ от непозволено увреждане на 05.01.2022 г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2022 г.

С решение № 285 от 16.08.2024 г. по т.д. 294/23 г., Окръжен съд - Стара Загора се е произнесъл по така предявените искове, като ги е уважил изцяло, в пълните им предявени размери. С въззивната жалба това решение се атакувало от застрахователя само в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бил уважен за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв. В частта, с която този иск бил уважен до размера от 40 000 лв. и в частта, с която бил уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционното решение не било обжалвано и е влязло в законна сила.

Установено било, че след постановяване на първоинстанционното решение, ищцата В. Т. е починала на датата 25.10.2024 г., заличена е като страна по делото и на нейно място са конституирани законните наследници - Й. М. и П. П. /дъщеря и син на починалата ищца/, на основание чл. 227 от ГПК.

Предвид предметните предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания, въззивният състав е приел, че пред въззивната инстанция бил пренесен само спорът между страните относно справедливия размер на дължимото на починалата ищца обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбата не съдържала оплаквания срещу възприетия от първоинстанционния съд извод, че процесните искове, в частност искът за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, били доказани по своето основание. Оплакванията касаели единствено извършената в решението преценка относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивният състав е посочил, че от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. С., се установило, че вследствие на процесното ПТП от 05.01.2022 г., В. Т. е пострадала, като е получила счупване на лява бедрена шийка. То е било констатирано в ЦСМП/СО на УМБАЛ-Ст.Загора, където е била откарана след 3 произшествието, а на следващия ден - 06.01.2022 г. е било проведено оперативно лечение, при което е била осъществена тотална смяна на тазобедрената става. Следоперативно била включена в терапията аналгетик и антибиотик, правени са превръзки през ден, а на датата 12.01.2022 г. В. Т. е била дехоспитализирана. За домашни условия са препоръчани превръзки през 4 дни, сваляне на конците на 14-ия следоперативен ден, да рехабилитира с протектирано натоварване на оперирания крак и за 1 месец да ходи с 2 помощни средства. Също за домашно лечение бил е предписан антикоагулант - Еликвис, антибиотик - Левофлоксацин, пробиотик - Линекс форте. През втората половина на м. януари 2022 г. и през м. февруари 2022 г., било установено от вещото лице и прието от съда, че пострадалата била провела рехабилитация на движенията на долния ляв крайник в частни, домашни условия /според фактура № 505/21.01.2022 г./, както и е установено, че и през м. ноември 2023 г. ищцата отново е провела рехабилитационно лечение.

Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице С., съгласно което счупването на бедрената шийка било силно болезнена травма, с изразена пробождаща и режеща болка дори при най-лекия опит за активно движение в най-близката тазобедрена става, като тази болка продължавала през целия предоперативен и ранен следоперативен период. Започвало да отслабва към 7-10-ия следоперативен ден и през този период тя се купирала с аналгетик. В следващия период болката постепенно отслабвала и отново се засилвала при започване на натоварването на оперирания крак, т.е. след 35-45ия ден. С отслабващ темп болката била налична до 4-5 месеца. С оглед извършения преглед, към разглеждане на спора между страните, е установено и че към момента на разрешаване на спора, пострадалата продължава да има болки при преместване тежестта върху крака, както и при застудяване на времето и ходене повече от 100 – 150 м., като й се налага да спира и че когато спи на лявата си страна и болките я събуждат, за да се премести на другата страна.

При прегледа на 18.04.2024 г., вещото лице установило, че движенията на лявата тазобедрена става /ендопротезираната/ били чувствително поограничени, спрямо дясната. Флексията била до 90 градуса /норма 135 гр/, екстензията не била пълна, а с дефицит от 10 гр, т.е. тази става била леко свита - с контрактура. По тази причина ищцата е ходела приведена и с помощта на бастун. Външната ротация, според вещото лице, била около 20 градуса 4

/норма-35 градуса/, а вътрешната ротация била 10 градуса/норма- 15-20 градуса/. Абдукция- отвеждане на крака встрани била 20 градуса/норма 30 градуса/, абдукцията била 10 градуса /норма- 15 градуса/. Левият крак бил с около 1 см по-дълъг от десния, най-вероятно от сколиозна деформация на гръбначния стълб в лумбалния /поясния/ отдел. Походката била куцаща, с едно помощно средство - бастун. Прието е, че е отслабнала с 10 кг след произшествието. Прието е, че няма да има подобрения и предвид периода от 12-15 месеца след операцията, разширяване на амплитудата на движенията на крака не се очаквало.

Въззивният съд е установил, с оглед заключението на вещото лице, че пострадалата е имала към момента на увреждането хронични заболявания: хипертонично сърце; исхемична кардиопатия; холелитиаза /жлъчно каменна болест/; ТУ образование по кожата на лицето. С оглед изразеното експертно мнение е прието, че тези заболявания нямат отношение към оздравителния процес на травматичното увреждане, терапията е била адекватна с оглед посочените диагнози. Медикаментите, които пострадалата била ползвала за лечението на хроничните си заболявания, също не увреждали възстановяването от оперативното лечение по ендопротезиране.

Отречено е наличие на остеопороза, способствала за обеама на увреждането. С оглед заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че няма медицински документи за това обстоятелство. С оглед осъществения преглед е прието, че първото изследване на пострадалата за остеопороза било осъществено след произшествието, до тогава не била изследвана. След изследването ищцата е била включена в програма за лечение с пролия 60 мг/мл по 1 доза-разтвор, който в тази дозировка се използвал при средно степенна остеопороза, обичайна за повечето жени в менопауза. Така предписаният лекарствен препарат е бил прилаган само два пъти- през м. октомври 2022 г. и м. декември 2023 г.

Въззивният съд е възприел само показанията на свидетелката М. Н., съседка на В. Т.. Показанията на свидетелката Й. Т. М., не са съобразени, тъй като същата е страна в процеса. Съдът е приел, че има непосредствени впечатления, тъй като се е виждала редовно с В. Т., помагали са си взаимно и я познавала повече от 50 години. За инцидента свидетелката научила от хора от селото, а ищцата не си била в къщи повече от четири месеца след инцидента, 5 била при дъщеря си в града, за да се грижи за нея. През това време свидетелката се чувала с В. по телефона, а след това тя се прибрала на село.

След претърпяната смяна на става на пострадалата й била много трудно.

Свидетелката споделила още, че ищцата не е можела да се движи самостоятелно, като и до момента на разпита на свидетелката, Т. продължавала да се движи с бастун и да изпитва силни болки, особено при промяна на времето. Наред с това, св. Н. дала показания, че след катастрофата В. вече не ходела често до магазина или на мероприятия, нито на църква, нито на гробищата, а преди инцидента винаги като имало мероприятия в селото тя присъствала, ходела преди и на църква, и на гробищата. Преди тя сама се грижела за двора си, имала /според свидетелката/ най-чистия двор, но след инцидента не можела да полага сама грижи за двора си и се наложило синът , който живеел в Стара Загора, да отиде да живее при нея на село, за да помага. В., според свидетелката, придобила фобия от автобус след инцидента, било я страх да се качва на автобус, духът вече не бил толкова силен.

Въззивният съд е обобщил, че пострадалата е получила множество болки и страдания от процесното произшествие, като същото е променило качеството й на живот, засегнало е независимостта й. Преценени са преживените болки и страдания, както и цялостния негативен процес в промяна на живота й.